Няма какво друго да се прави

- Може да си мислиш, че е лесно „да бъдеш Който Си Наистина", но всъщност това е най-голямото предизвика­телство, с което някога ще се заемеш в живота си. Може дори и никога да не успееш. Малко хора успяват. Не в един живот. Даже не и в няколко живота.

    - Тогава защо да се опитваме? Защо да влизаме в игра­та? Кому е нужно това? Защо просто да не изиграем живота, като че ли е такъв, какъвто очевидно е и без това: обикновено упражнение по безсмислие, водещо до никъде; игра, в която не можеш да загубиш, независимо как играеш; процес, който в крайна сметка води до един и същ резултат за всички? Казваш, че няма ад, няма наказание, няма начин да загубиш - тогава защо да се занимава човек с опити да спечели? Каква е подбудата, като се има предвид колко трудно се стига там, където според тебе се опитваме да отидем? Защо да не я караме по-спокойно и просто да се отпуснем с цялата тази Божа работа и с историята около това „да бъдеш Който Си Наистина"?

    -Аха, изпитваме недоволство, а...
    - Ами уморих се да се опитвам отново и отново, само за да дойдеш Ти и да ми кажеш колко трудно ще бъде и как и без това само един на милион успява.

    - Да, виждам, че си уморен. Да видим дали мога да ти помогна. Най-напред бих искал да ти посоча, че ти вече си я карал и я караш по-спокойно. Мислиш ли, че този е първият ти опит?

    - Нямам представа.
    - Не ти ли се струва, че и преди си бил на това място?
    - Понякога ми се струва.
    - Ами бил си. Много пъти.
    - Колко?
    - Много пъти.
    - И това би трябвало да ме окуражи?
    - Би трябвало да те вдъхнови.
    - Как така?

    - Най-напред то премахва притеснението. Внася елемента „не можеш да загубиш", за който току-що гово­рихме. Уверява те, че намерението е да не загубиш. Че ще получиш толкова възможности, колкото искаш и от кол­кото се нуждаеш. Можеш да се връщаш обратно отново, и отново, и отново. Ако стигнеш до следващото стъпало, ако еволюираш до следващото ниво, то ще е, защото искаш, а не защото трябва.

    Не трябва да правиш нищо! Ако си доволен от живо­та на това ниво, ако чувстваш, че за теб това е крайната истина, можеш да имаш това изживяване пак, и пак, и пак, и пак! Всъщност ти си го имал отново и отново точно по тези причини! Ти обичаш драмата. Обичаш болката. Оби­чаш да не знаеш, обичаш загадката, напрежението! Обичаш всичко това! Затова и си тук!

    - Да не се шегуваш?
    - Бих ли се шегувал с теб за нещо такова?
    - Откъде да знам? Не знам с какво се шегува Бог.

    - Не и за това. Твърде близко е до Истината; твърде близко до Крайното Знание. Никога не се шегувам с това „как са нещата". Прекалено много хора са си играли с разу­ма ви за това. Не съм тук, за да ви объркам още повече. Тук съм да ви помогна да изясните нещата. - Значи, изясни ги. Казваш ми, че аз съм в това положе­ние, защото искам да бъда?

    - Разбира се. Да.
    - Избрал съм да бъда?
    -Да.
    - И съм направил този избор многократно?
    - Много пъти.
    - Колко?
    - Хайде сега пак ... Искаш точна бройка?
    -Дай ми само приблизително число. Искам да кажа, ста­ва дума за няколко или за дузини пъти?
    -Стотици.
    - Стотици? Живял съм стотици животи?
    -Да.
    - И съм стигнал дотук?
    - Това си е доста разстояние всъщност.
    - О, така ли?
    - То се знае. Защо? Ами в минали животи ти си уби­вал хора.

    - Какво грешно има в това? Ти сам каза, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото.

    - Ще се наложи да обясня по-подробно, защото виж­дам как се злоупотребява с това твърдение (точно както ти сега правиш) при опити да се говорят всякакви работи или да се дават рационални обяснения на всякакви лудости.

    Според най-високия стандарт, който съм видял да достигнат хората, убийството не може никога да бъде оправдано като средство за изливане на яд и враждебност, за „поправяне на грешното" или за наказание на нарушител. Твърдението, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото, е вярно, защото вие сте го направили така. Вие сте определили (сътворявайки Себе Си), че уважението към всеки човешки живот е и трябва да има най-висша стойност. Доволен съм от решението ви, защото не съм създал живота, за да може да бъде погубен.

    Понякога уважението към живота прави войната необходима, защото чрез война срещу непосредствено над­висналото зло, чрез защита от непосредствена заплаха за живота на друг, вие ясно заявявате Кои Сте.

