Днес моля се за смелостта да бъда това, което Духът намислил е за мен,
проводник по-добър за Бог да стана, със силата си той да ме изпълни.
Като човешки същества ние се водим от усещането, че щастието ни принадлежи по право — и то с основание, защото щастието е истинската ни природа. Неговият смисъл и начините да го изпитаме винаги са били обект на търсене на духовните традиции, философията, психологията и дори науката. Въпреки това малцина осъзнават, че софтуерът на щастието е инсталиран в нас още с появата ни на този свят.
Като човешки същества ние се водим от усещането, че щастието ни принадлежи по право — и то с основание, защото щастието е истинската ни природа. Неговият смисъл и начините да го изпитаме винаги са били обект на търсене на духовните традиции, философията, психологията и дори науката. Въпреки това малцина осъзнават, че софтуерът на щастието е инсталиран в нас още с появата ни на този свят.
Повечето хора не проникват достатъчно дълбоко в същността си, за да се докоснат до тази своя истинска природа на щастие; вместо това се задоволяват да останат на повърхността и търсят да „намерят" извън себе си онова, което никога не са губили. В техния живот дефиницията за щастие и начините за неговото изживяване се определят от обществото, религията, знаменитостите, вестниците, рекламите и телевизията — и докато търсят на подобна „дълбочина", ще срещат само разочарование. Реализирането на щастието зависи от нивото на нашето разбиране за него.
В своя стремеж е добре да сте наясно какво преследвате — истинското щастие или неговата сянка, тоест псевдонасладата. Трябва внимателно да преценявате продавачите на щастие, за да се уверите, че продуктът им — било то духовно учение или организация, книга, семинар или лечебен метод — съдържа съставките, които дават нещо повече от повърхностни, временни резултати.
Когато стъпим на духовната пътека, обикновено осъзнаваме — може би за първи път, — че щастието, в което сме научени да вярваме и насърчавани да преследваме, няма дълбоки корени. Подобно прозрение ни прави по-търпеливи към все по-нарастващите усилия, които трябва да полагаме, за да съзреем в новото си разбиране. Освен това си даваме сметка за пристрастеността на културата ни към щастието, когато и най-лекото разочарование или тъга се диагностицира като депресия, за която неизменно се предписват хапчета. Всъщност временното състояние на неудовлетвореност може да е съобщение от вселената, че е време да обърнем поглед навътре и да разкрием как житейските решения, които взимаме, помагат или пречат на присъщата ни радост да се прояви.
Прочети още »
