Разбира се. Благодаря. Това е много хубав Въпрос.
Във връзка с Взаимоотношенията или каквото и да било друго в живота аз обичам да бъда много конкретен по отношение на това какво избирам. И след като си позволя да бъда много, много конкретен, приемам онова, което дойде. Причината е, че никога не искам да попреча на Бог да осъществи чудесата, които създава. Никога не се опитвам да казвам на Бог как конкретно трябва да изглежда нещо, а просто каква е моята представа за него в момента. Когато бях млад, имах представа как трябва да изглежда съвършената жена. И всяка една, която не отговаряше на моя модел, беше автоматично отхвърляна. Бях готов в най-буквалния смисъл да мина през тях, без да им обърна никакво внимание, сякаш изобщо ги нямаше. И тогава се случи една от онези прекрасни, щастливи случайности в живота ми. Влюбих се в жена, която беше съвсем различна от представите, които си бях създал. Аз завързах почти без да искам тази връзка, защото, както казах, обикновено отминавах подобни личности. Не зная как се бях озовал във връзка с тази жена, но все пак това се случи. И в онзи момент видях какъв изключителен човек е тя и колко много бях изпуснал в живота си, настоявайки определени хора, но не само хора, а също така и събития и места, изобщо всичко в живота да бъде такова, каквото си го представям.
Отивах например на някоя сбирка. Ако не беше такава, каквато си я бях представял, тръгвах си, защото не отговаряше на очакванията ми. Цял живот се ръководех от своите очаквания и това особено се отнасяше за взаимоотношенията ми с хората. По този начин се лишавах от огромен потенциал от взаимоотношения.
Нанси не отговаряше на никоя от моите предварителни представи за това каква Жена трябва да бъде тази, с която да се свържа трайно. Тя не отговаряше на тези мои представи по ред причини. Беше далеч по-разумна и съвсем не спонтанна като мен - което е само един пример, но съществуват още много, много други. Сега вече разбирам, че подобни различия не е задължително да създадат пропаст помежду ни. И те не са непременно показатели, които я правят "неподходяща". Фактически това са аспекти на нейната същност, които внасят съвършен баланс по отношение на мен самия. Аз обаче никога не бих прозрял това в своите по-незрели години.
И така, най-добрият съвет, който мога да дам на някого, ако той търси партньор в живота или ако изобщо търси нещо в живота, то е, разбира се, да си изгради представа какво именно търси, но да има предвид, че понякога доброто ни се явява в съвършено неочаквана форма. Недейте да отблъсквате и да определяте като неподходящи енергиите, които идват към вас. Защото има възможност да откриете, че онова, което търсите, е направо под носа ви и не сте го видели, само защото не сте си държали очите отворени.
Някои от най-прекрасните страни на моя живот са ми се явявали под форма, която е най-неочаквана и която само няколко години преди това бих определил като неприемлива. Нека ви дам един най-прост пример - в момента се храня с неща, които само преди няколко години бих определил като неприемливи. Знаете ли какво искам да кажа? Сега се храня с неща, които не съм обичал, вече съм отворен за тях. Майка ми все казваше "Само го опитай, опитай само." Аз така и не разбирах мъдростта, която се крие в тези нейни думи. Такова отношение е мъдро не само по отношение на храната, но и по отношение на всичко в живота. За Бога, опитай - имам предвид това съвсем буквално - за Бога, защото можеш да намериш Бог именно тук. И така, не се вкопчвай в никоя своя представа. Не се уповавай само на своите очаквания, а бъди с отворено съзнание. Дай на Бог възможност да създаде съвършенството за теб.
Сега отново ще дам пример с моята скъпа съпруга Нанси, при това без да издавам никаква тайна, Която Нанси не е чувала от мен лично в нашите моменти на близост... Когато Нанси за първи път се появи в моя живот, както казах, тя не съответстваше на никоя от представите ми за онази личност, с която имах желание да прекарам остатъка от своя Живот. И, осмелявам се да кажа, че същото може би се отнася и за нея. Не зная. Никога не съм я питал. Зная само, че тя не се яви пред мен в онзи вид, в който си представях, че ще се появи моята спътница. Но, боже мой, боже мили. Най-великолепното нещо, което съм правил в живота си, това беше да си кажа: "Знаеш ли какво, ще пренебрегна моята предварителна представа за момент и ще видя какъв дар ще положи Бог пред вратата ми." И тъкмо моята готовност за това ми помогна да видя, че Бог ми е изпратил най-голямото съкровище, което съм познавал в живота си.
