3/03/2013

Развитието и несъвършенството като мотиви

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълноценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотивация се нарича „мотивация на несъвършенството", а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието".

    Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще видите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът е жив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единственото доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

   Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефектите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато решите да се демобилизирате или да изживявате отрицателни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в известно   отношение  сте  несъвършен.

    Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагажда към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде светът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън":

    „Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на обстоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги намери,  си ги  създава сам."

     Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувствувате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна задача,   например да пробягате разстояние   от  1  миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да прекъснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

    Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в настоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъществите   всяко друго  трудно   начинание.

   За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролирате чувствата си. В останалата част от тази книга се опитвам да ви помогна да постигнете жизнените си цели, като ви насърчавам да започнете да си повтаряте следното: можете да избирате и настоящите моменти са ваши, за да им се наслаждавате — ако решите да бъдете господар на самия  себе си.