Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в себе си

- Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотноше­ния, за да мога да изгладя хода им? Има ли начин да бъдеш щастлив в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?

    - Няма какво да научиш за личните взаимоотноше­ния. Трябва само да покажеш онова, което вече знаеш.

    Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измис­лена от теб цел.

    Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикател­ство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.

    Само чрез взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш изобщо да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е. Така е в света на относителното за разлика от света на абсолютното, където пребивавам Аз.

    Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат използвани, трябва да бъдат използвани и са използвани (независимо дали искаш или не) за изграждането на това Кой Си Ти Наистина.

    Съграденото може да бъде или великолепно, съзна­телно сътворено от теб, или съвсем случайно образование. Можеш да избереш да бъдеш личност, която е резултат или на случилото се, или на избора ти какъв да бъдеш и как да действаш спрямо случилото се. Сътворяването на Себе си става съзнателно, когато избереш втория начин. Във второ­то изживяване Личността става осъзната.

    Затова благослови всяко взаимоотношение и го цени като съществено и формиращо за това Кой Си. Сега избери да бъдеш.

    Въпросът ти се отнасяше до личните човешки взаимо­отношения от романтичен характер и Аз го разбирам. Така че нека да обърна особено и подробно внимание на човешките любовни отношения, които все още са такъв проблем за теб!

    Когато човешките любовни отношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилна причина.

    ("Неправилно" разбира се е относително понятие, значещо нещо, сравнено с това, което е „правилно" - как­вото и да би било това. Би било по-точно да се каже на твой език: „отношенията се провалят/променят най-често, когато си влязъл в тях по причини, които не са изцяло благоприятния и не спомагат за тяхното оцеляване.")

    Повечето хора влизат в любовни отношения, гледай­ки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.

    Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотно­шенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.
    Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо" до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо - то упраж­нява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е.

    В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд.

    Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила" (или „той наистина се е променил").

    Много е романтично да кажеш, че сега, когато изклю­чителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

    Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и ... без някой друг си едно нищо.

    Това е мистерията и чудото, разочарованието и ра­достта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко раз­биране и пълна готовност да живееш в този парадокс по на­чин, в който да има смисъл. Наблюдението ми е, че много малко хора го правят.

    Повечето от вас навлизат в годините, в които се фор­мират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа.

    Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сте се отказали от най-великата си мечта, оставили сте настрана най-голямата си надежда и сте се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо).

    Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиоз­ната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.

    Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възмож­ност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се про­валят, когато ги виждаш като най-голямата житейска въз­можност да сътвориш и създадеш изживяването на най-вис­шата си концепция за някой друг.

    Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си - какво е, какво прави, какво има, какво търси, сът­ворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците!

    Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.

    Това изглежда като странно учение, защото си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.

    Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?

    Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, има значение единствено какво си ти по отношение на него.

    Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.

    - Това е радикално учение ...

    - Не е, ако го погледнеш внимателно. Ако не можеш да обичаш Себе Си, не можеш да обичаш другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят - то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание.

    Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат мен. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си".

    Обратното на това е, че толкова много хора се мразят, защото чувстват, че никой друг не ги обича. Това е болест (когато хората наистина са „болни от любов"), защото истината е, че други хора действително ги обичат, но то за тях няма значение. Колкото и хора да изразят любовта си към тях, няма да им е достатъчно.

    Първо, те не ти вярват. Мислят, че искаш да ги мани­пулираш, опитвайки се да получиш нещо. (Как може да ги обичаш заради това, което са? Не. Трябва да има някаква грешка. Трябва да искаш нещо. Какво искаш?) Те седят и се опитват да разберат как може всъщност някой да ги обича. Не ти вярват и се впускат да те карат да им го докажеш. Трябва да докажеш, че ги обичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш поведението си.

    Второ, ако достигнат до момент, в който могат да ти повярват, че ги обичаш, те веднага започват да се притесня­ват колко дълго ще могат да задържат любовта ти. И за да задържат любовта ти, започват да променят собственото си поведение.

    Така двама души буквално изгубват себе си във връз­ката си. Влизат в нея с надеждата да намерят себе си, а вместо това изгубват себе си.

    Това изгубване на себе си в една връзка е главната причина за горчивината у подобни двойки. Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чув­стват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами. По-малко способни, по-малко можещи, по-малко въз­буждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени.

    Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голя­ма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да оста­нат във връзката.

    Връзките никога не са били замислени да съществу­ват по такъв начин. И все пак това е начинът, по който биват изживяни от много повече хора, отколкото можеш да си представиш.

    - Защо? Защо?

    - Защото хората са изгубили връзката (ако изобщо някога са я имали) с предназначението на личните отношения. Когато спрете да се виждате един друг като свещени души на свещено пътешествие, тогава ще можете да видите и предназначението и причината зад всички взаимоотношения.

