Нека да поговоря по-конкретно за
енергията, която наричаме сексуална енергия у човека, защото много е
говорено за това как човек да живее, как да практикува холистичен начин
на живот и как да живее духовно.
Някои хора допускат, че висшия духовен живот изисква въздържание от секс или да бъде човек несексуален или асексуален, ако предпочитате - да отхвърля сексуалната енергия. И че хората, които са открито сексуални, които се отдават и намират голямо удоволствие в изявата на своята човешка сексуалност, те са си много добре, не са добри или лоши, просто не са много високо еволюирали. Един ден те ще достигнат по-високо ниво, но един ден, а между другото ще вършат онова, което си вършат.
Има цяла школа на мисълта, която приема, че светите хора имат малко или нищо общо със секса. Фактически тази школа на мислене е дълбоко вкоренена в някои традиции до такава степен, че от човека се изисква да отхвърли и да се отрече от преживяването на своята сексуалност, за да бъде приет като член на тази култура или субстрат на културата. Аз попитах Бог за това, защото то е нещо, което ме интересува. Казах, "Боже, вярно ли е, че за да живея наистина свят живот и да преживея и дам израз на най-възвишената страна на своята същност, трябва да се отрека наистина от..." (исках да кажа и почти така се изразих) "най-нисшата страна на своята същност?" При това нямах предвид най-нисшата страна в смисъл най-долната чакра. Имах предвид най-нисшата страна, като мисловна нагласа, като отношение, което имах към нея.
Оказваше се, че от всички аспекти на моята личност, това, което се нарича сексуалност, е най-нисшия аспект. Това бе аспект на моето същество, който исках да имам, но не прекалено открито, не много показно или гордо, с изключение на определени обстоятелства и моменти в живота ми. И така, изпитвах известен срам във връзка с това, чувствах се притеснен донякъде. Дълбоко залегнало в моя живот е едно чувство на притеснение и срам, което ми е внушено още от дете, едно усещане, че трябва да бъда много внимателен, ако не и да се срамувам от социалните изяви на своята сексуалност. Спомням си веднъж в ранните стадии на пубертета, може би съм бил на дванайсет или тринайсет години, а може би малко по-малък, когато рисувах образи на жени, които копирах от едно списание и които разкриваха онези прекрасни очертания... И аз изпитвах една вълшебна, лека възбуда от това. Всички знаете как се чувства човек на дванайсет години, когато избърши нещо - и тук е ключът за разгадаване на проблема - малко нередно. Независимо какво е това нередно, което има тук. Но аз си спомням, че правех точно това.
И тогава майка ми влезе в стаята. Тя ме хвана да рисувам тези картини на голи жени. Аз, разбира се, обичах майка си, тя бе прекрасен човек. И вече не е в земна форма. Но си спомням момента много добре, защото бях наистина много, много притеснен. Първата й реакция бе на пълно изумление, че синът й може да рисува такива голи жени на онази дъска. "Какво правиш?", Попита ме тя. И общият смисъл беше, че това очевидно е нещо, което не би следвало да занимава моето съзнание. А това, разбира се, беше всичко, което занимаваше съзнанието ми през онзи период на моя живот... И всъщност в продължение на няколко години подир туй. Спомням си... До ден днешен - до известна степен...
И до ден-днешен аз се наслаждавам на това. И до ден днешен мога да се смея и да намирам радост в онази страна на своята личност, която признава, че за мен все още е наслада да съзерцавам човешката форма и специално формите на противоположния пол. В определени случаи това ме стимулира, което не го прави нито добро, нито лошо. Просто това е фалш за мен.
Но ми отне почти половин век - представете си това - за да стигна до положение, в което нямах чувството, когато заявявам това, че съм някак по-малко еволюирал или може би не толкова духовен, или по някакъв начин по-незначителен. И това е свързано с много и много епизоди - като този, когато майка ми ме хвана да рисувам онези картини на дванайсетгодишна възраст - цяла поредица от подобни преживявания, в които обществото ми даваше да разбера, че то е определено негативно настроено към подобни преживявания и че истински развитите хора нямат такива.
Тук има нещо повече от онова детско неблагоприличие, макар че нямаше нищо неблагоприлично в това, което тогава правех. Но тук има нещо повече от него. То е свързано с представите, които ние възрастните имаме (и аз отново ще се върна към това) за всичко, което е еволюирало, развито и свято; за това, че хората, които наистина са постигнали светостта, просто не изявяват тези енергии, нямат подобни преживявания. Е, всъщност имат ги. И може би тъкмо това ги прави святи.
И така, когато започнах своя разговор с Бога, зададох му въпроса: "А какво трябва да се прави с енергията на най-ниската чакра? Трябва ли да се отърся от целия опит, свързан с тази чакра, за да се развивам?" Чувал съм всички истории, свързани с това как трябва да издигаш енергията си - нагоре от първата чакра през чакрата на силата, през чакрата на сърцето до коронната чакра. И едва тогава ще изживееш блаженство. И човек няма нищо общо с това, което е под шията. Така е с истинските посветени и истинските посветени не живеят по-надолу от шията си. От шията нагоре аз съм истински посветен.
