3/24/2010

Когато дойде разбирането, обвиненията изчезват.

Питам се дали е в реда на нещата или е просто някакво наше хрумване да се свържеш с един човек за цял живот?  Редно ли е да живееш с даден човек без да му се обричаш във „вярност за цял живот"?
    Сюзан, 19, Свйнт Луис, Мисури

    Няма правила на небето, които да те задължават да останеш с един човек до края на живота си, за да бъдеш с него сега.

    Но... Ако искам да живея с него като... мъж и жена?

    Имаш предвид да правиш секс с него. Искаш да спиш с него.

    Не само това, но да и това. Обичам го и искам да правя всичко с него; да живея с него, да се храня с него, да спя с него да споделям своя живот ден след ден с него, но не съм сигурна, че съм готова да се омъжа. Родителите ми смятат, че трябва. Не просто смятат, че трябва, но казват, че е необходимо и точка, фактически казват, че ако не се омъжа за него, ще живея в грях.

    И срещу кого ще бъде този грях?

    Срещу Теб предполагам. Това е грях срещу Бога.

    Наистина ли? Смяташ ли, че мога да се обидя от това, че обичаш някого?

    Не само, ако го обичам, а живея с него.
    Разбирам.

    Имам предвид, че да се преместя при него прави нашата връзка по-силна, не мислиш ли?

    Била ли си интимна с този човек?
    Да, случвало се е няколко пъти, но не е същото като да живееш с него.

    Искаш да кажеш, че няма нищо лошо в това да имате интимна връзка, дотогава докато всеки си живее в своя дом, но ако живеете на едно и също място, тогава това не е редно, така ли?

    Не но... тогава връзката е по-очевидна... всичко става толкова... открито... и неопровержимо.

    Звучи ми така, сякаш се тревожиш по-скоро от това как изглежда връзката в очите на другите, а не дали извършваш грях. Повечето хора, когато смятат, че нещо, което правят няма да бъде прието от другите, просто го правят тайно.

    Може би повече се тревожите да не обидите хората, отколкото да не обидите Бога.

    Има нещо такова като малък грях... малко бягство, момент, в който се отдаваш на страстта, но съществува и по-голям грях, когато вършиш нещо отново и отново, знаейки че не е правилно, че не е справедливо, че е незачитане спрямо Бога.

    Разбирам. Значи ако извършиш един грях един-два пъти - или както е в твоя случай петнайсет-двайсет пъти - той е простим, но ако този грях се извършва ежедневно, всеки месец или години, той е непростим.

    Изведнъж думите ми започват да звучат глупаво.

    Не, Сюзан, Аз започвам да изглеждам глупаво. На някои им се струва, че Бог ще се извърне на другата страна, ако вършат нещо тайно и скрито, но когато вършат същото открито и всеки е наясно какво става, тогава Бог ще се обиди и ще ги накаже.

    Превръщат Ме в нещо като митническа служба.

    Добрата новина, Сюзан, е, че Аз не се обиждам и няма да те накажа, ако обичаш някого, независимо дали е у дома, в неговия дом или в дом, който да създадете заедно. Няма значение колко спонтанно и нетрайно може да е чувството ви.

    Не е Моя работа да съдя и да ви наказвам, Сюзан. Никога не бих направил това. Не е моя работа да ви карам да се чувствате виновни и да ви карам да си платите за това. На хората им се иска да ми припишат подобна функция, но аз не я приемам. Моята работа е да ви обичам, Сюзан, чисто и просто да ви обичам, да ви обичам сега и завинаги, да ви обичам въпреки всичко.

    Разбирам защо искаш да живееш с този човек, разбирам защо го обичаш, разбирам защо въпреки всичко не си сигурна дали искаш да прекараш останалата част от живота си с него. Разбирам всяко чувство в тази връзка. А когато дойде разбирането, обвиненията изчезват.

    Запомни завинаги: Когато дойде разбирането, обвиненията изчезват.

    Разбирането и обвиненията взаимно се изключват.
    Не съм чувала никой да казва нещо подобно.
    Е, сега го чуваш и това е истината.

    Но какво представлява бракът? Има ли той място в днешното общество?

    Бракът е институция, създадена от хората и състояние, което приемат, за да осветят своята любов по техните думи. Означава ли това, че любовта извън брака не е осветена? Това е нещо, което само вие може да решите.

    Вие сте в процес на самоопределение като отделни личности и като общество чрез всяко решение, което вземате.

    Затова помисли какво казва майка ти, помисли какво казва сърцето ти и какво казва душата ти за любовта. Но бъди сигурна в едно: не вземай решение, основано на страх, нито по отношение на това, нито по отношение на друго.

    Знай, че най-малкото можеш да се страхуваш от Мен.

    Стреми се към Приятелство с Бога, а не Страх от Бога. Смятай ме за своя най-добър приятел.

    Обръщай се, както сега със своите въпроси, грижи, надежди и мечти към Мен и знай, че винаги ще бъда с теб. Не за да те осъждам и заклеймявам, а за да ти помогна да преживееш най-върховната версия на най-висшето виждане за Истинската си Същност!