И досега тя е най-ценното в моя живот и аз някак си съизмервам всеки друг човек спрямо моята любима. Не е ли интересно това? Може и да не е много умно от моя страна, но аз съм напълно откровен с вас, просто за да направя съпоставка. Много е странно, но онова, което не съвпадаше с моите представи, в един момент се превърна до такава степен в моя представа, че сега аз измервам всичко спрямо нея - което е също така несправедливо, разбира се. Аз трябва да се издигна над това и да спра да го правя.
Забелязал съм в своя живот - тук искам да добавя нещо към току-що казаното от господина - че когато съм търсил определени качества, се оказва, че не дадените качества са ме интересували, а чувството, което пораждат в мен взаимоотношенията. И когато открия личност, която поражда в мен очакваното чувство, това ме кара да държа на нея. Всъщност описанието на качествата няма значение, а просто съответствието на чувството.
Да, това е много, много проницателно и дълбоко интуитивно наблюдение. Иска ми се да споделя с присъстващите тук, че докато Винаги съм се опитвал да бъда колкото се може по-конкретен по отношение на онова, което очаквам - дали това е работа, човек или нова кола - в по-късните си години, когато станах малко по-възрастен, се научих да пренебрегвам всички тези конкретни изисквания. Научих се да се отпускам и да приемам Бога. И наистина разбрах, че чудесата почти неминуемо се явяват във форма, която съвсем не прилича на очакваната от мен. Така че, аз някак си се научих да се отпускам... А това се нарича да живееш живота си без очаквания.
Много е важно да разберем, че любовта е решение а не реакция. Повечето хора смятат, че любовта е реакция. Това е всъщност основното различие между времето, когато живеех според очакванията си и имах предвид определен модел, и времето когато се отказах от конкретни очаквания и започнах да се отнасям към хората по съвършено различен начин. Разликата е в това, че разбрах, че любовта е избор. Ти избираш да обичаш някого или да не го обичаш и това е много лично решение. Но някой може да каже: "Да, разбира се, но тези решения се основават на Външността или на личността на човека и т. н."
Аз съм на мнение, че понякога не е така. Аз съм на мнение, че понякога те се основават на нещо по-важно: чисто и просто на избор. Аз избирам да те обичам. И когато наистина те обичам и изхождам от любов, която е чиста, моят избор не само, че е важен, той е и безусловен. Моята любов е безусловна. Тя не е обусловена от начина, по който се проявява личността ти в този час или от формата и вида на твоето тяло или размера на банковата ти сметка или каквото и да било свързано с теб. Любовта фактически не познава подобни условия.
Така че когато направим избора да обичаме някого често ни очаква голяма изненада. Ние откриваме, че чувството, на което сме разчитали да получим от човека, когото обичаме е просто породено от нас самите идва към нас от нас във връзка с този човек, почти както една планета се върти около слънцето, след което се явява от обратната страна на небето. Това е ефекта на бумеранга. И великата илюзия най-накрая се разбива. Илюзията, разбира се, е тази, че чувството, онова магическо и прекрасно чувство, онова чувство за нещо особено, което търся във взаимоотношенията, се дължи на другия човек. В действителност то винаги идва оттук. И когато аз го отправя към другия, и то съвсем съзнателно, то неминуемо ще се върне отново тук. Нещо като, както се пее в песента: "Върни на изпращача." В онези дни, когато исках нещата, хората или работите ми да се развиват по определен модел, аз трябваше да си задам въпроса, към който вие се насочвате сега. Защо имам чувството, че тъкмо тази форма е някак си по-добра от другата? Защо имам чувството, че да бъдеш слаб е по-добре, отколкото да бъдеш дебел, или да бъдеш пълен е по-добре, отколкото да бъдеш слаб, или черното е по-добро от бялото и т. н... Защо ми се струва така? На какво се дължи това?
Когато бях готов да се изправя пред този въпрос, разбрах, че всичко това го създавам самият аз. И когато се отърсих от нещата, които създавах сам, най-неочаквано за мен стана възможно да открия съкровищата навсякъде - у хора, с които никога не бих могъл да допусна, че ще имам някаква връзка, в неща, които не съм и подозирал, че мога да обичам. Както когато един възрастен вече човек открие, че спанакът не е чак толкова безвкусен. Аз например открих, че карфиолът има доста приятен вкус. Дори го обичам вече. Човек никога не знае кога може да се появи някой карфиол.
Има ли в залата други въпроси във връзка с взаимоотношенията? Вие всички сте ги разрешили доста добре, нали? И така, колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, който казва: "Аз искам за теб онова, което ти искаш за себе си?" Колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, Който казва на любимия: "Любовта ни никога не казва не?" (Вдигат се някои ръце.) Това е прекрасно. Почти всички в стаята. Някои ръце се повдигат малко по-бавно от други. Това е страхотно. Но, моля ви, трябва да бъдете наясно, че това не е гаранция, че взаимоотношенията ви ще останат такива, каквито са в момента. И така, не напускайте тази зала с мисълта: "Вече разбрах какъв е ключът на щастието. Ще живея точно по този начин. И връзките ми с хората завинаги ще си останат такива, каквито са." Другият човек би могъл да си каже: "О, благодаря. Ти желаеш за мен онова, което аз желая за себе си, така ли? Тогава напускам. Желанието ми е да напусна този дом за четири години. Тъкмо очаквах разрешение." Това е нещо като "излизам от играта с чест."
Нека, никой не си мисли, че това, което предлагам тук, може да ви даде гаранции за бъдещето, ако го следвате в своя живот; ние всички се стремим да намерим някакви гаранции. "Как да направя така, че да имам успешни взаимоотношения сега и завинаги?" Просто няма как да бъдат успешни сега и завинаги. Или ако трябва да се изразя по-точно, ще бъдат успешни дори завинаги, но начинът, по който ще бъдат успешни, ще бъде различен от начина, по който вие очаквате.
Една моя връзка приключи и за мен това беше голяма трагедия - божичко, не можех да повярвам - защото "изглеждаше", че "отношенията ми се провалят." А истината е, че краят на онази връзка ми отвори врата за нещо далеч по-богато и благодатно в живота от всичко, което съм си представял, че мога да преживея. Но само позволявайки на това, което се случваше, да се случи, без да го осъждам и виня, без да го наричам трагедия, просто позволявайки му да се случи, аз успях да преживея онова, което след него ми предстоеше. И така, в живота си съм открил, че Вселената действа по необичайни начини и ако не я съдя, а позволя да става онова, което става, да бъде онова, което е, тогава аз ще намеря онзи вътрешен мир и радост, които са вложени винаги в мен.
И между другото, искам отново да повторя, че най-важният ключ, ако такъв изобщо съществува е: аз трябва да спра да търся у другия онзи вътрешен мир и радост, каквито съм търсил досега, и да осъзная, че онова, което търся, е заложено в мен самия. Моята най-върховна радост и моят най-върховен мир се преживяват, когато ги отдам на друг. В такива моменти аз отключвам най-голямата тайна и най-голямата мистерия на времето. И отново повтарям, както казах и преди, че в това се състои най-върховната ирония: В момента, когато задочна да разглеждам себе си като източник на онова, което желая да получа от другия, и в момента, когато избера да използвам живота си, за да бъда източник за някой друг, в този момент аз най-много се доближавам до гаранцията, че стаята на живота ми няма да опустее. Защото никой не напуска стая, в която е източникът, или поне малцина го правят. А онези, които все пак си отиват? Оставете ги да си отидат. Дайте им възможност да вървят по своя път. Нека да правят онова, което правят.
Ще ми се да се върнем на темата за брака. Много мисля напоследък, Нийл, за цялата институция на свързване на една двойка. За мен беше много интересно казаното в трета книга. Наистина ли бракът, какъвто сме го създали, поддържа любовта, която желаем? Струва ми се, че навлизайки в двайсет и първи век, ние сме на съвсем различна позиция в сравнение с тази, която хората са имали досега по отношение на любовта и романтичните взаимоотношения. А тя е, че те не трябва да се съсредоточават върху оцеляването и възпроизводството, както е било в миналото. Интересува ме да зная форми, различни от традиционната форма на двама души, свързани в брак, като например двама, които живеят заедно, със или без деца, които се издържат заедно и изобщо целия този модел. Не съществуват ли други форми, които можем да започнем да създаваме и които дават възможност за онази свобода и посвещение и за оцеляване на най-доброто в любовта?
Това е чудесен въпрос. И отговорът е: Да, има много форми вече, които са различни от традиционните взаимоотношения на двама души. Наблюдаваме вече съзнателно организирани общности, в които живеят голям брой хора, грижейки се един за друг, споделяш живота си по начин, изпълнен с любов. Наблюдаваме онова, което най-общо би могло да се нарече групови бракове или разширени семейства, макар че понятието не се ползва с добро име в някои среди.
Свидетели сме на двойки от един и същи пол, които живеят заедно грижовно и споделено. Между другото, ако не престанем да възприемаме тези парадигми като погрешни, никога няма да осъществим пълноценно и в цялото му богатство своя човешки потенциал. Онова, което се случи на Матю Шепард* в Уайоминг, не може и не бива никога да се случва сред хора, които наричат себе си цивилизовани и социализирани, независимо от техните убеждения. За мен е непонятно подобно поведение, а още по-малко пък възможността то да бъде оправдано дори и от незначителна част от обществото.
Аз мисля, че хората винаги ще живеят на двойки. И ако ме попитате дали двойките ще продължат да бъдат основната форма на взаимоотношения, аз вярвам, че ще бъде така. Винаги. При такива взаимоотношения има нещо уникално, има нещо единствено по рода си, което не може да бъде пресътворено под никаква друга форма. Затова смятам, че винаги и вечно ние ще виждаме хората да се свързват по двойки и да сътворяват съвместно един живот и това ще бъде първичната форма на любовни човешки взаимоотношения. Но според мен ще се създадат и други форми и тези форми ще включват разширени семейства. Те ще включват групови бракове. Ще включват съзнателно организирани общности. Ще включват различни варианти, при които хората ще се събират заедно в по-големи или по-малки групи, за да преживеят онова, за което всички копнеем: безгранична, разкрепостена любов един към друг. Ние на нашата планета вече от дълго време експериментираме различни форми и ми се струва, че някои от тези експерименти ще придобиват все по-голям авторитет, когато хората се освободят от нуждата да ги осъждат. И според мен това ще се случи, когато навлезем в идния век.
Решението да не осъждаме другия за онова, което прави, ще предизвика огромен повратен момент в социалната еволюция. И това ще се случи през следващите десет-петнадесет години - напълно съм сигурен. Ние ще престанем да се съдим взаимно за избраното от нас сексуално поведение. Ще престанем да се осъждаме за нашия духовен и философски избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия политически или обществен избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия икономически избор. Ще спрем да се осъждаме и просто ще кажем най-сетне: "Не можем ли просто да се съгласим, че сме несъгласни един с друг".
Ние ще спрем да се обвиняваме взаимно, когато осъзнаем, че взаимните ни обвинения ни убиват, не различните ни гледни точки, а фактът, че сме нетолерантни към тях. Нетолерантността изживява последните си дни на тази планета. И аз мисля, че до голяма степен ще станем свидетели на това как се изпарява нетолерантността още през първата четвърт на следващия век.
