Разпалете в себе си огъня на желанието

Общото между всички просветлени същества е, че са били изпълнени с небесния огън, горели са от желание да влязат в съзнателно общение с Реалността. Качеството на Христово съзнание, притежавано от Махатма Ганди, е било за мир, който надминавал всякакво човешко разбиране. Неговото духовно пробуждане станало проводник за освобождението на Индия. Джордж Уошингтън Карвър видял Духа да се взира в него от цветята и растенията и огромната му любов към тях ги накарала да му споделят тайните си. Последвайте примера на Великите! Разпалете огъня на желанието да реализирате своята Буда-природа, своята Христова природа.

    Започнете, като постигнете центрираност в медитацията и попитате висшия си Аз кои качества трябва да култивирате. Бъдете наистина тихи, за да чуете посланието на духа, идващ от сърцето ви. После накарайте това качество на душата да оживее, почувствайте го като истинско във вас. Може да си направите аудио запис, на който предявявате правото си на собственост върху него, и дори да добавите музика за фон, която според вас вибрира в хармония с качеството. Пускайте си записа, докато шофирате и вършите всекидневните си дела и когато си легнете вечер. Така магнитното ви поле ще се настрои на нужната енергийна вълна, привличайки необходимите за култивирането неща.

Митът за съвършенството

В земята на A3 СЪМ присъствието аз съм повече, отколкото ще бъда, аз съм всичко, което АЗ СЪМ. Низвергнат няма да си в тази земя, в нея нищо няма да те нарани.

    Очаквате ли да намерите съвършената работа, съвършения партньор, идеалните деца, тегло, кола, дом, духовна пътека — тоест един усъвършенстван аз, преди да се благословите със себеприемане? Ако е така, чака ви разочарование. Колкото и акредитиви, похвали, почетни значки и купи да получите, радостта ви ще бъде секната от един груб натрапник — егото, което ще ви казва, че ви трябва още малко по-силно чувство за важност, за да отговаряте на изискванията за себеприемане.

Вашият съвършено несъвършен аз

Ако постоянно поправяме нещата, които смятаме за свои несъвършенства, можем да стигнем до вманиачаване. Вижте какво се случва с децата ни в днешно време — кандидатстват за прием в колеж, докато са още в прогимназия! „На всяка цена" — това е нашата национална мантра. Правителствени програми принуждават учителите да се занимават единствено с провеждане на тестове, а децата ни превръщат в роботи, които вместо да научават, запаметяват, за да се „представят както трябва". Родителите пък, изплашени да не би детето им да не влезе в колежа, който те са избрали, започват да го „натискат", лишавайки го от сън, игра, движение и творческо изразяване.

Всичко вече ви е наред

Понякога се колебаем да се приемем такива, каквито сме, защото си представяме, че ще станем самодоволни и мързеливи и така ще спрем да се развиваме. Това погрешно разбиране идва от философията „Не почивай върху стари лаври". Казваме си:

    „Още не си съвършен, не си постигнал целта, така че не губи време да се харесваш, защото току-виж решиш да останеш на това ниво".

    Себеприемането не означава, че се отказваме от намерението си да се разгръщаме, да се стремим към безукорност — "себеприемането, което не зависи от одобрението на външния свят, ускорява растежа ни, защото ни подхранва отвътре. Чрез него Азът мотивира аз-а".

Реалност с главно „Р“

Да се пробудим означава да осъзнаем реалното — не реалистичното, а реалното с главно „Р". Това е вечната, неосезаема, невъобразима Цялост, стояла скрита под тежестта на незнанието ни за нашата истинска същност.

    За голямо съжаление на запад хората израстват в сянката на невярната концепция, че са грешни по рождение — внушение, донесло на човечеството само страдания. Няма такова нещо като първороден „грях"; има просто невежество и действие от състояние на непознаване на истинската ни природа, тоест илюзорно усещане за отделеност от Източника. В своята същност ние нямаме недостатъци — та нали сме пълноправни изражения на необятната красота, сътворени по образ и подобие на Духа, на неговата цялост?

