И така, първото, което искам да споделя с
вас по отношение на благополучието, е: Бъдете наясно какво представлява
благополучието и ако решите и когато решите да раздавате щедро от себе
си най-доброто, на което сте способни, по отношение на всеки, до
живота, на когото се докоснете, ако решите да направите това, животът
ви ще се промени за деветдесет дни, може би за деветдесет минути.
Внимавайте. Защото хората изведнъж ще разберат истинската ви същност.
Нека да ви обясня разликата между двама адвокати. Адвокатът А и
адвокатът В. Вижте, това са двама адвокати, които имат офис в един и
същи град, в една и съща сграда. Те и двамата са завършили един и същи
колеж и са били отличниците на своя випуск. И така, притежават еднакво
развити способности. Не е въпрос на местоположение, защото и двамата
обитават една и съща сграда в един същи град. И все пак, единият от
адвокатите, адвокатът А, прави невероятно успешна кариера, а адвокатът
В, който е само на няколко метра по-долу в същата сграда, не успява.
Какъв е проблемът? Какво се случва тук? Какво позволява на единия човек
да постигне успех, а другият - не, при положение, че всички други
обстоятелства са равни? Нека да обсъдим този проблем.
Не става въпрос за това, че единият е бил роден в богато семейство, че просто така е роден, че има тази привилегия. Какво може да се каже, когато двама души имат равен старт и всички останали обстоятелства са равни? Какво се случва тук? Съвсем очевидно е какво става с адвоката А или пък водопроводчика А, с доктора А. Няма значение какво е заниманието му. Това няма нищо общо със специфичния му занаят.
И така, внимавайте. Недейте да си мислите, че благополучието (или онова, което бихте нарекли успех в живота) се дължи на определената професия, която сте избрали. Не се дължи на това. Ако още не сте разбрали това, животът ще ви научи. Защото ще минете през опита, ще вършите едно, друго, трето - просто ще натрупате опит В много професии. И тогава ще се запитате: "как съм успял да сменя всичките тези професии? Нали винаги правех това, което трябва."
И тогава ще ви просветне: "О, разбирам, благополучието няма нищо общо с професията. Не е такава връзката. Цялото това благополучие, което се надявам да потече към мен, няма да потече по този начин." И тогава виждаме един друг човек на улицата, който като че ли нищо не върши, а благополучието е потекло към него. Направо не може да държи всичко, което се стича към ръцете му. Та това не е справедливо.
"Как така той всичко получава, та нали нищо не върши?" Което, разбира се, е тъкмо тайната на благополучието. Той не върши абсолютно нищо. Буквално това имам предвид и съм избрал думите си съвсем внимателно - не върши абсолютно нищо. А ние всички прекарваме живота си в лудо препускане, за да вършим какво ли не. Но той е нещо. Когато влезе в стаята, той е нещо изключително. Той е любов, милосърдие, мъдрост, чувство за хумор, чувственост. Той е радост. Той е едно цяло. Най-върховното ниво на битие е: Той е едно цяло. Знаете ли, понякога се случва човек да отиде на лекар или при адвокат, при водопроводчик, при зъболекар, при когото да било, при пощенски служител. Когато човек отиде при когото и да е - погледне в очите му и си казва: "Той ме разбира, той ме вижда, той е..." В известен смисъл дори и да не го изрази по този начин, Все пак си казва: "Той е като мен." Човек си тръгва и си мисли: "колко симпатичен човек. Какъв мил човек. Не беше ли тя мила...?"
Винаги се опитвам да се наредя на опашката при такъв човек. Нали ме разбирате? Случвало ли ви се е? Когато отида в супермаркета, все гледам да се наредя на опашката при симпатична продавачка, защото аз просто я усещам. Тук не става дума за нищо друго, а само за това, че искам да бъда на опашката тъкмо при този човек, защото когато се наредя на тази опашка, имам усещане, странното усещане, че нещо се случва. Накрая написах писмо до шефа на пощата. Не зная какво има в този човек на първо гише, но става нещо магическо - той кара всички хора от салона да се чувстват привлечени към него и да се въртят все там, където е той. Попитах онзи човек от пощата дали животът му е благополучен. Зная, че се чувства преуспяващ и това няма нищо общо със заплатата му. Тъкмо в това е работата. В това е разликата между адвокат А и адвокат В, между водопроводчик А и водопроводчик В. Между човека А и човека В там на улицата. Така ти сам трябва да решиш дали избираш да бъдеш човекът В, или избираш да бъдеш човекът А. Ако предпочетеш да бъдеш личността А, да даваш в изобилие от онази магия, която е в теб, магията, която е извън теб ще се почувства привлечена и ще се превърне в част от теб дотолкова, доколкото ти й позволиш. Разбираш ли? Ще поговорим по-подробно как става това след малко.
