Да минем към следващото ти изказване. Искаш да видим ,докъде те е докарала духовната игра" и описваш себе си, като да си на една крачка „от приюта за бедни".
Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разбира се, много зависи от това, какво възприемаш като „заплащане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.
Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чувстваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - включително изживяването да се чувстваш сигурен в материалния свят.
Моето заплащане (отплатата, която получаваш, когато „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.
Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.
Ясно е, че не е най-висш акт преднамерено да оскърбиш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.
Задачата ти е да ги направиш независими; да ги научиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.
По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че Бог не ви е нужен. Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог, за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.
Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори.
Истински водач е не онзи, който има най-много последователи, а този, който създава най-много водачи.
Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.
Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.
Истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.
Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.
Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастливата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спасен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.
И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са залепени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия. Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.
Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в 3 часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в болката на родител. Сега вече говорим за святост. Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките!
- Как да стигна до Божието си пространство, когато съм загубил работата си, трябва да си платя наема, децата имат нужда от зъболекар и оставането в моето просторно философско пространство изглежда най-малко вероятният път за излизане от тези проблеми?
- Не се отказвай от Мен, когато съм ти най-нужен. Сега е часът на най-голямата ти проверка. Сега е времето на най-великия ти шанс. Това е шансът ти да докажеш всичко, което е написано тук. Когато казвам „не се отказвай от Мен", звуча като онзи мрънкащ невротичен Бог, за който говорихме. Но не съм. Можеш да „Ме изоставяш" колкото си искаш. Това не ме интересува, защото то няма да промени нищо помежду ни. Казвам го просто в отговор на въпросите ти. Точно когато стане трудно да продължиш напред, ти често забравяш Кой Си и какви бяха инструментите, които съм ти дал за сътворяването на живота, който си избереш.
Сега повече от всякога е време да отидеш в Божието си пространство. Първо, това ще ти даде голямо спокойствие на мисълта, а спокойната мисъл ражда добри идеи - решения на най-трудните проблеми, които си мислиш, че имаш.
Второ, Божието ти пространство е там, където осъзнаваш Себе си, и това е целта (единствената цел) на душата ти.
Когато се намираш в Божието си пространство, знаеш и разбираш, че всичко, което изпитваш сега, е временно. Казвам ти, че небесата и Земята ще изчезнат, но не и ти. Тази безкрайна перспектива ти помага да виждаш нещата във вярна светлина.
Можеш да определиш сегашните условия и обстоятелства като това, което са: временни. Тогава можеш да ги използваш като инструменти (защото те са само временни инструменти) за сътворяването на настоящото си изживяване.
Кажи просто кой мислиш, че си? Кой мислиш, че си във връзка с изживяването „загубване на работа"? А може би още по-точно, кой мислиш, че съм Аз? Представяш си, че това е прекалено сериозен проблем за Мен? Излизането от тази затлачена ситуация е твърде голямо чудо, за да мога да се справя? Разбирам, че може да мислиш, че е твърде голямо, за да можеш ти да се справиш, даже с помощта на всичките инструменти, които съм ти дал, но защо мислиш, че е твърде голямо за Мен?
- С разума си знам, че никоя задача не е твърде голяма за Бога. Но предполагам, че емоционално не съм сигурен. Не дали можеш да се справиш със задачата, а дали ще се заловиш с нея.
Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разбира се, много зависи от това, какво възприемаш като „заплащане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.
Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чувстваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - включително изживяването да се чувстваш сигурен в материалния свят.
Моето заплащане (отплатата, която получаваш, когато „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.
Дори и физическото удобство за членовете на семейството ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбереш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.
Ясно е, че не е най-висш акт преднамерено да оскърбиш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.
Задачата ти е да ги направиш независими; да ги научиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.
По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че Бог не ви е нужен. Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог, за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.
Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори.
Истински водач е не онзи, който има най-много последователи, а този, който създава най-много водачи.
Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.
Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.
Истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.
Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.
Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастливата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спасен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.
И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са залепени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия. Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.
Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в 3 часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в болката на родител. Сега вече говорим за святост. Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките!
- Как да стигна до Божието си пространство, когато съм загубил работата си, трябва да си платя наема, децата имат нужда от зъболекар и оставането в моето просторно философско пространство изглежда най-малко вероятният път за излизане от тези проблеми?
- Не се отказвай от Мен, когато съм ти най-нужен. Сега е часът на най-голямата ти проверка. Сега е времето на най-великия ти шанс. Това е шансът ти да докажеш всичко, което е написано тук. Когато казвам „не се отказвай от Мен", звуча като онзи мрънкащ невротичен Бог, за който говорихме. Но не съм. Можеш да „Ме изоставяш" колкото си искаш. Това не ме интересува, защото то няма да промени нищо помежду ни. Казвам го просто в отговор на въпросите ти. Точно когато стане трудно да продължиш напред, ти често забравяш Кой Си и какви бяха инструментите, които съм ти дал за сътворяването на живота, който си избереш.
Сега повече от всякога е време да отидеш в Божието си пространство. Първо, това ще ти даде голямо спокойствие на мисълта, а спокойната мисъл ражда добри идеи - решения на най-трудните проблеми, които си мислиш, че имаш.
Второ, Божието ти пространство е там, където осъзнаваш Себе си, и това е целта (единствената цел) на душата ти.
Когато се намираш в Божието си пространство, знаеш и разбираш, че всичко, което изпитваш сега, е временно. Казвам ти, че небесата и Земята ще изчезнат, но не и ти. Тази безкрайна перспектива ти помага да виждаш нещата във вярна светлина.
Можеш да определиш сегашните условия и обстоятелства като това, което са: временни. Тогава можеш да ги използваш като инструменти (защото те са само временни инструменти) за сътворяването на настоящото си изживяване.
Кажи просто кой мислиш, че си? Кой мислиш, че си във връзка с изживяването „загубване на работа"? А може би още по-точно, кой мислиш, че съм Аз? Представяш си, че това е прекалено сериозен проблем за Мен? Излизането от тази затлачена ситуация е твърде голямо чудо, за да мога да се справя? Разбирам, че може да мислиш, че е твърде голямо, за да можеш ти да се справиш, даже с помощта на всичките инструменти, които съм ти дал, но защо мислиш, че е твърде голямо за Мен?
- С разума си знам, че никоя задача не е твърде голяма за Бога. Но предполагам, че емоционално не съм сигурен. Не дали можеш да се справиш със задачата, а дали ще се заловиш с нея.
Прочети още »