Нов изглед на вашата райска градина

Може би сте от хората, на които им е било втълпено да вярват, че сме родени в грях, че от самото начало имаме недостатъци и нужда от майстор градинар, който да изкорени плевелите от вътрешната ни Райска градина. Има само един грях на този свят — невежеството в основата на убеждението, че сме отделени от Цялото, от Източника. Шри Ауробиндо го определя като „отклонение от Истината и Правото на духа, от неговата интегралност и хармония".

       Когато разчистим отломките невежество от първично чистото си райско съзнание за Единност, за Цялост, ще опознаем своето вътрешно богатство. Добрата новина е, че никога не е късно да разсеем илюзията за отделеност на егото и отново да тръгнем свободно из величествената градина на своята същност.

Стабилизиране на жизнените структури

Основното объркване настъпва с подтика на егото към външно съвършенство, докато в същото време Аз-ът се стреми да изрази вътрешното. Много хора ми пишат с въпроса къде грешат, когато законът за проявлението не им доставя желания от тях начин на живот, след като са въвели нужните корекции в умствената нагласа „Ако можеш да си го представиш, можеш и да го имаш". Вселената не се интересува дали разполагаме с десетте най-важни символа, които заявяват на света, че сме „успели". Този тип материална сполука не е белег за духовно постижение, както се опитват да ни внушат духовните материалисти. http://ping.fm/6solR

Надхитряне на егото

Умът на егото гледа на личността, физическата външност, къщата, приятелите и кариерата ни като на показатели за нашия успех. Това, което го подтиква и мотивира, е прекомерната самокритика; изпъстрена тук-там с похвалното скандиране „Браво на теб, супер си!". Когато сме центрирани в съзнанието за истинската си природа, живеем незасегнати от фалшивото самомнение, измамната скромност, лишеното от съдържание чувство за превъзходство или малоценност. Вместо това се водим от мъдростта, състраданието, достойнството, самообладанието, радостта — присъщите ни качества на душата. Напълно възможно е да се живее в такова съзнание.
    Това не означава, че изведнъж ще се превърнем в очарователна личност, харесвана от всички, или ще станем непогрешими, а че ще изпитваме към себе си любящо състрадание и то ще ни подтиква да растем, да продължаваме своя път към пробуждането. И същите качества ще насочваме към другите.

    Кои според вас са нещата, които в момента ръководят живота ви? Кои са законите на вашата същност? Хармоничен ли е вътрешният ви живот?

Вътрешен разговор на дълбоко ниво

Ако някога сте писали дневник и сега го отворите, ще видите как преживяванията неизменно са ви водели към промяна. Много често нещата, които очакваме с чувство на тревога, страх или съмнение, така и не се случват. Ако не влагаме енергията си в негативни емоции, като се вкопчваме в тях, те ще прекосят небето на ума ни и ще си отидат. При преминаването им през нас ги усещаме много силно, защото не сме научени да ги наблюдаваме, без да се привързваме. Стискаме мислите, които ни харесват, а онези, които са ни неприятни, се опитваме да отхвърлим, като ги крием от себе си и, разбира се, от другите. "Всъщност външното съвършенство е главното ни скривалище, а стремежът към него — основният начин да избягаме от себе си."

Не се хващайте на въдицата

Когато четем за живота на духовни гиганти и други хора, на които светът се възхищава, ни прави впечатление, че много често личността им е предизвикателна, ексцентрична, трудно поносима. Те не се стремят да бъдат „приятни" според разбиранията на обществото — интересува ги контактът с дълбините на съществуванието. Прозренията, които после споделят, променят живота на много хора и като цяло издигат вибрацията на планетата.

    Личността е фасада, която градим, за да общуваме със света; маската, която полираме и показваме пред него. Съставена от външни влияния, тя е обусловеността, с която сме се съгласили, за да бъдем социално приемливи. Този пласт броня трябва да пробием, за да открием себе си. Иска се голяма смелост, за да се впуснем в търсене на истинската си същност, искрено да желаем да опознаем всяко кътче от себе си. Това е вътрешната мисия на духовния воин.

С пълно самоуважение напред!

