3/11/2013

Изкуството да бъдеш сам

Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се чувстват нежизнеспособни, не са в състояние да са щастливи сами и се надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с някого другиго. Двама нещастни души не стават щастливи само от това, че са заедно. Още повече, че към това после се прибавя страхът да не изгубиш отново другия. Страхът не е основа за истинска любов.

Да бъдеш сам е задача, която все някога бива поставена на всеки човек, и от която той не може да избяга, която трябва да бъде решена. Това не означава да си отшелник или саможивец. Такова самотничество не е и мъчителна самота или изолация. Ако владея изкуството да бъда сам, това означава да бъда в будно само-съзнание, сливане на всичко в едно, съдържащо се в Едното. В това си съзнание съм обвързан с другите, и по този начин с цялото, по много интензивен и дълбок начин, който не се корени в мисленето, а обхваща всички области на битието. Едва тогава съм свободен. Едва тогава е възможна истинска любов.

Мога да срещна обаче идеалния партньор едва когато сам съм се превърнал в идеален партньор. Мога да срещна голямата си любов една тогава, когато съм я намерил вътре в себе си. Тогава всъщност нямам повече нужда от нея в света извън мен, но едва по този начин я правя възможна, привличам я според закона за резонанса. Смисълът на едно партньорство е в това, другият да ме изправи лице в лице с моите недостатъци. Да ми покаже, къде още не съм съвсем цялостен. Пренията с другия, при когото оставам, защото го обичам, трябва в края на краищата да ме отведат при самия мен. Така партньорът, когото имам, е идеалният партньор за мен. И аз за него. Заедно извървяваме пътя към нас самите.

Не откривам голямото щастие в това да получавам колкото се може повече любов от моя партньор, а в това да развия по-добре способността си да усещам и дарявам любов. Докато аз самият не обичам, душата ми остава празна. Целта на едно партньорство следователно не е любящо гугукащата си двойка, в която единият не може да живее без другия, а в идеалния случай това са двама души, които за станали цялостни съвместно и редом с другия. Които поради това не се нуждаят повече един от друг, тъй като всеки е поел в себе си аспектите на другия.