Един от любимите ми изрази е: _Ние даваме, за да живеем, докато не
започнем да живеем, за да даваме._ Когато осъзнаем, че наше духовно
наследство е цялата съкровищница на Доброто, ние изразяваме
благодарността си, проявявайки щедрост. На всичкото изобилие, което ни
дава Духът, отвръщаме, като открито и често споделяме своите ресурси,
време и енергия, дарби и умения.
Щедростта е заразителна и оставя дълбок отпечатък и върху даващия, и върху получаващия. Иисус Христос е казал:
Давайте, и ще ви се даде.
Думата „щедър"* идва от латинското genus, „произход, източник".
Ние даваме съзнателно и спонтанно, проявявайки загриженост, любяща доброта, състрадание и чувствителност към нуждите на нашите братя и сестри, към животните, към всичко живо. Нека всички се стремим да бъдем образец на щедростта!
Когато сме щедри, сме състрадателни. Една от най-висшите форми на състрадание е разбирането за чуждата липса на разбиране. Съчувствието пита:
„Как се чувстваш?"
Съпричастието казва:
„Усещам това, което ти усещаш".
Състраданието казва:
„Разбирам. С какво мога да помогна за облекчаването на страданието ти?"
Когато сърцето е отворено, имаме усещане за по-голямо изобилие на време, енергия, финансови и други ресурси.
Щедростта е валута в обръщение и като позволяваме на средствата да текат през нас без ограничение, откриваме, че имаме още повече за даване, тъй като черпим директно от божественото хранилище. Чувството, че разполагаме с достатъчно и за спестяване, и за споделяне идва от златната мина, скрита в духа ни, която ни кара да даваме с радост и материалните, и нематериалните си ресурси. Щедростта е простичкият, но мощен начин, по който казваме „благодаря" на съществуванието.
