Ако Ти си ни сътвоpил, кой е сътворил Теб?

 Когато си Едно Цяло с всичко, няма да имаш желания, защото ти си това, от което произтича всяко желание. А в известен смисъл, желанието не е желателно, нито възможно, защото вече си онова, което би желал.

    И така, желанието като „копнеж" изчезва от твоя опит. Същото става и с потребностите, с нуждите. Ти се превръщаш едновременно в „желаещия" и „желаното", „нуждаещия се" и „онова, от което се нуждаеш". В това състояние на пълно единство ти не желаеш и нямаш нужда от нищо.

    Това е чистото блаженство. То е най-върховният рай.

    Тук ти си в хармония и си част от Първичната вибрация, звукът Ом, повикът на живота.

    Под въздействието на тази вибрация ще започнеш да се обособяваш отново. Ще започнеш да се отделяш от всеобщността, превръщайки се в специфична и индивидуална част от Цялото.

    Защо? Не мога ли да остана във всеобщността? Защо да не мога да остана в блаженството?

    Вечният процес на унификация и диференциация е Основният Процес на Самия живот. Той става навсякъде във вселената, в много нива и измерения.

    Основният Процес не изисква от теб да се откажеш от блаженството, то е самото блаженство. Можеш да изпитваш блаженство във всеки момент по време на този процес, просто като си спомниш Коя е Твоята Същност и какво се случва.

    Как да направя това?

По много начини. Медитация. Молитва. Любене. Да вдъхнеш уханието на едно цвете. Да твориш музика. Да целунеш едно бебе. Да нарисуваш картина. Да приготвиш баница. Да оправиш тръбата. Да вършиш каквото и да било с радост. Да живееш своя живот пълноценно. Да вървиш по триединния път. Да се радваш. Да излъчваш радост. Да споделяш любов.

Разбрах! Благодаря! Можеш ли да ми помогнеш в разбирането на този процес още малко? Не схващам напълно това единение и после това... как го нарече? „Диференциация" ли?

Да. Това е, когато част от нещо, която започва да се обособява от него, вече не изглежда като всичко останало, което е част от цялото, все едно да свалиш униформата на твоята група, все още си част от групата, но изглеждаш различно, изглеждаш по-скоро като „индивидуално аз", а не онова „колективно аз", чрез което се определя „групата".

Гледай на тази недиференцирана част от живота като на най-голямата част от всичко, Което Е. Разглеждай я като недиференциран кладенец от енергия, от който произтича всичко индивидуално. Този „кладенец" се нарича Бог от много хора. От него произтича всичко. От него всичко се твори в диференцираната му форма.

Това е родовата клетка на вселената.

Какво е родова клетка?

Чуй ме. Твоето тяло съдържа матрицата на вселената. Химията на твоето тяло крие тайната на механиката на целия живот. Ти носиш най-великата тайна на живота в собственото си тяло, а я търсиш във всичко друго. В основата на всичко в твоето тяло е това, което медиците и биолозите наричат „родови клетки". Тези клетки имат две „божествени" качества. Първо, те са безсмъртни, второ, те са "формообразуващи".

Какво?

Това е истината.

Повечето живи клетки се делят ограничен брой пъти и след това загиват. Родовите (стволовите) клетки, от друга страна, могат да се култивират така, че да се делят неопределено време.

С други думи, при съответстващи условия, те могат да се умножават вечно.

Те могат също да се преобразяват в други типове клетки. С други думи, при съответстващи условия, могат да се превърнат във всичко.

Шегуваш ли се?

 Не. Хората знаят за родовите клетки още от началото на XIX век. Те знаят, че тези клетки, както е описано в речниците ви, са „неспециализирани клетки, от които възникват диференцираните клетки".

Прочети още »