8/09/2011

Митът за съвършенството

В земята на A3 СЪМ присъствието аз съм повече, отколкото ще бъда, аз съм всичко, което АЗ СЪМ. Низвергнат няма да си в тази земя, в нея нищо няма да те нарани.

    Очаквате ли да намерите съвършената работа, съвършения партньор, идеалните деца, тегло, кола, дом, духовна пътека — тоест един усъвършенстван аз, преди да се благословите със себеприемане? Ако е така, чака ви разочарование. Колкото и акредитиви, похвали, почетни значки и купи да получите, радостта ви ще бъде секната от един груб натрапник — егото, което ще ви казва, че ви трябва още малко по-силно чувство за важност, за да отговаряте на изискванията за себеприемане.

    Митът за съвършенството е широко разпространен като внушение и убеждение. Ние, хората, не можем да се приемем, докато не станем олицетворение на своята или нечия чужда представа за съвършенство — в повечето случаи без дори да сме проучили тази представа, за да развенчаем нейния мит. Освен това дори да успеем да се вместим в нея, пак няма да се чувстваме комфортно в кожата си, ако не сме се обикнали с цялото си сърце. Докато вярваме в трупането на външни доказателства за това, че сме постигнали „първокачествения живот", не можем да се отпуснем и да приемем себе си.

    Децата, родени между 1946 и 1964 година — един от периодите, известни като „бум на бебетата" — израснаха със зърнената закуска, на която беше лепнат етикетът „закуската на шампионите" На кутията винаги имаше снимки на златни медалисти от олимпийски игри и други идеализирани модели за подражание, като явното послание беше:

    Тези хора са съвършени. Те ядат нашата зърнена храна и ако и ти я ядеш, можеш да станеш съвършен като тях.

    След като нашите родители, учители, треньори, религиозни водачи и обществото са дали своя принос за обучението ни по съвършенство, ние сме поели щафетата.

    И съвършенството, и нивото на безукорност изискват отдаденост, дисциплина и целенасоченост — но има съществена разлика между техните подбуди и резултати: перфекционистът иска да задмине всички конкуренти и така удовлетворява егото. Човекът, постигнал ниво на безукорност, се старае да даде най-доброто от себе си и така да удовлетвори сърцето. Този, който търси съвършенство, избутва другите, за да спечели за себе си. Този, който се стреми към безукорност, иска успеха в името и на другите, и на себе си.

 Категория: Духовно освобождение - Разгърни пълния си потенциал!