Винаги съм се питал: "Та как е възможно това? Дали наистина Бог е пожелал да бъде така? Тук трябва да има нещо друго. И тогава узнах, че, да, наистина, Бог казва, че трябва да водим холистичен начин на живот, т. е. че трябва да живеем чрез всички енергийни центрове или чакри на тялото си. Ние напълно изживяваме коренната чакра, напълно чакрата на силата. Ние изживяваме напълно сърдечната чакра. Ние изживяваме най-висшата от всички чакри. Ние изживяваме всички чакри.
Но когато стигнем до най-висшата чакра, това не означава, че всички пет по-ниски чакри биват изолирани. Не става дума да преустановим тяхното функциониране, а по-точно... Нямах предвид да бъдат преустановени. Не, не за това говорех и не зная защо се смеете. Тя май намигна, когато споменах за това. Струва ми се, че има погрешна представа за онова, което дискутирам тук. Не става дума за това да се преустанови това... Нали разбирате. Не става дума да скъсаш с онези пет по-нисши чакри и да се съсредоточиш изцяло в по-високите и в онази най-висша чакра. Не това е, което се случва. Става дума наистина да издигнеш енергията си нагоре, но в същото време да запазиш връзката си с всички по-долни чакри. Едва тогава човек води холиситчен начин на живот.
Да живееш холистично, означава повече дори от това - повече от това да пречистиш мислите си или да се освободиш от негативността, нещо повече от опростителските решения да живееш здравословно и да спазваш диета; нещо повече от това да живееш активно, използвайки енергията на всички чакри, да живееш с всичко свое.
Да живееш холистично, означава да поставиш целия си живот в нов контекст и да стигнеш до нови разбирания за механизма на действие на всичко. Тук имам предвид целия процес на самия живот. И това включва да разбереш по нов начин целостта на истинската си същност, своето реално Аз. За повечето хора е много трудно в настоящето, както и винаги, да живеят от гледна точка на най-върховната си представа за целостта на своето истинско Аз. И причината това да им бъде трудно е, че са обсебени от страх. Животът на повечето хора в една или друга степен е мотивиран от страх.
"Разговори с Бога" ни казват, че има само две изходни точки, от които произтича всяка мисъл, дума или действие; че всичко, което говорим мислим или вършим, води своя произход или от любовта, или от страха. И за голяма част от човечеството през повечето време страхът е този, който управлява и създава мисълта, думите и действията. Така че една от първите стъпки към цялостност и холистичен начин на живот е да отстъпим от страха. Акронимът на страх е "лъжливи свидетелства, които изглеждат реални". Има още един акроним, който е "да се чувстваш развълнуван и готов".
Някои хора допускат, че висшия духовен живот изисква въздържание от секс или да бъде човек несексуален или асексуален, ако предпочитате - да отхвърля сексуалната енергия. И че хората, които са открито сексуални, които се отдават и намират голямо удоволствие в изявата на своята човешка сексуалност, те са си много добре, не са добри или лоши, просто не са много високо еволюирали. Един ден те ще достигнат по-високо ниво, но един ден, а между другото ще вършат онова, което си вършат.
Има цяла школа на мисълта, която приема, че светите хора имат малко или нищо общо със секса. Фактически тази школа на мислене е дълбоко вкоренена в някои традиции до такава степен, че от човека се изисква да отхвърли и да се отрече от преживяването на своята сексуалност, за да бъде приет като член на тази култура или субстрат на културата. Аз попитах Бог за това, защото то е нещо, което ме интересува. Казах, "Боже, вярно ли е, че за да живея наистина свят живот и да преживея и дам израз на най-възвишената страна на своята същност, трябва да се отрека наистина от..." (исках да кажа и почти така се изразих) "най-нисшата страна на своята същност?" При това нямах предвид най-нисшата страна в смисъл най-долната чакра. Имах предвид най-нисшата страна, като мисловна нагласа, като отношение, което имах към нея.
Оказваше се, че от всички аспекти на моята личност, това, което се нарича сексуалност, е най-нисшия аспект. Това бе аспект на моето същество, който исках да имам, но не прекалено открито, не много показно или гордо, с изключение на определени обстоятелства и моменти в живота ми. И така, изпитвах известен срам във връзка с това, чувствах се притеснен донякъде. Дълбоко залегнало в моя живот е едно чувство на притеснение и срам, което ми е внушено още от дете, едно усещане, че трябва да бъда много внимателен, ако не и да се срамувам от социалните изяви на своята сексуалност. Спомням си веднъж в ранните стадии на пубертета, може би съм бил на дванайсет или тринайсет години, а може би малко по-малък, когато рисувах образи на жени, които копирах от едно списание и които разкриваха онези прекрасни очертания... И аз изпитвах една вълшебна, лека възбуда от това. Всички знаете как се чувства човек на дванайсет години, когато избърши нещо - и тук е ключът за разгадаване на проблема - малко нередно. Независимо какво е това нередно, което има тук. Но аз си спомням, че правех точно това.