Това ще стане в резултат на еволюцията на човешкия род, която е предизвикана от новите, експериментални начини да живеем съвместно. Тези нови взаимоотношения, които сега се формират, ще проникнат в цялото общество. Ще възникнат нови взаимоотношения в политиката, икономиката и религията; нови отношения на всяко равнище и, разбира се, нови романтични взаимоотношения също. Няма да ни прави впечатление, когато видим един мъж с две жени да върви по улицата или жена с двама мъже в така наречената тройна връзка. И те ще държат ръцете си и ще вървят редом един до друг, изпитвайки истинско удоволствие от тази своя близост. Изпитвайки удоволствие, което прогонва ада от душите им, че няма такава форма, в която чистата любов да не намира израз, и която да не е начинът, по който разбираме, че проявлението на любовта е чисто и истинно, че то не се стреми и не допуска да навреди на някой друг. Споменавам това, защото винаги в залата се намира някой от медиите. Някой, който ей там от ъгъла да се провикне към мен: "Той е прав, съвсем прав да дава на много хора пълномощно да правят каквото си искат... Та той оправдава педофилите." Винаги има някой, който е готов да стигне до крайност, за да ме обвини. А това, което аз казвам, е, че няма такава форма, при която чистата и истинска любов да бъде неадекватна. А любов, която е чиста и истинна, не би допуснала вреда спрямо никого, не би се възползвала от другия, не би оскърбила другия по никакъв начин.
И така, да, наистина, начините, по които ние ще се свързваме един с друг, за да дадем израз на нашата най-върховна представа за любовта, наистина ще се променят. Хората, които смятат, че старите начини са единствено правилни, трудно могат да приемат тази промяна. Някой стискат зъби и хвърлят обвинения срещу всички нови форми.
Беше време, когато ни се казваше, и то съвсем сериозно, при това не от някой със смахнати, своенравни идеи, а от по-голямата част на обществото - че да се свърже човек с представител на друга раса е неподходящо. Били са времена, когато е господствало мнението, че да се ожениш и да обичаш човек от различна религия е неподходящо. Все още представители на някои раси и религии се отказват от свои скъпи същества, само защото те са се влюбили в човек, който "не е от нашите". Но как може някой да не бъде от нашите? Та ние всички сме едно цяло. Ние сме едно общо човешко семейство.
Нашата задача като творци на новото общество е да изградим парадигма, система или, ако щете нова обществена, духовна и политическа (защото тук политиката има съществено място) конструкция, която да ни позволява просто да се обичаме един друг по един чист начин в душите си, независимо от пол цвят, религия или какъвто и да било изкуствено ограничаващ фактор. Как може да бъде осъдително да се обичаме едни други? Как може да бъде осъдително да изразяваме чиста любов, която на никого не би навредила и никого не би наранила? И въпреки това нашата фанатичност, която се основава на това, което в своята гордост приемаме, че е божия воля... Искам да кажа, можете ли да си представите време и при това не векове назад, а само преди няколко поколения, когато ние действително съвсем сериозно сме настоявали, че божият закон не позволява да се сключват бракове между различни раси? Че това нарушавало божиите закони? Боже опази. И ние наистина сме вярвали в това. Фактически и днес има хора, Които вярват. Познавам едно еврейско семейство, което се отказа от своя син, защото той се бе оженил за жена от не еврейски произход. Каква е думата, Която използват за това? Неевреин, друговерец. И така, те се отказаха от сина си, защото той бе сключил брак с Ясена от друга вяра. Но какво е това? Това е мисъл, която изразява не само, че аз съм нещо различно от теб, което е достатъчно неправилна мисъл, не само, че съм нещо по-различно от теб, но досещате ли се? Аз съм по-добър от теб. Ние сме по-добри от тях. Как можеш да се ожениш за някоя от онези? Тъкмо такива мисли са породили нещастията, които са сполетявали планетата в продължение на толкова много години. Тъкмо новите разбирания, които ще въдворим в новото време, в което сега навлизаме, ще създадат един нов опит. Светът по отношение на темата, която наричаме любов, отдавна очаква да дойде отново неговият спасител. Този спасител вече е тук. Той седи точно тук и там. (Посочва различни хора от аудиторията.) Тя е тук и там.
Ще ни спасите ли от нашата най-ниска представа за самите себе си? Ще ни издигнете ли на най-върховната позиция? Ние мажем да стигнем само толкова нависоко, колкото вие имате желание да стигнете. Ние можем да бъдем толкова изключителни, колкото вие сте готови да бъдете. Ние можем да обичаме само толкова пълно, колкото вие имате волята да обичате. Във ваши ръце е всичко. Вие сте избраниците. Има хора, които виждат света и питат: "Защо?" И има други, които виждат какъв може да бъде светът и питат: "А защо не?". Благодаря ви за вниманието.
Прочети още тук:
