Платното на живота ни е огромно и на него обстоятелствата са нарисувани с
цветовете, които сме избрали в своя съзнателен или несъзнателен
творчески процес. Действията, които изглеждат тривиални, като метене,
готвене, миене на чиниите, сменяне на памперса или косене на ливадата,
можем да превърнем в изкуство. Свети Августин е казал, че светият човек
може да бъде познат по това, как взима най-обикновен предмет, например
писалка. Когато сме настроени в хармония с Духа, докосваме всичко с
върховно уважение, като акт на божествена любов и благодарност. Всеки от
нас е кандидат за такъв скъпоценен, възвишен живот.
Следните думи на Алберт Айнщайн, един от най-съзидателните духове, живели на този свят, подчертават колко важен е нашият принос:
Лесно може да
бъде видяно, че в хода на безброй поколения всички ценни постижения, и
материални, и духовни, които получаваме от обществото, са дело на
съзидателни индивиди. Без такива личности, способни да мислят и действат
самостоятелно, нашата еволюция е толкова немислима, колкото развитието
на отделната личност — без подхранващата почва на общността.*
[* Albert Einstein, „The World as I See It".]
В съзнанието на Абсолюта няма мисъл или действие, което да не е съзидателно. Туземните култури винаги са разбирали това и до ден-днешен, чрез молитва и ритуали, те отправят призив към творческия дух, присъстващ във всичко. Будисткото учение за осъзнаването е мощна илюстрация на влагането на съзидателност дори в най-обикновеното, всекидневно действие. Дзен-учителят Тик Нат Хан учи:
Ако стъпваме без тревожност, в мир и радост, с всяка наша крачка на земята ще разцъфтява едно цвете.
Западно ориентираните книги за управление на времето, толкова популярни в днешното високотехнологично общество, без съмнение ще определят като непрактична въпросната будистка практика. Материалистичното мислене ни подтиква да използваме свободното си време като възможност да съставим още списъци със задачи, да допълним с нови данни профила си във „Фейсбук", да се обадим на своя брокер или на клиенти — изобщо, да уплътним максимално добре всяка секунда, за да направим още малко пари. В края на краищата сме израснали в общество, което вярва, че „Времето е пари" Отнасяме се небрежно към тялото си, като изпробваме колко ще издържи на напрежението, а докато вървим, готвим, храним се, шофираме или просто седим, духът ни е някъде другаде. Функционираме под внушението, че трябва да овладеем до съвършенство изкуството на превъзходството, за да го използваме срещу въображаеми конкуренти. Истината обаче е, че не сме тук, за да живеем във вътрешен свят на материализъм и съревнование — тук сме, за да бъдем в състояние на съзнателна съзидателност.
Навлизането в медитативно осъзнаване е изцяло творчески акт, защото именно докато сме наострили вътрешния слух ние долавяме тихия гласец, известяващ скритото присъствие на съзидателността. Просто за миг, в паузата между две мисли може да настъпи пробив и първичният звук в космичната песен на сътворението — "аум" във Ведите, "хум" при тибетците*, "амин" при юдеите, християните и мюсюлманите — да ни изпълва с божественото вдъхновение.
[* Ом Мани Падме Хум — мантрата на Авалокитешвара, бодхисатвата на състраданието, се произнася от тибетците „Ом Мани Пеме Хунг".]
Духът на живия Бог чука на вратата ви, за да ви напомни, че сте изящно, скъпоценно и могъщо същество. Сияйте и пейте! Имайте смелостта да изразявате онова, което усещате, чувствате и знаете. Сега е моментът да си партнирате с тази необятна сила, затова позволете на божественото вдъхновение да ви залее и да се изрази във вас, чрез вас и като вас. Със съзнание и увереност навлезте в свещения процес на съ-творение, защото това, което се проявява чрез вас, не може да се прояви чрез никой друг по точно този начин. Станете владетел на своето божествено, сияйно, съзидателно изразяване.
Утвърждение
Настройвам се в хармония с творческия стимул, който обитава в мен и търси изражение чрез мен. Целта ми е да проявявам присъщата ми съзидателност, като извършвам всяко действие осъзнато, с вниманието на художник, какъвто съм всъщност. Моят живот е платното, което изпълвам с актове на красота, доброта, щедрост и автентично себеизразяване.
Въплъщение
Съзидателността действа чрез мен с елегантност и ме подтиква да се изразявам пълноценно във всички свои външни и вътрешни дела. В това градивно проявление чрез мен Духът не знае граници и ме води във всяко мое движение и аспект от живота ми.
С думите, които изричам, аз от своя страна активирам съзидателността, като знам, че тя ще намери изражение в безграничното вдъхновение на ума ми, щедростта на сърцето ми и признателността, която изпитвам към красотата в мен и наоколо.
Днес съзнателно завъртам ключа за съкровищницата на моето същество и като навлизам в медитация и утвърдителна молитва, се настройвам в съзвучие с истинската си природа. Каквито и съглашения да съм имал с посредствеността, каквито и оправдания да съм използвал, за да отложа пълноценното изразяване на своя Аз, сега ги прекъсвам и те се разтварят в небитието, от което са дошли. С увереност навлизам в едно по-голямо свое измерение на даровит съ-творец, какъвто вече знам, че съм.
Когато се обърна навътре и попитам Духа: „Кое е най-висшето ми предназначение?", чувам отговора му със сърцето си и го разбирам. После откликвам, като предприемам действия според получените интуитивни напътствия и ги следвам неотклонно.
Заявявам своята готовност, възприемчивост и ентусиазъм да установя съзнателна връзка на съвместно творчество с Духа. Това истинно твърдение си пробива път през всяко привидно препятствие, през всеки упорит опит да остана сляп за съзидателността си, като се ограничавам. Водят ме яснотата, увереността и отдадеността.
Моят свят кипи от творчество и в най-дребните, и в най-благородните ми действия, защото ме поддържа, води и вдъхновява самият Източник. Колко сладка е връзката ми с тази сила! Тя обитава в мен и към нея аз изпитвам пълно упование и благодарност. Във всяка ситуация съм свидетел на проявлението на Духа чрез мен и като мен. Любовта и добротата му изпълват моя вътрешен и външен свят. Не търся тези качества, защото знам, че вече ги притежавам. Просто благодаря за тях и казвам:
„Така да бъде".
