8/09/2011

Щедростта — дейността на духовните обноски

Един от любимите ми изрази е: _Ние даваме, за да живеем, докато не започнем да живеем, за да даваме._ Когато осъзнаем, че наше духовно наследство е цялата съкровищница на Доброто, ние изразяваме благодарността си, проявявайки щедрост. На всичкото изобилие, което ни дава Духът, отвръщаме, като открито и често споделяме своите ресурси, време и енергия, дарби и умения.

    Щедростта е заразителна и оставя дълбок отпечатък и върху даващия, и върху получаващия. Иисус Христос е казал:

    Давайте, и ще ви се даде.

      Думата „щедър"* идва от латинското genus, „произход, източник".


      Ние даваме съзнателно и спонтанно, проявявайки загриженост, любяща доброта, състрадание и чувствителност към нуждите на нашите братя и сестри, към животните, към всичко живо. Нека всички се стремим да бъдем образец на щедростта!

    Когато сме щедри, сме състрадателни. Една от най-висшите форми на състрадание е разбирането за чуждата липса на разбиране. Съчувствието пита:

    „Как се чувстваш?"
    Съпричастието казва:
    „Усещам това, което ти усещаш".
    Състраданието казва:

    „Разбирам. С какво мога да помогна за облекчаването на страданието ти?"

    Когато сърцето е отворено, имаме усещане за по-голямо изобилие на време, енергия, финансови и други ресурси.

    Щедростта е валута в обръщение и като позволяваме на средствата да текат през нас без ограничение, откриваме, че имаме още повече за даване, тъй като черпим директно от божественото хранилище. Чувството, че разполагаме с достатъчно и за спестяване, и за споделяне идва от златната мина, скрита в духа ни, която ни кара да даваме с радост и материалните, и нематериалните си ресурси. Щедростта е простичкият, но мощен начин, по който казваме „благодаря" на съществуванието.