2/25/2010

Животът е творчество, а не откривателство

Ти живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдържа той за теб, а за да го сътвориш. Ти сътворяваш действителността си във всяка минута (вероятно без да го съзнаваш).

Ето защо е така и ето как точно става:

1. Аз съм те създал по образ и подобие Божие.

2. Бог е създателят.

3. Ти си три същества събрани в едно. Можеш да наричаш тези три аспекта на съществуване, както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание.

4. Сътворяването е процес, който започва от тези три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива. Уредите на сътворяването са: мисъл, слово и действие.

5. Цялото творение започва с мисъл ("Тръгва от Бащата"). След това минава към словото ("Помоли и ще получиш, изречи го и ще бъде сторено"). Най-накрая цялото творение се осъществява в действието ("И Словото бе превърнато в плът и заживя сред нас").

6. Онова, за което мислиш, но след това никога не изричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изричаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

7. Да мислиш, изричаш и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд на­деждата. Това значи да знаеш със сигурност ("Чрез вярата си ще се излекувате"). Следователно частта от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност. То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеде­ност, пълно приемане на нещо за действителност.

8. Състоянието, в което „просто знаеш нещо с дъл­бока увереност", е състояние на изключителна и силна признателност. То е предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да прие­меш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допус­тимо, ами е и окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители знаят предварително, че делото е сторено.

9. Празнувай и се наслаждавай на всичко, което съз­даваш (защото ти вече си го създал!). Да отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай го, благослови го, бъди благода­рен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото да го осъ­диш значи да осъдиш себе си.

10. Ако съществува аспект на творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени. Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума. Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и Пътят, следвай ме". Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето, така и на Земята".

    - Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този начин?

    - За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват „системата" в пълно съзнание, други я изпол­зват несъзнателно, без дори да имат представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си (сътворявате я, не я откривате), използвайки силата, която съм ви дал, процеса, които току-що описах.

    И тъй, попита ме кога животът ти ще „потръгне" и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне", като най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го изясниш напълно, не мисли за нищо друго. Недей си представя други възможности.

    Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освобо­ди се от всякакви съмнения. Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към първоначал­ната творческа мисъл.

    Когато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда, която призовава творческата сила: „Аз съм". Използвай „Аз съм" в изявленията си пред другите. „Аз съм" е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм", задвижва точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при теб.

    Няма друг начин, по който Вселената да узнае как да действа. Няма друг път, по който да знае как да мине. Все­лената отвръща на изявлението „Аз съм" така, както духът в бутилка изпълнява желания. - Казваш „Остави всички съмнения да си отидат, отхвър­ли всички страхове, откажи се от всякакъв песимизъм" все едно че казваш „иди ми вземи един хляб". Но лесно е да се каже, трудно - да се изпълни. „Изхвърли всички отрицател­ни мисли от умствените си построения" звучи като „изкачи Еверест преди обяд". Бих го нарекъл доста голяма заръка.

    - Да обуздаеш мислите си, да упражниш контрол върху тях не е чак толкова трудно, колкото може би ти изглежда. (И изкачването на Еверест не е толкова трудно). Всичко е въпрос на дисциплина и на намерение.

    Първата стъпка е да се научиш да следиш мислите си; да мислиш за какво мислиш. Когато се уловиш, че ти идват отрицателни мисли - мисли, които отричат най-висшата ти идея за нещо, помис­ли отново! Искам да го направиш буквално. Ако мислиш, че си потиснат, че си „вкиснат" и че нищо добро няма да излезе помисли пак. Ако мислиш, че светът е лошо място, пълно с отрицателни събития, помисли отново. Ако мис­лиш, че животът ти се разпада на парчета и ако ти изглеж­да, че никога няма да успееш да го подредиш отново, помисли пак.

    Можеш да се тренираш да го правиш. (Виж колко добре си се тренирал да не го правиш!)

    - Благодаря ти. Процесът никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ех, да беше толкова лесно да се направи, колкото е да се каже! Но сега си мисля, че поне го разбирам добре.

    - Ако ти е нужно да преговорим, имаме на разполо­жение няколко живота.