    Душата е дошла в тялото и тялото в живота с цел еволюция. Вие еволюирате, променяте се. И използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте.

    Това е работата, която сте дошли да свършите тук. Това е радостта от сътворяването на Себе Си. От познава­нето на Себе Си. От съзнателното преобразяване в онова, което искате да бъдете. Това е смисълът на понятието само-съзнателен (Себе-съзнателен).

    Дошъл си в относителния свят, за да разполагаш с инструментите, с които да познаеш и изпиташ Кой Си Наи­стина. Кой Си означава какъв се сътворяваш да бъдеш по отношение на всичко останало. Личните ти взаимоотношения са най-важният еле­мент в този процес. Следователно личните ти взаимоотно­шения са свещена почва. Те фактически нямат нищо общо с другия, но едновременно с това, щом другият е въвлечен, те са изцяло свързани с него (нея).

    Това е божественият дуализъм. Това е затвореният кръг. Така че не е чак толкова радикално учение да се каже: „Благословени да са съсредоточените в Себе Си, защото те ще познаят Бога". Може пък да не е лоша житейската цел да познаеш най-висшата част от Себе Си и да останеш съсредоточен в нея. Следователно първата ти връзка би трябвало да бъде със Себе Си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе Си.

    Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо­жеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да пот­върдиш святостта на друг.

    Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от вас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от вас. И въпреки това религиите ви ви насилват да наричате другите по-святи от себе си. Вие така и правите ... за известно вре­ме. А след това ги разпъвате.

    Разпнахте (по един или друг начин) всичките Ми учи­тели, а не само Един. И го направихте, не защото те бяха по-святи от вас, а защото вие си съчинихте, че са по-святи.

    Всичките Ми учители са идвали с едно и също пос­лание. Не „аз съм по-свят от вас", а „вие сте толкова свята, колкото съм и аз".

    Това е посланието, което не си могъл да чуеш; това е истината, която не си могъл да приемеш. Ето защо никога не си могъл да се влюбиш истински и чисто в друг. Ти никога не си се влюбвал истински и чисто в Себе Си.

    И тъй, казвам ти: бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе Си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.

    - Знам, но звучи като че ли би трябвало да не обръщаме внимание на онова, което другите ни причиняват във взаи­моотношенията си с нас. Каквото и да правят, стига да запазваме равновесието си, да оставаме съсредоточени в Себе Си и да изпълним останалите хубави работи, които каза, нищо няма да може да ни докосне. Ама другите ни докосват. Действията им понякога ни нараняват. Именно тогава, когато болката проникне в една връзка, аз не знам какво да правя. Чудесно е да се каже „отдръпни се настра­на, не придавай значение на нещата", но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бъда нара­нен от думите и действията на партньора си в една връзка.

    - Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското значение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Ти си я забравил и затова реагираш по такъв начин. Но проблем няма. То е част от еволюционния процес. Част от растежа. Работата на Душата е това, което вършиш в една връзка - грандиозно осъзнаване и грандиозно спом­няне е това. Докато не си го спомниш, докато не си припом­ниш също и как да използваш взаимоотношенията като инструмент за сътворяване на Себе Си, ще трябва да рабо­тиш на нивото, на което се намираш сега - нивото на разби­ране, нивото на готовност, нивото на спомняне.

    Така че има неща, които можеш да направиш, когато реагираш с болка на онова, което другият е, което казва или прави. Първото от тях е честно да признаеш пред себе си и пред другия точно как се чувстваш. Много от вас се страхувате да го направите, защото мислите, че ще „изглеж­дате лошо". Някъде дълбоко в себе си осъзнавате, че вероятно е нелепо „да се чувствате по подобен начин". Сигурно ви прави „малки". Вие сте „по-извисени от подоб­но нещо". Но в крайна сметка не можете другояче и незави­симо от всичко се чувствате по такъв начин.

    Има само едно нещо, което можеш да направиш, уважавай чувствата си. Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?

    Първият въпрос при каквото и да е взаимодействие с друг е - Кой Съм Аз и Кой Искам да Бъда сега по отноше­ние на това?

Често става така, че вие не помните Кои Сте и не зна­ете Кои Искате да Бъдете, преди да сте опитали няколко различни начина на това „да бъдеш". Ето защо зачитането на истинските ви усещания е толкова важно.

    Ако първото ти усещане е отрицателно, просто фак­тът, че го имаш, обикновено е достатъчен, за да се отдръп­неш. Само когато приемеш яда, обидата, отвращението, яростта, когато приемеш за свое желанието „да нараниш в отговор", само тогава можеш да се откажеш от първото усе­щане за това Кой Не Искаш да Бъдеш.

Прочети още: