2/09/2010

Илюзията за Присъдата

Това е Шестата Илюзия: 
ПРИСЪДАТА СЪЩЕСТВУВА
    Решението ви, че трябва да направите нещо, за да придобиете нещо, от което няма достатъчно - включително и Бог - е изисквало от вас да отговорите на трудния въпрос: как ще бъде определено дали някой е изпълнил Изискването или не?

    Отговорът ви на тоя въпрос е предизвикал изобретяването на Присъдата.

    Някой, заключили сте вие, трябва да стане окончателен арбитър. Тъй като Творецът е въвел Изискването, изглежда логично той да реши кой е изпълнил това Изискване и кой не го е изпълнил.

    Дълго време човешкият род е поддържал мисълта, че има нещо, което трябва да направите, за да се харесате на Бога - и ако не успеете да го сторите, това ще има ужасяващи, страхотни последици. Разбираемо е, че сте стигнали до подобно заключение. Огледали сте се и сте видели, че животът на някои се нарежда, върви добре, а на други - зле. Примитивният разум е запитал : защо? И е стигнал до примитивният отговор.

    Щастието се е усмихнало на онези, които са спечелили благосклонността на боговете. Боговете трябва да бъдат удовлетворени, защото после те съдят. Около това вярване са се родили и развили всякакъв род жертвоприношения и ритуали, всички те - създадени, за да умилостивят строгите, страшни божества.

    В онези ранни дни чувството ви за Недостиг е било толкова силно, че сте си представяли дори и боговете в съперничество един с друг. Толкова много са били боговете, на които е трябвало да се угоди, че често не е било лесно да се сетиш какво да сториш, за да ощастливиш всеки от тях.

    Всяко ново нещастие, всяка жестока буря, всеки ураган, всяка суша, или глад, или лична несполука са били разглеждани като доказателство, че някой бог е бил неудовлетворен - или, понякога, че те са воювали помежду си.

    Как другояче да си обясним всичко това?

    Сега виждаме, че тези вярвания са възникнали в древни времена и в течение на хилядолетия са се пречиствали и изяснявали. Повечето хора днес не вярват, че съществува дълъг списък от раздразнителни богове, които трябва да бъдат умилостивявани. Повечето хора днес вярват, че съществува само един раздразнителен Бог, който трябва да бъде умилостивен.

    И макар да изглежда, че човешкият род отдавна вече е надраснал примитивните представи, създал е един Бог от типа „Аз-ще-ви-дам", тези идеи продължават да господстват в теологиите на вашата планета.

    Този Бог от вида на Божество Като Отмъстител никога не е преставал да бъде любимец на вашите общества. Използвали сте както личните, така и световните бедствия, като свидетелства за неговото съществуване. Дори и съвсем напоследък, като например при избухването на епидемията от СПИН, мнозина - сред тях и някои религиозни водачи - заявиха, че тези житейски нещастия са Божие наказание за индивидуалното или колективно неморално поведение на човешкия род.

    Голяма част от хората продължават да приемат, че съществува Изискване, поставено от Мене, което трябва да изпълняват, за да заслужат наградата - да идат на небето. Те продължават да приемат, че съществува система за Съдене, чрез която се определя кой е изпълнил Изискването и кой - не. От друга страна, някои религии заявяват категорично, че, каквото и да прави, никой не може да изпълни Изискването. Дори и ако води примерен, съвършен живот, без каквито и да било заблуди и грешки. Това става, заявяват ученията, защото всеки е роден несъвършен (някои религии го наричат Първороден Грях), с петно на душата, още преди да е започнал живота си.

    Това петно не може да бъде заличено с никакво действие на човека, нито дори чрез искреното му покаяние, а само с Божията милост. А Бог, проповядват те, няма да дари милостта си, ако човекът не пристъпи към Него по точно определен начин.

    Тези учения заявяват, че аз съм твърде своеобразен Бог и няма да даря с небесни радости никого, ако не направи онова, което кажа.

    Твърдят, че в това отношение съм упорит и неумолим; че наистина няма значение колко добри, щедри и мили са били хората. Няма значение колко са се разкайвали за прегрешенията си, няма значение какво са правили, за да се поправят. Наистина, дори и да са дали най-големия принос за подобряването на живота на планетата откак свят светува, това също няма значение - ако не са дошли при Мене по правия път, изричайки правилните думи, изповядвайки правата вяра, те не могат да седнат вдясно от Бога, Всемогъщия Отец.

    Тъй като тук се изисква такава правота, идеята би могла да бъде наречена праведна, добродетелна, честна...

    Като последица от своето вярване, че по този начин Бог е уредил нещата между Себе Си и целия човешки род, съществата, принадлежащи към него, са уредили точно по същия начин и своите взаимоотношения.

