2/17/2010

Мислещият човек се стреми да разбере, моли се да разбере

Въпросът ми е свързан с плана на душата, с идеята, че на някакво ниво ние планираме нещата и хората, с които ще бъдем обвързани в този си живот. Бих искал да зная... Бихте ли коментирали това във връзва с гледището, че няма нищо случайно. Дали е така, защото вече сме планирали това на някакво ниво?

    Да, казано ми е, че ние наистина имаме определен план, с който се въплъщаваме в тяло и че този план е споделен. Искам всеки от вас да знае, че никой не е тук, в тази стая случайно. Всички сме решили да бъдем тук по това време и на това място, на някакво много, много високо ниво. И тогава бихме могли още веднъж да отбележим и да се подкрепим един друг, за да изявим своята истинска същност. И ето че сме дошли, имаме съгласие и изпълняваме своите роли в това съгласие, когато общуваме така, както общуваме днешния ден. Това, между другото, се отнася до хората, които са добри един спрямо друг и които не са добри един спрямо друг.
 
Истинската святост и истинското духовно издигане означава да разбираме, че няма жертви и злодеи и че човекът, който ви преследва, просто играе своята роля в едно споразумение, което е сключено на съвсем различно ниво, така че вие да изявите и преживеете - да заявите и да се преобразите, осъществявайки своята истинска Същност. Ето защо всички духовни учители са казвали: "Недейте да съдите и да заклеймявате."

    И така, ние всички сме поели на пътешествие, което наричаме живот. И това наистина е пътешествие, то има определена цел - цел, която ние вече сме определили, макар и да не знаем как ще стигнем до нея. Не ни се гарантира също, че ще стигнем до тази крайна цел. Просто имаме идея къде искаме да отидем и какво искаме да вършим, но не съществува предварително обозначено място "В смисъл да имаме гаранции, че ще пристигнем, така че точно ще следваме определен път, по който да стигнем.

    С всяка възможност, която ни се разкрива, ние имаме шанса да се придвижим напред към осъществяване на своя план. Ако не се придвижваме напред по дневния ред, ние фактически създаваме непрестанно други възможности дотогава, докато се придвижим. Някой да е наблюдавал как се повтаря все една и съща схема в живота му? И така, ще продължим да я повтаряме и повтаряме дотогава, докато най-сетне разрешим правилно съответната ситуация. Ще продължим, например, пет пъти да обвързваме живота си с един и същи човек.

    Чухте ли ме добре какво казах? Аз се жених пет пъти за един и същи човек в пет различни тела, докато най-сетне разбрах онова, което трябваше да разбера във връзва със ситуацията, и едва тогава вече можех да не се оженя за същия човек. Това се е случвало във връзка и с други хора и събития в моя живот. Изправял съм се пред един и същи тип обстоятелства, докато най-сетне престана да се изправям, докато най-сетне разбера смисъла. И така, непрекъснато ще моделираме една и съща ситуация и ще се въвличаме в преживявания с точно един и същ тип хора, места и събития дотогава, докато това ни е необходимо, за да стигнем до изводите, които са на дневен ред. И може всичко да се постигне в този живот. Фактически бих се учудил, ако го постигнем но това няма значение, защото ще го постигнем в следващия или в по-следващия и онзи, който идва след него и дори в по-нататъшни животи и така до края на времето, което няма край въобще. И така ще продължава и продължава, и продължава завинаги и още по-нататък. Не е ли прекрасно това?

    В трета книга Бог говори за високоразвитите същества. Трябва ли и ние да се опитваме да постъпваме по този начин?

    Наистина във Вселената има високоразвити същества, аз ги наричам за кратко "ВЕС", високоеволюирали същества. Те са се научили да живеят в радост и хармония с природата и вселената. И са се научили да живеят до голяма степен без страдания и борба. И ето как са го постигнали. Това е двустранна формула, и тя е формула, която и ние можем да приложим още тук на тази планета, ако решим.

    Тези хора до голяма степен не живеят тук. Аз не съм наблюдавал голям брой високоразвити същества на нашата планета (с изключение на някои, които се разхождат из залите на Конгреса).

    Това беше само шега.

    Ето как действат високоразвитите същества. Те функционират в рамките на една проста система от две части. Първа част: Наблюдават онова, което е, и го изразяват. Това е първа част. С други думи, да го определим възможно най-просто, аз наблюдавам това, което е. Вие седите отсреща на стол и ние разговаряме. Или аз наблюдавам това, което е: телевизията е проникната от насилие. И децата прекарват много време, гледайки телевизия, и след това децата изразяват това в агресивно поведение. Става дума за нещо, което просто е, такова, каквото е. Или, пушенето може да причини рак. И тъй като то може да причини рак, вероятно не е най-здравословното нещо на света да пушиш или да дъвчеш тютюн. Това са просто факти. И така, аз наблюдавам това, което е, и след това го изразявам. С други думи казвам истината за него.

    На тази планета повечето хора, които наблюдават, това което е, отказват да заявят, каквото виждат. Те понякога даже казват противоположното на това, което виждат, от страх да не обидят някого или да не разкрият нещо за себе си, което не искат другите да знаят. Така че, на нашата планета ние наблюдаваме това, което е, и след това лъжем по отношение на него. Това е много обичайно поведение както за повечето хора, така и за институциите в политиката, религията и т. н.

    Ако във високоразвитите общества хората не Желаят подрастващото поколение да реагира агресивно, то тези общества съдействат за развитие на онези качества, които са полезни за тях и за премахването на агресивните влияния нанесени на децата по време на техните години на формиране. Затова и във високоразвитите общества би било нечувано да се поставят децата пред малки квадратни кутии в продължение на четири или пет часа дневно, за да наблюдават точно онова поведение, което се иска от тях да не проявяват в живота си. Както виждате, всичко е съвсем просто, толкова е просто, че е почти смехотворно.

    В нашето общество ние вършим удивително много неща, които просто не са ни полезни. И то, не защото не знаем, че те не са ни полезни. Безумството във всичко това е, че ние сме наясно и въпреки това ги вършим, в това е цялото безумство, да сме наясно и да ги вършим. Пример: знаем, че не е полезно да поставим децата пред онази кутия в продължение на няколко часа на ден, демонстрирайки им агресивно поведение и да очакваме на децата да не се отрази това поведение. Знаем, че не може да стане така и въпреки това го правим.

    Знаем, че не е полезно да хвърляме огромни количества пари от огромен интерес в нашата политическа система и да очакваме, че политическата система ще функционира, без това да й оказва влияние. Знаем, че е невъзможно, и въпреки това го правим.

    Знаем, че не е полезно да консумираме големи количества тлъсто месо ежедневно и да очакваме, че телата ни ще бъдат здрави. Знаем, че това е невъзможно, и въпреки това го правим. Знаем предварително, че не е полезно да вкарваме пушек и канцерогени в системата на нашето тяло, и въпреки това го правим. Тук изреждам само четири-пет примера. Мога да приведа стотици примери - а може би дори, ако се замисля, хиляди.

    Едно интелигентно същество би се запитало, защо? Защо продължаваме да вършим всичко това, знаейки, че то ни вреди? Отговорът е: струва ми се, че нямаме кураж да живеем според своите убеждения. Струва ми се, че ни е по-удобно да заявяваме едно, а да вършим друго. Не мисля, че искрено сме се посветили на това да дадем израз на най-висшата версия на истинската си същност. Мисля, че сме много незрели същества.

    Имайки предвид развитието на мислещите същества във Вселената, ние наистина сме много примитивни. Нямаме волята да направим най-висшия избор и въпреки това се развиваме в тази посока, започваме да се променяме. Наблюдава се промяна във връзка с това, когато сега все повече и повече хора започват да си поставят въпросите, Които разискваме тук. Вече започваме да наблюдаваме някои духовни и нравствени водачи на земята, които са в състояние да се изправят и да заявят най-сетне: "Хей, това не ни върши работа, просто не ни върши работа." Защо тогава не направим нещо наистина интересно, защо просто не го прекратим?