Ошо. Как може човек, който знае само как да мисли върху нещата, да се научи да медитира върху нещата?

Ако знаеш какво е мислене, това е началото на знанието какво е медитация. Мисленето е негативната част; медитацията е позитивната част. Мислене означава ум в състояние на объркване; медитация означава ум в състояние на тишина. Но объркването е началото на тишината и само след бурята има тишина.

 Ако можеш да мислиш, значи си способен да медитираш. Щом човек може да е болен, значи може и да е здрав. Здравето става невъзможно само когато не можеш да бъдеш дори и болен. Тогава ти си мъртъв. Само един труп не може да се разболее. Щом можеш да се разболееш, значи още има надежда. Значи все още си жив.

Такъв е случаят и с мисленето и медитацията. Мислене означава ум, който е болен - не е спокоен, не се е помирил със себе си, разстроен, фрагментиран, в състояние на разделение. Медитация означава, че разделението вече го няма, фрагментите са изчезнали в единението - ти си спокоен, у дома.

Това е един и същи ум. Когато е разделен, той се превръща в мислене; когато е неразделен, той се превръща в медитация. Щом можеш да мислиш, значи си способен да медитираш, макар че медитацията не е мислене. Мисленето е болестно, патологично състояние. Но човек може да отиде отвъд него и това отиване отвъд е лесно; то не е толкова трудно, колкото си мислиш. Трудността идва, защото ти в действителност не желаеш да навлезеш в медитация. Тъй като в медитация не само мисленето ще изчезне, ти също ще изчезнеш. Само един болен човек е, здравият човек изчезва. Когато си здрав, теб те няма; ти съществуваш само в болестта, само в болката, в страданието, в ада. Ти не можеш да съществуваш в рая, защото за да чувстваш съществуването си, означава да чувстваш болка.

Прочети още »