    По силата на най-висшите морални закони (разбира се, че имате задължение пред тези закони) имате правото да спрете нападение, насочено към вас или към някой друг.
    Това не значи, че е редно убийството да се използва като наказание, възмездие или средство за разрешаване на дребни разногласия.

    В миналото сте се убивали взаимно в лични дуели заради чувствата на жена и сте го наричали запазване на чест, докато всъщност сте губели именно честта. Абсурдно е да се използва смъртоносна сила като средство за разре­шаване на конфликт. И до днес много хора все още изпол­зват сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.

    Стигайки до върха на лицемерието, някои хора уби­ват дори в името на Бога - и това е най-висшето богохул­ство, защото не показва Кои Сте.

    - А, значи има нещо погрешно в убийството?

    - Да се върнем назад. Няма нищо „погрешно" изоб­що. „Погрешно" е относително понятие, означаващо проти­воположното на онова, което наричате „правилно".

    И все пак какво е „правилно"? Можеш ли да бъдеш истински обективен по тези въпроси? Или „правилно" и „погрешно" са просто описания, наслагани от вас върху събития и обстоятелства в резултат на някакво ваше реше­ние за тях?

    А на какво се базира решението ви? На собствения ви опит! Не. В повечето случаи сте избрали да приемете нечие чуждо решение, решение на някой друг, дошъл преди вас, за когото презумпцията е, че знае повече. Много малко от ежедневните ви решения кое е „правилно" и „неправилно" са направени от вас въз основа на вашето разбиране.

    Това е особено вярно за важните въпроси. И всъщ­ност, колкото по-важен е въпросът, толкова по-малко вероятно е да послушате собствения си опит и изглежда толкова повече сте готови да приемете нечии чужди идеи за свои.

   Това обяснява защо на практика сте се отказали от целия си контрол върху определени области от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото изживяване.

    Споменатите области и въпроси често включват най-жизнено важните теми за душата ви: природата на Бога; природата на истинския морал; въпроса за крайната дейст­вителност; въпросите за живота и смъртта, придружаващи войната, медицината, абортите, евтаназията; целият сбор и същина на личните стойности, структури и преценки. Пове­чето от вас, така да се каже, сте се отказали от всичко това, предали сте го на други. Не искате да вземете свое собстве­но решение по отношение на него.

    "Някой друг да реши! Аз ще се присъединя, ще се присъединя!", викате. „Някой друг нека да ми каже кое е право и кое криво!"

    Между другото по тази причина човешките религии са толкова популярни. Почти няма значение каква система от вярвания е, стига да е твърда, последователна, строга и ясна по отношение на това, което се очаква от поддръжни­ците й. Ако са налице тези характеристики, можеш да наме­риш хора, които вярват почти във всичко. Най-странното поведение и вярвания могат да бъдат (и са били) приписани на Бога. „Това е Божият подход", казват, „това е думата на Бог".

    И има много, които ще го приемат. С охота. Защото, нали разбираш, премахва се нуждата от мислене.

    Хайде сега да помислим за убиването. Възможно ли е някога да има причина, извиняваща убийството на каквото и да било? Помисли си. Ще откриеш, че нямаш нужда от външен авторитет, който да ти дава напътствия или от по­виеш източник, който да ти осигурява отговори. Ако помис­лиш върху него, ако погледнеш как се чувстваш по отношение на него, отговорите ще бъдат очевидни и ще действаш съобразно това, а то се нарича да действаш спо­ред гласа на собствения си авторитет.

    Става така, че се въвличаш в беда, когато действаш, вслушвайки се в други авторитети. Трябва ли държави и народи да използват убийството за постигне на политическите си цели? Необходимо ли е религии да използват убийс­твото за налагане на теологическите си постулати? Трябва ли общества да използват убийството в отговор на тези, които нарушават правилата за поведение?

    Нима убийството е подходящо политическо лекарс­тво, средство за духовно убеждаване, за решаване на обще­ствени проблеми?

    И сега, ако някой се опитва да те убие, можеш ли да убиеш при самозащита? Със силата на убийството ли би защитил живота на някой, когото обичаш? Или дори на непознат?

    Убийството подходяща форма на защита ли е срещу тези, които биха убили, ако не може да бъдат спрени по друг начин?

    Има ли разлика между отнемане на живот и убийство?

    Държавата иска да те накара да повярваш, че убий­ство за осъществяване на чисто политическа цел е напълно приемливо. Всъщност държавата има нужда да повярваш в това, за да може да съществува като силова структура.

    Религиите искат да те накарат да повярваш, че убий­ство в името на разпространение и запазване на знанието за тяхната истина е напълно допустимо. Всъщност религиите изискват от теб да им повярваш, за да могат да съществу­ват като силови структури.

    Обществото иска да те накара да повярваш, че убий­ството като наказание на тези, които извършват определени престъпления (съдържанието на това понятие се е проме­няло през вековете), е напълно оправдано. Всъщност обществото има нужда да му вярваш, за да може да същест­вува като силова структура.

    Вярваш ли, че тези постановки са правилни? Приел ли си чуждите думи за истина? Какво би казал ти самият?

    Няма „правилно" или „погрешно" в тези неща.
    Но с решението си рисуваш портрет на това Кой Си.

    Разбира се, че с решенията си държавите и народите ви вече са нарисували подобни картини.

    С решенията си религиите ви са създали трайни и неизличими отпечатъци. С решенията си обществата ви също са сътворили автопортретите си.

    Доволен ли си от тези картини? Такова впечатление ли искаш да правиш? Тези портрети изобразяват ли Кой Си Ти?

    Внимавай с тези въпроси. Те може да изискат от теб да помислиш.

    Мисленето е трудно. Да правиш стойностни преценки е мъчна работа. Поставя те в позиция на чисто сътворяване. Толкова пъти ти се налага да казваш: „Не знам. Просто не знам." И все пак трябва да решиш. Трябва да направиш избор. Трябва да направиш произволен избор.

    Такъв избор (решение), който не произхожда от предишно лично познание, се нарича чисто творение. И човек съзнава дълбоко, че при взимането на такива решения се създава личността му.

    Повечето от вас не се интересуват от подобна важна работа. Повечето от вас биха предпочели да я оставят на другите. И така, повечето от вас не сте себесътворени същества, а същества по навик, същества, сътворени от някой друг.

    Тогава, след като другите са ти казали как би трябва­ло да се чувстваш и то се окаже обратното на това, което ти чувстваш, изпадаш в дълбок вътрешен конфликт. Нещо дълбоко в теб ти посочва, че казаното от другите не е това, което Си Ти. А сега оттук накъде? Какво да се прави?

    Хората на религията - хората, които са ви насадили така от самото начало. Отивате при свещениците, равините и учителите си и те ви казват да спрете да слушаш Себе Си. „Най-лошите" от тях ще се опитат да ви изплашат, за да се отдръпнете, от това, което интуитивно знаете.

    Разказват ти за дявола, за Сатаната, за демони и лоши духове, за ада и проклятието и за всяка страхотия, която им хрумне, за да те накарат да видиш, че това, което си знаел и чувствал интуитивно, е неправилно и че единственото мяс­то, където можеш да намериш покой, е в техните мисли, в тяхната идея, в тяхната теология, в тяхното определе­ние за „правилно" и „неправилно" и в тяхната представа за това Кой Си Ти.

    Съблазняващото е, че единственото, което трябва да направиш, за да получиш мигновено одобрение, е да се съг­ласиш. Съгласи се и ще го имаш веднага. Някои даже биха пели, викали, танцували и даже биха размахвали ръцете си за алелуя! Трудно се устоява на подобно нещо - да полу­чиш такова одобрение и щастие, че си видял светлината, че си спасен!

Дълбоките вътрешни решения всъщност рядко са съпроводени от одобрения и показност. Изборът да след­ваш лична истина обикновено не е свързан с празненства. Точно обратното. Останалите не само не биха празнували, а по-скоро е възможно да те вземат на подбив. „Какво?! Мислиш със своя глава? Взимаш решения самостоятелно? Прилагаш собствените си мерила, преценки и стойности? За какъв се мислиш?"

    Разбира се. Точно това е въпросът, на който отговаряш.

    Работата обаче трябва да си я свършиш общо взето сам. Без награда, без одобрение и даже може би съвсем незабелязано.

    Така че, задаваш уместен въпрос. Защо да продължа­вам? Защо изобщо да тръгвам по този път? Какво ще спече­ли човек, ако се впусне в подобно пътешествие? Каква е подбудата? Коя е причината?

    Причината е смешно проста. НЯМА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПРАВИ.

        - Какво искаш да кажеш?

    - Казвам, че играта е само една. Няма какво друго да се прави. Всъщност не съществува нищо друго, което да можеш да правиш. Каквото правиш в момента, ще го пра­виш до края на живота си, така както си го правил от мига на раждането си. Единственият въпрос е дали ще го правиш съзнателно или несъзнателно.

    Разбираш ли, че не можеш да се откажеш от пъте­шествието? Тръгнал си преди да се родиш. Раждането ти е просто знак, че пътешествието е започнало.

    Така че, въпросът не е: „Защо да тръгвам по такъв път?" Ти вече си тръгнал по него при първия удар на сър­цето си. Въпросът е: „Как искам да вървя по този път - съз­нателно или несъзнателно? Буден или заспал? Като причинител на изживяванията си или като потърпевш от тях?"

    През по-голямата част от живота си си бил потър­певш от изживяванията си. Сега си поканен да станеш те­хен причинител. Това се нарича „да живееш съзнателно". Това значи „да вървиш буден и в съзнание ".

    Както вече казах, много от вас сте изминали доста дълъг път. Направили сте немалък напредък. Няма нужда да чувствате, че след всичките тези животи сте стигнали „само" дотук. Някои от вас са високо еволюирали същества с много определен усет за Личността си. Знаете Кои сте и какво искате да станете. И не само това - знаете дори и пътя, по който да стигнете от тук до там.

    Това е чудесен знак. Сигурен показател.
    - За какво?
    - За това, че ви остават малко животи.
    - Това добре ли е?

    - Добре е в момента ... за вас. И е така, защото вие казвате, че е така. Доскоро единственото, което искахте, беше да останете тук. Сега единственото, което искате, е да напуснете. Това е много добър знак.

    Доскоро убивахте (буболечки, растения, дървета, жи­вотни, хора). Сега не можете да убиете нещо, без да знаете какво точно правите и защо. Това е чудесен знак.

    Доскоро живеехте живота, като че ли в него няма смисъл. Сега знаете, че в него няма друг смисъл освен този, който вие му дадете. Това е много добър показател.

    Доскоро умолявахте Вселената да ви даде Истината. Сега вие казвате на Вселената вашата истина. И това е чудесен знак.

    Доскоро се стремяхте да бъдете богати и известни. Сега се стремите да бъдете просто (и прекрасно) самите Себе си.

    И доскоро се страхувахте от Мен. Сега Ме обичате достатъчно, за да ме наречете равен.

    Всичко това са много, много добри знаци.
    - Боже Господи,... караш ме да се чувствам чудесно.
    - Така и би трябвало да се чувстваш. Не може някой, който използва „Боже Господи" в изречението си, да е тол­кова зле.
    - Ама Ти наистина имаш чувство за хумор, а ...
    - Аз съм го изобретил хумора!
    - Да, ти го каза и преди. Добре, значи причината да се продължава по-нататък е, че няма какво друго да се прави. Това се случва тук в момента.
    - Именно.

    - Тогава мога ли да попитам дали поне става по-лесно?
    - Ах, мили приятелю, всичко е толкова по-лесно за теб сега в сравнение с онова, което е било преди три живо­та, че даже и дума не може да става.

    Да, да, става по-лесно. Колкото повече си спомняш, толкова повече можеш да изпиташ и толкова повече знаеш, така да се каже. И колкото повече знаеш, толкова повече си спомняш. То е като окръжност. Така че да - става по-лес­но, става по-добре, даже става и по-радостно.

    Но запомни, че нищо в живота ти не е било робия. Имам предвид, че всичко в живота си ти си го обичал! Всяка минута от него! Ах, колко е сладко това нещо, наре­чено живот! Не е ли просто великолепно?

    - Ами да, предполагам.

    - Предполагаш? Мислиш, че съм могъл да го направя по-великолепно? Да не би да не ти е дадено да изпиташ всичко: сълзите, радостта, болката, задоволството, еуфори­ята, масовата депресия, победата, загубата? Какво повече?
    - Малко по-мъничко болка може би.

    - Ако болката е по-малко, без наличието на повече мъдрост, ще се осуети смисълът на пребиваването ти тук; не ще можеш да изпиташ безкрайната радост (което съм Аз).
    Имай търпение. В момента ти натрупваш мъдрост. И радостите стават все по-достъпни без болка. Това също е много добър знак.

    Ти се учиш (припомняш си как) да обичаш без болка, да оставяш без болка, да твориш без болка, даже да плачеш без болка. Да, способен си даже да изпитваш болката си без болка, ако можеш да разбереш какво имам предвид.

    - Мисля, че разбирам. Дори вече се наслаждавам повече на собствените си житейски драми. Мога да се отдръпвам назад и да ги виждам отстрани такива, каквито са всъщност. Даже да им се смея.

    - Именно. Е, не наричаш ли това израстване?
    - Предполагам, че да.

    - Тогава продължавай да израстваш, сине Мой. Про­дължавай да се променяш. И продължавай да решаваш какъв искаш да станеш в следващия най-висш вариант на Себе си. Продължавай да работиш по въпроса. Продължа­вай! Продължавай! С Божа работа сме се заловили тук два­мата - ти и Аз. Така че, продължавай!

Прочети още »