И тогава майка ми влезе в стаята. Тя ме хвана да рисувам тези картини на голи жени. Аз, разбира се, обичах майка си, тя бе прекрасен човек. И вече не е в земна форма. Но си спомням момента много добре, защото бях наистина много, много притеснен. Първата й реакция бе на пълно изумление, че синът й може да рисува такива голи жени на онази дъска. "Какво правиш?", Попита ме тя. И общият смисъл беше, че това очевидно е нещо, което не би следвало да занимава моето съзнание. А това, разбира се, беше всичко, което занимаваше съзнанието ми през онзи период на моя живот... И всъщност в продължение на няколко години подир туй. Спомням си... До ден днешен - до известна степен...
И до ден-днешен аз се наслаждавам на това. И до ден днешен мога да се смея и да намирам радост в онази страна на своята личност, която признава, че за мен все още е наслада да съзерцавам човешката форма и специално формите на противоположния пол. В определени случаи това ме стимулира, което не го прави нито добро, нито лошо. Просто това е фалш за мен.
Но ми отне почти половин век - представете си това - за да стигна до положение, в което нямах чувството, когато заявявам това, че съм някак по-малко еволюирал или може би не толкова духовен, или по някакъв начин по-незначителен. И това е свързано с много и много епизоди - като този, когато майка ми ме хвана да рисувам онези картини на дванайсетгодишна възраст - цяла поредица от подобни преживявания, в които обществото ми даваше да разбера, че то е определено негативно настроено към подобни преживявания и че истински развитите хора нямат такива.
Тук има нещо повече от онова детско неблагоприличие, макар че нямаше нищо неблагоприлично в това, което тогава правех. Но тук има нещо повече от него. То е свързано с представите, които ние възрастните имаме (и аз отново ще се върна към това) за всичко, което е еволюирало, развито и свято; за това, че хората, които наистина са постигнали светостта, просто не изявяват тези енергии, нямат подобни преживявания. Е, всъщност имат ги. И може би тъкмо това ги прави святи.
И така, когато започнах своя разговор с Бога, зададох му въпроса: "А какво трябва да се прави с енергията на най-ниската чакра? Трябва ли да се отърся от целия опит, свързан с тази чакра, за да се развивам?" Чувал съм всички истории, свързани с това как трябва да издигаш енергията си - нагоре от първата чакра през чакрата на силата, през чакрата на сърцето до коронната чакра. И едва тогава ще изживееш блаженство. И човек няма нищо общо с това, което е под шията. Така е с истинските посветени и истинските посветени не живеят по-надолу от шията си. От шията нагоре аз съм истински посветен.
Винаги съм се питал: "Та как е възможно това? Дали наистина Бог е пожелал да бъде така? Тук трябва да има нещо друго. И тогава узнах, че, да, наистина, Бог казва, че трябва да водим холистичен начин на живот, т. е. че трябва да живеем чрез всички енергийни центрове или чакри на тялото си. Ние напълно изживяваме коренната чакра, напълно чакрата на силата. Ние изживяваме напълно сърдечната чакра. Ние изживяваме най-висшата от всички чакри. Ние изживяваме всички чакри.
Но когато стигнем до най-висшата чакра, това не означава, че всички пет по-ниски чакри биват изолирани. Не става дума да преустановим тяхното функциониране, а по-точно... Нямах предвид да бъдат преустановени. Не, не за това говорех и не зная защо се смеете. Тя май намигна, когато споменах за това. Струва ми се, че има погрешна представа за онова, което дискутирам тук. Не става дума за това да се преустанови това... Нали разбирате. Не става дума да скъсаш с онези пет по-нисши чакри и да се съсредоточиш изцяло в по-високите и в онази най-висша чакра. Не това е, което се случва. Става дума наистина да издигнеш енергията си нагоре, но в същото време да запазиш връзката си с всички по-долни чакри. Едва тогава човек води холиситчен начин на живот.
Да живееш холистично, означава повече дори от това - повече от това да пречистиш мислите си или да се освободиш от негативността, нещо повече от опростителските решения да живееш здравословно и да спазваш диета; нещо повече от това да живееш активно, използвайки енергията на всички чакри, да живееш с всичко свое.
Да живееш холистично, означава да поставиш целия си живот в нов контекст и да стигнеш до нови разбирания за механизма на действие на всичко. Тук имам предвид целия процес на самия живот. И това включва да разбереш по нов начин целостта на истинската си същност, своето реално Аз. За повечето хора е много трудно в настоящето, както и винаги, да живеят от гледна точка на най-върховната си представа за целостта на своето истинско Аз. И причината това да им бъде трудно е, че са обсебени от страх. Животът на повечето хора в една или друга степен е мотивиран от страх.
"Разговори с Бога" ни казват, че има само две изходни точки, от които произтича всяка мисъл, дума или действие; че всичко, което говорим мислим или вършим, води своя произход или от любовта, или от страха. И за голяма част от човечеството през повечето време страхът е този, който управлява и създава мисълта, думите и действията. Така че една от първите стъпки към цялостност и холистичен начин на живот е да отстъпим от страха. Акронимът на страх е "лъжливи свидетелства, които изглеждат реални". Има още един акроним, който е "да се чувстваш развълнуван и готов".
Прочети още:
