И тогава изведнъж нещо започва да се случва, защото зад човека е скрит Бог. Просто му дай малко възможност, малко пространство да дойде чрез теб. Това е творчество - да позволиш на Бог да се случи. Творчеството е религиозно състояние.
Ето защо аз казвам, че поетът е далеч по-близо до Бога от богослова, а танцьорът е дори още по-близо. философът е най-далеч, защото колкото повече мислиш, толкова по-голяма стена създаваш между себе си и цялото. Колкото повече мислиш, в толкова по-голяма степен присъстваш ти. Егото не е нищо друго освен всичките мисли, натрупани в миналото. Когато теб те няма, Бог е. Това е творчество.
Творчество означава, че ти си просто в тотална релаксация. То не означава недействие, то означава релаксация - защото от релаксацията ще се роди много действие. То обаче няма да бъде продукт на твое извършване, ти ще си просто посредник. Чрез теб ще започне да идва песен - ти няма да си неин създател, тя ще идва от отвъдното. Тя винаги идва от отвъдното. Когато ти я създаваш, тя е просто обикновена, светска. Когато песента дойде чрез теб, тя притежава върховна красота, носи в себе си нещо от непознатото.
