Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се
чувстват нежизнеспособни, не са в състояние да са щастливи сами и се
надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с някого другиго. Двама
нещастни души не стават щастливи само от това, че са заедно. Още повече,
че към това после се прибавя страхът да не изгубиш отново другия.
Страхът не е основа за истинска любов.
Да бъдеш сам е задача, която все някога бива поставена на всеки
човек, и от която той не може да избяга, която трябва да бъде решена.
Това не означава да си отшелник или саможивец. Такова самотничество не е
и мъчителна самота или изолация. Ако владея изкуството да бъда сам,
това означава да бъда в будно само-съзнание, сливане на всичко в едно,
съдържащо се в Едното. В това си съзнание съм обвързан с другите, и по
този начин с цялото, по много интензивен и дълбок начин, който не се
корени в мисленето, а обхваща всички области на битието. Едва тогава съм
свободен. Едва тогава е възможна истинска любов.
Мога да срещна обаче идеалния партньор едва когато сам съм се
превърнал в идеален партньор. Мога да срещна голямата си любов една
тогава, когато съм я намерил вътре в себе си. Тогава всъщност нямам
повече нужда от нея в света извън мен, но едва по този начин я правя
възможна, привличам я според закона за резонанса. Смисълът на едно
партньорство е в това, другият да ме изправи лице в лице с моите
недостатъци. Да ми покаже, къде още не съм съвсем цялостен. Пренията с
другия, при когото оставам, защото го обичам, трябва в края на краищата
да ме отведат при самия мен. Така партньорът, когото имам, е идеалният
партньор за мен. И аз за него. Заедно извървяваме пътя към нас самите.
Не откривам голямото щастие в това да получавам колкото се може
повече любов от моя партньор, а в това да развия по-добре способността
си да усещам и дарявам любов. Докато аз самият не обичам, душата ми
остава празна. Целта на едно партньорство следователно не е любящо
гугукащата си двойка, в която единият не може да живее без другия, а в
идеалния случай това са двама души, които за станали цялостни съвместно и
редом с другия. Които поради това не се нуждаят повече един от друг,
тъй като всеки е поел в себе си аспектите на другия.