    Откъсвайки страница от Божията книга (което е добро за Мене, положително трябва да е добро и за тебе), хората са си лепнали „петно" и един на друг, още преди те самите да започнат живота си. Както вече съм го описвал, направили са това и с другите, принадлежащи към „погрешния" род, цвят или религия. Прибавили са към тях и „погрешната" националност, местност, квартал, политически убеждения, сексуална ориентация и всички други „погрешности" , които са избрали да си измислят. Вършейки всичко това, човешките същества са си „играели на Бог".

    Да, казвали сте, Бог ви е внушил тези предразсъдъци, защото пръв е лепнал петното на несъвършенство върху вашите собствени души и предварително ви е осъдил, дори преди да ви даде възможност да докажете себе си по един или друг начин. Затова пред-осъждането, предварителното осъждане, тоест предразсъдъкът е в реда на нещата - иначе как нещо, приемливо за Бога, би било неприемливо за човека?

    И каква причина бих имал Аз да обявя всички ви за несъвършени още в момента на раждането ви? Направил съм го, проповядват ученията, защото първите хора са били лоши. Ето, виждате как отново сте се връщали назад към първите три илюзии, за да оправдаете Четвъртата, Петата и Шестата. Така всяка илюзия е създавала следващата, а всяка нова илюзия е доказвала предидущите.

    Културната ви история разказва, че когато Адам и Ева са съгрешили, са били изгонени от Рая, губейки своето щастие и право на вечен живот - заедно с вашите. Това е станало, защото Аз съм ги осъдил не само на живот, изпълнен с ограничения и борба, а и на смърт в неговия край (Четвъртата Илюзия) - неща, които не биха преживели преди своето прегрешение.

    Други културни истории и геологии, възникнали и съществуващи на вашата планета, не са приели сценария за Адам и Ева, но независимо от това са създали своите собствени доказателства за Изискването. И повечето от тях се съгласяват със следното. В Божиите очи хората са несъвършени и трябва да направят нещо, за да постигнат съвършенство - описвано различно като Пречистване, Спасение, Просветление... и каквото и да било друго.

    Тъй като вярвате в човешкото несъвършенство и щом вярвате, че сте получили тази оценка от Мене, чувствате се съвършено свободни да я прехвърлите и върху другите. През цялото време сте очаквали от другите онова, което ви е било казано, че аз очаквам от вас: съвършенство.

    И накрая се е стигнало дотам, че хората са минавали през живота, изисквайки съвършенство от онези, които те сами са наричали несъвършени - тоест, от хората.

    Най-напред те са се отнасяли тъй към самите себе си. Това е първоначалната им, често най-скъпо струваща грешка.

    После са се отнасяли тъй и към другите. Това е втората им грешка.

    Направили са невъзможно и за самите себе си, и за другите някога да изпълнят... Изискването.

    Родителите са изисквали съвършенство от своите несъвършени деца, а децата - от своите несъвършени родители.

    Гражданите са изисквали съвършенство от своите несъвършени правителства, а правителствата - от своите несъвършени граждани.

    Църквите са изисквали съвършенство от своите несъвършени последователи, а последователите - от своите несъвършени църкви.

    Съседите са изисквали съвършенство от другите съседи, расите - от другите раси, нациите - от другите нации.

    Приели сте като действителност Илюзията за Присъдата; после сте приели, че Бог ви съди, а вие имате правото да съдите всеки друг. И го съдите.

    Вашият свят се втурва да съди особено яростно всеки, който е получил наградите - слава, власт, успех - които би трябвало да отидат само при някого, който е съвършен, а вашият свят осъжда всеки, у когото открива и най-малкото несъвършенство. Станали сте толкова фанатични, че сте направили фактически невъзможно хората да станат водачи, герои, идоли във вашия настоящ ден и време - ограбвайки си по този начин точно това, от което се нуждае обществото ви.

    Поставили сте си сътворена от самите вас клопка, неспособни да се освободите от Присъдата, Наказанието, което сте си наложили един на друг, и от Присъдата, Наказанието, което вярвате, че Бог ви е наложил.

    Но защо простото наблюдение върху самите себе си ви кара да се чувствате толкова неудобно? Нима простото наблюдение върху нещо съществуващо е в действителност Присъда? Не би ли могло то да бъде просто едно наблюдение? А какво ще стане, ако някой  не е изпълнил Изискването? Какво значение би имало това?

    Това са въпросите, които хората започнаха да си задават.

    Очевидно, Шестата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Присъдата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина. Така, за да поправят недостатъка на Шестата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Седмата Илюзия.