И така важното, което трябва да запомним, когато се стремим да намерим верния начин да изкарваме прехраната си, е да спрем да търсим какво да правим и започнем да търсим какво да бъдем. И да влезем във връзка с онази част от нас самите, която съществува много надълбоко и знае коя е истинската ни същност. И да видим какво трябва да направим, за да извадим на бял свят тази своя същност, тя да се превърне в наше битие.
И така погледни навътре в себе си. Какво съм аз, какво е моето битие, когато се чувствам осъществен и напълно изразяващ самия себе си? Какво съм аз, когато става това? Може би съм лечител? Може би съм чувствен човек? Може би съм творец? Или има някакво равнище или състояние на битие, което с една-две думи изразява за теб същността на онова, което е дълбоко заложено в теб, на онази твоя същност, която действително изглежда мащабна. И така, откриваме по какъв начин да действаме правилно. Това става, когато да действаш, е резултат от това да бъдеш, а не да използваш действието, за да бъдеш еди-какво си.
Ще обясня всичко това по-късно, но преди да навляза в него, както казах преди минута, преди подробно да го изясня, искам да споделя още някои мисли, които съм забелязал, че блокират хората и не им позволяват да постигнат благополучие. И такива, които са блокирали и мен и не са позволявали аз самият да постигна благополучие. И ще поговоря за благополучието под формата на долари и центове и физически неща. Защото няма нищо лошо да наречем и това изобилие.
Не искам да останете с впечатление, че твърдя, че това не е изобилие и че единственото изобилие и благосъстояние, което съществува, е това, за което говорихме току-що. Напълно е нормално да наричаме цялата тази физическа материя (парите, сметките, плащането в брой, великолепните стъклени съдове или антики и прекрасните материални неща в живота) също като благосъстояние. Никак не искам да изключа този вид изобилие от категорията на житейския опит, която наричам благосъстояние. А тъкмо това съм правел годни наред. Искам да кажа, че в известен смисъл... аз го наричах благосъстояние, но не ми харесваше да го приемам така. Ще се опитам да ви обясня.
Мнозина поддържат мисълта, че парите са априори нещо лошо. Не зная дали Вие мислите по този начин. Но някои хора таят подобна мисъл почти несъзнателно. С други думи, ако ги запитате съвсем направо: "Мислите ли, че парите са нещо лошо?" Те ще ви казват, "Не, парите са нещо хубаво". Мнозина биха ви отговорили така. Но те постъпват така, сякаш парите са нещо лошо.
Ще ви дам един пример. Познавам човек, който никога не би признал, че в него се е загнездила идеята, че парите са нещо лошо. За нея, фактически парите са нещо добро, но тя ви прави някаква услуга, например закарва ви до летището, което значи, че кара два часа до летище "Феникс" и обратно и когато ти слезеш на "Феникс" и кажеш: "Позволи ми да ти оставя само няколко долара за бензин", ти чуваш в отговор: "О, не, не. В никакъв случай, в никакъв случай".
Не ви ли се е случвало някой да ви направи услуга и когато му предложите малко пари просто като компенсация за разходите, които е направил, той не иска да приеме парите? Какво смятате, че е това? Той е щастлив да приеме вашата благодарност, но не желае да приеме вашите пари. Защото по някакъв начин да приеме пари за добрината, която е направил, му се струва някак си като че ли омърсява добрината. Нали разбирате, това го свежда до ниво, което започва да ви се струва малко обидно. Между другото, такова отношение на мен лично не би ми се сторило обидно. Така че, ако някой пожелае да ми даде пари за това, че съм направил нещо хубаво, трябва само да ми каже. Ще взема всички пари в стаята. Това понякога е трудно да бъде казано, защото хората искат да мислят: "О, Нийл наистина е духовен човек. Той не би трябвало да говори такива неща." Аз обаче ще говоря такива неща.
Навремето познавах един човек на име преподобният Ике, който обичаше да казва: "Обичам парите и парите ме обичат." Това е велико послание: Аз обичам парите и парите обичат мен. Аз не бих се наел да твърдя, че в моята вселена Бог е всичко, само не и пари. По-скоро заявявам, че Бог е всичко, включително и пари; парите са само друга форма на енергия, която ние наричаме Бог.
Не зная дали наскоро сте следили новините, но тъкмо оня ден имаше дълга история в един от националните вестници във връзка с червен Китай. Те в момента извършват тази невероятна промяна на съзнанието там. Сега те са започнали да говорят на хората за достойнството и величието на това да печелиш и да имаш пари. Представяте ли си? Това е в червен Китай, който между другото е една от двайсет и седемте страни, които са превели книгите "Разговори с Бога". Преди няколко месеца разбрахме, че са откупени правата на превода - и представете си, от Народна република Китай.
Както виждате, промяната може да настъпи за една нощ на всяко едно място на света. И така, ако народът, селяните на червен Китай, започват да оценяват величието на парите и това, че няма нищо лошо в парите и в това да ги имаш, не трябва ли и ние да го оценим? Нужно е да се отърсим от представата, че някак си в парите има нещо лошо.
Говори се за нечиста печалба и нечисти пари. Това са изрази, които изразяват вътрешното ни отношение, вътрешната мисъл на обществото като цяло по този въпрос. И мога да ви кажа, че на едно дълбоко ниво обществото продължава да поддържа тази мисъл. Един от въпросите, които най-често ми се задават от хората в лекционните аудитории, както и в медиите, когато ме интервюират някои от техните основни представители, е: "Как се чувствате, когато обикаляте страната и говорите за духовност, като в същото време правите доста много пари от всичко това?" Сякаш че някак си върша нещо нередно, виждате ли. Сякаш че по някакъв начин това трябва да бъде предупреждение за обществеността... Голямо предупреждение. "Само погледнете, вижте... Вижте колко много пари прави той от всичко това."
И много често ми се случва да получа писмо от някой, който казва: "Ако сте наистина толкова духовен, защо не се откажете от целия процент от печалбата в полза на бедните? Защо просто не включите книгата в Интернет и да дадете на хората възможност да имат свободен достъп до нея?" Причината да не го направим е, че ако го направим, издателите ще трябва да излязат от бизнеса и книгата преди всичко не би могла да бъде издадена. Виждате ли, някой все трябва да направи първото, което се нарича "да публикува книгата" под някаква форма. Дори включването на книгата в Интернет струва пари. Зная това, защото познавам някои хора, които качват определени неща в Интернет и искат срещу това доста пари. И така, както се вижда, истина е, че парите са тъкмо онази смазка, която прави машината на живота да работи в настоящето на нашата планета, в момент на изграждане на обществото. В това няма нищо лошо, разбирате ли ме?
Ето защо аз отказвам да се съглася с онези, които твърдят, ако ти си наистина духовен човек, защо тогава не дадеш книгата си даром. Ще вземеш цялата печалба, която получаваш от нея и ще я разпределиш на бедните и няма да получиш за себе си нищо. Истината е, но тава само като информация, че ние с Нанси, както и фондацията, която сме създали, внасяме ежегодно голяма сума в много стойностни каузи. Но това не е важното. Това е само истината. Това е просто факт.
Но, разбирате ли, аз обичам да печеля много пари, защото това ми позволява да върша много неща и да бъда съвсем наясно какво искам да правя на света. Съвсем съм наясно, че искам да спомогна за осъществяването на определени промени и, както казах, в нашето общество е необходима тази смазка, за да проработи машината. Струва ми се, че трябва да забравим всичко, което сме научили до този момент за парите. Наистина си мисля, че трябва да изтрием черната дъска и да измием и почистим напълно. Дори онези от нас, които са били благословени с известно количество пари в живота си, понякога се затрудняват да се справят с тях - и да се чувстват добре по отношение на тях. Защото буквално всяко послание, което сме получавали по отношение на парите, прави от парите нещо лошо, някакво престъпление и чрез разгръщане онези, които имат пари, се превръщат едва ли не в престъпници в живота, макар и да не са такива. Такава е мисловната ни нагласа по отношение на парите. Те са коренът на всяко зло. Ние ги наричаме мръсни пари, а хората, които имат много пари, се определят като забогатели по непочтен начин. Има нещо нечисто във всичко това. Излиза така, сякаш хората, които притежават известни пари, трябва непременно да са ги получили незаслужено, че не е справедливо, нито правилно да получат тези пари. Така се е изградил този мащабен мит, свързан с парите. Аз го наричам мита за парите. И този мит за парите в човешкото общество е, че парите всъщност не са нещо съвсем редно - което е твърде любопитно, защото всеки човек иска пари. Това поставя всекиго в положение да се стреми към нещо, което не е съвсем редно да притежава.
Това е в известен смисъл като при секса. Не са толкова много хората, които биха отказали да правят колкото се може по-добър секс. Но това се смята за много нередно в нашето общество. Вижте, аз никак не се шегувам - съвсем съм сериозен - доста е нередно в нашето общество да желаеш много секс. Ако чисто и просто излезете и заявите: "Аз искам много секс", хората ще си помислят за вас, че сте си загубили ума или че нещо при вас не е наред. С парите е същото, ако не и още по-лошо.
Тръгнете по улицата и попитайте хората за техния сексуален живот - те биха могли да ви разкажат за това, но ако ги попитате колко пари има в банковите им сметки - вижте само какъв израз на ярост ще се появи на техните лица.
- Какво желаеш да знаеш? Искаш да знаеш колко пари имам в банковата си сметка, така ли? Извинявай, но това е нещо съвсем лично.
Това с кого си спал миналата нощ не е лично - е може би е само донякъде лично - но парите са наистина нещо лично. Пари са това. И така, хората са много по-емоционално обременени във връзва с парите, отколкото във връзка със собствения си сексуален живот. Интересно, нали? То е свързано с всички послания, които са ни предавани през живота във връзва с парите - и девет десети от които са били много, много отрицателни. И така, как да се сприятелим с парите? Първо, човек трябва да забрави всичко, което му е било казвано за тях. След това трябва да вложи в ума си едно ново послание: Няма нищо в тази вселена, което да не е Бог. И Бог, и енергията, която е Бог, може да се открие във всичко, включително и в парите. Не може да се твърди, че Бог е навсякъде, освен в твоите сметки. Фактически Бог е навсякъде. Необходимо ни е да осъзнаем, че парите са просто друга форма на енергията на живота и при това много, много могъща форма. Тя не притежава сила от само себе си и сама по себе си, но е могъща, защото ние й придаваме тази сила. Ние като общество на тази планета сме заявили: "Предоставяме специално на този посредник на обмяната огромна сила в своя живот." И това наистина би трябвало да превърне парите в нещо съвсем положително. Ние сме им дали нашето благословение. Ние сме казали, че ценим това повече от онова. Ние ценим златото например повече от пръстта, освен ако това е пръст точно на определено място, която може да се превърне в злато много бързо - например в едно реално имение. Но ние сме благословили и едновременно заклеймили това, което е твърде любопитно противоречие. Също както се отнасяме и към секса. Ние благославяме акта на човешка любов, която проявява себе си в сексуалния порив, но в същото време го заклеймяваме. В това има нещо странно. Такова поведение произтича от един още по-генерален културен мит - и този по-генерален културен мит, който за съжаление ни се внушава от много религии, твърди: "Ние не бива да преживяваме щастие." А тъй като сексът и парите са два начина, които могат да ни накарат да се чувстваме щастливи, ние сме ги превърнали в нещо вредно - нещо ужасно, ужасно вредно - и сме създали огромна дисфункция на тази планета и в собствения си личен живот. Как да се сприятелим с парите? Представете си, че парите са дар за вас от Вселената, с който да сторите за себе си и за другите цялото добро, което бихте желали. Но ето че трябва да преодолеем поредното препятствие: "О, Господи, ако имах много пари тогава наистина щях да направя добро, щях да направя много добри неща. Можех да изляза и да си купя много скъп костюм или италиански обувки за 550 долара." Смея ли да кажа, че аз самият нося италиански обувки от 550 долара? - Всъщност да. Знаете ли колко време ми трябваше, за да се почувствам удобно в италиански обувки от 550 долара? Всъщност тук не става дума за самите обувки; става дума за това, което те символизират в моя живот. Те не символизират това, че "аз имам пари, за да си ги позволя", те символизират, че аз имам съзнанието да приема за себе си нещо подобно. Разбирате ли, че това е огромно развитие?
Искам да споделя с вас какво ми помогна да постигна такова развитие. Тук става въпрос за нещо повече от едни подметки. Тук става въпрос за една душа - за душата на всеки измежду нас - така че всеки да може да тръгне в крайна сметка с такива обувки. Образно и буквално казано, всеки може да ходи с точно такива обувки, когато научи този урок: Не съществува никоя част на живота, която да не е част от Бога. Няма нито един аспект на жизнената енергия, който да не е свещен и сакрален, нищо не е зло, ако мисленето не го направи такова. Нека да престанем да превръщаме парите в нещо лошо. Нека да престанем да превръщаме секса в нещо лошо. И преди всичко нека да спрем да правим един от друг зли хора. Какво вършим тук? И защо го вършим? Защо така упорито държим да виждаме зло и негативност във всеки ъгъл на своя живот? За какво е всичко това? Ето това е въпросът. Това е по-големият въпрос. Това е централният въпрос. И като човешки същества ние сме достигнали най-важния етап сега, достигнали сме критична точка - трябва да се справим с най-важния въпрос, въпрос, който всъщност не се отнася до парите, а до самия живот.