Твърде често бъркаме самоуважението с укрепналото его — укрепнало в смисъл на „надуто". Самоуважението е резултат от дълбокото ни самоосъзнаване като духовно присъствие в човешко тяло. Както вече казах, пътят към това осъзнаване се осветява от упованието и любовта. Важно е да зарежем оправданията от рода на „Някой ден, когато вече не ми се налага да се разправям с кофти началник, неподходящ партньор и с проблемното си дете, ще се организирам". Истината е, че точно докато изпитваме това чувство на ограниченост от обстоятелствата, можем да се уповаваме на себе си, да се обичаме и при тези условия. Можем да го направим още със следващия дъх, стига да знаем, че истинското щастие е независимо от обстоятелствата, каквито и да са те. Когато тази истина ни озари, ще живеем в рая дори докато сме здраво стъпили на земята. Ще съединим небето и земята. http://ping.fm/Ow9As

Кой каза: „Ти си просто човек“?

Когато отворим сърцето си, ще видим, че предизвикателствата, пред които се изправяме ние като индивиди и планетата като цяло, идват от реагиращия ум. „Не исках да го направя, но съм просто човек, затова го ударих" или „Подозираме, че планират да ни бомбардират, затова като предпазна мярка ще атакуваме първи" — подобни оправдания олицетворяват желанието на егото да държи нещата под контрол, да оцелее на всяка цена. Представата, че сме „просто хора" се превръща в извинение да отмъщаваме и мразим, да проявяваме насилие и несправедливост, да сме безучастни. Когато това извинение се отпечата в подсъзнанието ни, заживяваме, водени от нагласата за самосъхранение, което на свой ред ражда прояви на себичност, алчност, отмъщение, неспособност за прошка. Законът за самосъхранението е закон на неосъзнатия, непробуден човешки опит. Какво точно бива съхранено — егото и неговото чувство за съществуване, отделно от Цялото.

Събиране на небето и земята

Важността на активирането на вътрешния живот ни най-малко не означава, че трябва да обърнем гръб на всекидневните отговорности и човешките радости. Щом сме дошли на този свят, трябва да приемем преживяванията му и да дадем земния си принос. Животът в своята сочност и страст е прекрасен и няма нужда да го принасяме в жертва, като се оттеглим в пещера или се изолираме в дома си в търсене на себереализацията.
    Преди много години, когато исках да докажа любовта си към Бог и своята отдаденост на просветлението, мислех да стана монах. За щастие мой учител ми каза мъдро: http://ping.fm/sGBUB

Любовта, обичащият и любимият

Любовта започва с любов към себе си. Приемането започва с приемане на себе си. Състраданието започва със състрадание към себе си. Предаването започва с предаване на себе си. Това са пътищата, по които се отваряме и споделяме своята любов, състрадание и мъдрост с близките си хора, със своята общност и света. Вътрешният копнеж по онова „липсващо нещо" бива погрешно изтълкувано като липса на материални придобивки, емоционални потребности, егоистични нужди — а през цялото време най-съкровеното желание в самите дълбини на съществото ни е да се слеем с истинската си природа, с нашия божествен Аз, Любимия.

    Това, за което копнеем, е мир с живота, но няма да го намерим, ако продължаваме да вярваме в мита за външното съвършенство. Когато влезем в общение с Аз-а, всички външни радости биват видени и оценени по напълно нов начин. Часът за това пробуждане е точно сега, а мястото — точно тук, където сте застанали.

    Означава ли това, че ще станете съвършено човешко същество в очите на света? Вероятно не. Истината е, че не е нужно да сте съвършени, за да разкриете вътрешните си съкровища — просто бъдете верни на своя Аз и знайте, че наистина всичко вече ви е наред.

Как да предотвратим кражбата на самоличността

Наскоро откраднаха името и адреса ми от интернетния ефир, след което в пощата постъпила молба за пренасочване на кореспонденцията ми към Кения. За мое облекчение всичко се разреши без сериозни последствия и тъй като всяко зло е за добро, случката ми напомни, че нищо не дава възможност на сърцето да се отвори за състраданието така, както директният личен опит.
    Безспорно самоличността е това, което смятаме за единствено наша собственост, и крадците не са добре дошли в законно частната ни територия — особено в интимния свят на самоличността. За съжаление с помощта на техниката кражбата й е възможна дори когато прилагаме най-съвременни предохранителни мерки. http://ping.fm/Cs9TL

Истинската самоличност не може да бъде открадната

Разбира се, в края на краищата самоличността ни не може да бъде открадната нито от друг човек, място или обстоятелство, нито от самите нас. Дори когато напускаме телесния си храм в мига на смъртта, ние сме част от континуума на съществуванието. Докато обаче не осъзнаем кой е съкровеният ни Аз — истинската ни самоличност — може да знаем, че сме живи, но все още не живеем в пълния си потенциал. _За да открием истинската си самоличност, трябва не да научаваме успокояващи духовни описания за нея, а да се освободим от фалшивата обусловеност, чрез която се определяме и изразяваме._ С други думи, трябва да трансформирахме своите мисловни и поведенчески модели.

    Какво има в името? http://ping.fm/V0LtU

Идентифицирайте се с първопричината

И така, вашата космична самоличност е създадена по образ и подобие на любовта, интелигентността, състраданието, радостта, съзидателността и красотата — и включва уникалния начин, по който тези качества се изразяват във вас, чрез вас и като вас. Изпълнете се с това осъзнаване и ще престанете да се състезавате за любов, признание и внимание. Ще знаете, че сте единствени по рода си, че животът ви има смисъл и че съществуванието ви обича, пази и напътства. Когато кажете „да" на изразяването на автентичната си същност, вашето предназначение ви се разкрива на езика на сърцето. Тогава вместо да действате с хитрост и да манипулирате нещата в своя свят, вие живеете, водени от своята идентификация с Първопричината, Източника. http://ping.fm/DNTop

Духовно освобождаващо препитание

   

Да служа е моята мисия и всичко, за което се моля, вече е дадено.

    В света на бизнеса днес се възприема едно по-просветлено виждане за клиентите като индивиди, на които е привилегия да служиш и с които могат да се изградят пълноценни взаимоотношения. Предлагането на продукт или услуга е начин да служим един на друг и да си взаимодействаме. Паричното обръщение е форма на енергиен обмен.

Одухотворяващо препитание

Одухотворяващият бизнес съдържа в себе си „дух" (spirit), което идва от латинското spiritus_ и означава „дъх". Духът е този, който вдъхва жизнена сила във всички проявления, включително бизнеса. Днес науката и духовността се срещат в осъзнаването, че живеем и се движим в единно енергийно поле, което обхваща и свързва всичко, включително сферата на търговията. Границите между секторите на корпоративния бизнес и този с идеална цел все повече се размиват и сред хората на деловия свят се засилва разбирането, че повлияни от различните култури на света, днес ние сме способни да се организираме в името на общата цел — да подобрим живота на планетата. Нараства осъзнаването, че влиянието на даден продукт или услуга зависи пряко от енергията, вложена в създаването им. Уилям Джордж, преподавател по мениджмънт в Харвардския бизнес колеж, го казва така:

    Всички ние сме духовни същества и разгръщането на цялостните възможности — в ум, тяло и дух — на индивидите в една организация й дава огромна сила. Това няма нищо общо с религията; хора от различни вероизповедания — пък и такива, които не са вярващи — могат да се обединят в обща кауза да служат на другите чрез това, което работят.*

Съзнанието ражда съвест

Духовността и доходността не са взаимно изключващи се. Влезте в една книжарница и ще видите цели рафтове с издания, посветени на все по-популярната тенденция да се прилагат духовните принципи на работното място. В интернет и в списанията ще срещнете реклами за конференции на тема „Мъдрото ръководене на бизнеса". Да си лидер означава да водиш и с нивото на съзнанието си управляващите една организация са пример за служителите и влияят както на състоянието на бизнеса, така и на света като цяло. Без значение дали се ръководи от един човек или екип, организационната структура не може да се развива колективно, без управляващите я преди това да са претърпели трансформация на съзнанието.

От Дарвиновото оцеляване към културно процъфтяване

Предназначението на бизнеса е: да удовлетворява житейските потребности на обществото и да създава среда, в която щастието и личното развитие да процъфтяват и изкуството и красотата да бъдат насърчавани. Всичко друго е груба намеса на егото в деловите усилия.
    Много отдавна животът ни се е базирал на модел на оцеляване, родил съревнованието между племена, села, сфери на дейност и народи. Дарвиновата теория, основаваща се на убеждението за недостиг, учела, че оцеляват най-силните, затова именно те получавали всичко. Този модел е вече невалиден, защото ние всъщност живеем в свят на изобилие и в него процъфтяват тези, които градят връзки, които съдействат и помагат, а не онези, които подчиняват. http://ping.fm/bJ0Oj

С изискани духовни обноски на планетата земя

Когато стъпиш нависоко, долавяш свещения звук, усещаш присъствието Божие в свещеното Ом, мир, шанти, шалом.
    Като духовно същество в човешко тяло вие сте прескъп гост на тази планета. Вашият върховен домакин, Духът, е осигурил за фон на пътуването ви космична красота и ви е дал своята любов, мъдрост, радост, мир, състрадание, щедрост и съзидателност, за да бъде земното ви приключение просветляващо и забавно. Обградени от толкова обич, подкрепа и божествена милост, обръщате ли внимание на духовните си обноски? http://ping.fm/S49Wj

Благодарността — раждането на духовните обноски

Благодарността за това, че съществуваме, е първото действие на вежливия гост. С нея показваме, че ценим живота си и осъзнаваме безграничните му възможности. С колко вяра в себе си сме създадени! Не е нужно да се водим от инстинктите, защото имаме силата да взимаме съзнателни решения и като се учим от тях, да израстваме. Свободни сме да следваме мечтите си, да променяме решенията си във всеки един момент и да поемаме в напълно различна посока. Колкото по-дълбоко оценяваме поверената ни роля на съ-творци на съдбата си, толкова по-непоколебими ставаме в намерението си да разгърнем своя най-висш потенциал. Благодарността е срещата на свободата и творението на съдбата ни.

ЕНТУСИАЗМЪТ — ГОРИВОТО ЗА ДУХОВНИТЕ ОБНОСКИ

„Ентусиазъм" идва от гръцкото _ентеос_, „Бог в нас". Какво означава Бог да е „в" нас? Означава, че сме наследили качествата на Източника, те са наша съкровена природа. Кой не би изпаднал в ентусиазъм, когато узнае, че по рождение притежава безусловна любов, блаженство, състрадание, интелигентност, щастие, мъдрост, радост, съзидателност, яснота, цялост, изобилие? Ентусиазмът ни подтиква да изберем да следваме потока на живота с всички негови предизвикателства, благословии и възможности за развитие, напълно уверени, че всяко обстоятелство има за цел да ускори напредъка ни. http://ping.fm/YPd8E

Интегритетът — гръбнакът на духовните обноски

Характерът се смята за общия сбор от нашите черти. Той обаче не е просто личността, а моделите на поведение, формирали се с развитието на индивидуалните ни възприятия, убеждения, разбирания, прозрения, ценности и нагласи. Когато те действат в хармония със законите на вселената, живеем вътрешно интегрирани и поддържаме добри духовни обноски, като подплатяваме думите си с действия и изпълняваме поетите ангажименти. http://ping.fm/V2Yiq

Уважението - сърцето на духовните обноски

Като цяло в разбирането ни за уважението съществува объркване — то не се изразява, когато сме задължени да се подчиняваме на хора, заемащи ръководна позиция. Щом е принудително и мотивирано от страха, уважението не е искрено.

    Уважението е признанието, че всичко съществуващо има един източник — Необятното; следователно всичко е наситено с есенцията му. Когато наистина осъзнаем това, започваме да почитаме себе си и другите, Майката природа и дори привидно неодушевени обекти. Уважението на Духа към творението отеква във всяко кътче на космоса; то е енергия, която можем да почувстваме и да възприемем в отношението си към живота.

Щедростта — дейността на духовните обноски

Един от любимите ми изрази е: _Ние даваме, за да живеем, докато не започнем да живеем, за да даваме._ Когато осъзнаем, че наше духовно наследство е цялата съкровищница на Доброто, ние изразяваме благодарността си, проявявайки щедрост. На всичкото изобилие, което ни дава Духът, отвръщаме, като открито и често споделяме своите ресурси, време и енергия, дарби и умения.

    Щедростта е заразителна и оставя дълбок отпечатък и върху даващия, и върху получаващия. Иисус Христос е казал:

    Давайте, и ще ви се даде.

      Думата „щедър"* идва от латинското genus, „произход, източник".