3/02/2013

Кой Си Ти Наистина

Какво значи да приемаш и благославяш всичко, да бъдеш благодарен за всичко - изцяло, докрай? Това са последните три от Петте Отношения на Бога към Света и те не ми са съвсем ясни - особено третото и четвъртото.

    Да приемаш всичко - изцяло, докрай, значи да не възразяваш и да не се оплакваш от онова, което точно сега се появява и проявява. Значи да не го отхвърляш, да не го отблъскваш и да не бягаш от него, а да го прегърнеш, да го задържиш, съхраниш и обикнеш, като че ли е твоя собственост. Защото то наистина е твоя собственост. То е твое собствено творение, което много ти харесва - освен ако не ти харесва.

    Ако не ти харесва, ще отхвърлиш, ще се откажеш от собствеността си върху създаденото от тебе, а онова, което отхвърляш, от което се отказваш, срещу което се съпротивляваш, упорства. Затова ликувай и се радвай, а ако настоящите обстоятелства и условия са такива, че би направил избора да ги промениш, просто избери да ги преживееш по друг начин. Дори ако видимото явление и външната му проява си останат същите, ти можеш завинаги да промениш начина, по който вътрешно ги преживяваш, ако просто решиш да направиш това.


    Спомни си, че такъв ще станеш по-късно и самият ти. Ще се занимаваш не с видимата, външна страна на нещата, а само със своето вътрешно преживяване. Нека външният свят да си остане, какъвто си е. Създай своя вътрешен свят, какъвто искаш да бъде. Това е смисълът на израза: да си в своя свят, а не от него. Това е майсторството да се живее.

    Нека да си го кажем направо. Трябва да приемаш и одобряваш всичко, дори и онова, с което не си съгласен?

    Да приемеш нещо не значи, че си се отказал да го промениш. Всъщност вярно е точно обратното. Не можеш да промениш онова, което не си приел - било то у себе си, било то извън себе си.


    Затуй да приемаш всичко е божествена проява на божественото у тебе. Така обявяваш, че си негов творец, а само тогава можеш да „разрушиш" сътвореното от тебе самия. Само тогава можеш да разпознаеш - тоест, да познаеш отново - способността си да сътвориш нещо ново.

    Да приемеш нещо, не значи да се съгласиш с него. Значи само да го прегърнеш, независимо от това дали се съгласяваш с него или не.

    Ти би ни накарал да прегърнем и самия дявол, нали?

    Как иначе ще го поправиш?

    Вече е ставало дума и за това.

    Да, но пак ще стане дума. Отново и отново ще споделям с теб тези истини. Отново и отново ще ги чуваш, докато ги чуеш. Ако Ме уловиш, че Се повтарям, то е защото ти се повтаряш. Повтаряш всяка постъпка, всяко действие и всяка мисъл, които отново и отново са те водили към тъга, несполука, поражение. А би могъл да пожънеш победа, победа над този дявол вътре в тебе.

    Разбира се, дявол няма - както вече сме си го казвали многократно. Тук си говорим в преносен смисъл, метафорично.

    Как би могъл да поправиш онова, което дори не можеш да задържиш? Трябва първо да задържиш нещо здраво в ръцете си, здраво в своята действителност, преди да го пуснеш да си отиде.

    Не съм сигурен, че разбирам. Помогни ми да разбера това.

    Не можеш да изпуснеш нещо, което не държиш. Затова, Виж! Гледай! Задръж в полезрението си! Нося ти щастливата вест за велика радост.

    Бог приема всичко.

    Хората - с големи изключения.

    Хората се обичат един друг, освен ако този друг направи това или онова. Те обичат своя свят, освен ако той не им харесва. Те обичат и Мене, освен ако не ме обичат.
    Бог не изключва нищо, той приема. Всекиго и всичко.

    Без изключение.

    Да приемаш всичко звучи, както да обичаш всички и всичко.

    Това е едно и също. Използваме различни думи, за да опишем едно и също изживяване. Любовта и приемането са взаимозаменяеми понятия.

    За да промениш нещо, трябва най-напред да приемеш, че то съществува. За да го обикнеш, трябва да направиш същото.

    Не можеш да обичаш част от себе си, ако си заявил, че тя не съществува, че не е твоя собствена, не ти принадлежи. За много части от себе си, от които би желал да се откажеш, да се отречеш, ти си заявил, че не са твои собствени, не ти принадлежат. Отричайки тези части от себе си, ти се отказваш и от възможността да обичаш себе си  - изцяло, докрай, а оттук - да обичаш и другия  - изцяло, докрай.

    Дебора Форд посвети на тази тема чудесна книга, озаглавена Мрачната Страна на Търсещите Светлина. Тя разказва за хора, които търсят Светлината, но не знаят как да се справят със своя собствен „мрак", не виждат в него дар. Препоръчвам на всекиго тази книга. Тя може да промени живота му. Тя обяснява много ясно и разбрано защо умението да приемаш е такъв благослов.

    То наистина е благослов! Без него ти би проклел и себе си, и другите. А чрез умението да обичаш и приемаш ти благославяш живота на всеки, до когото се докоснеш. Когато се научиш да обичаш и приемаш всичко, ще се научиш и да благославяш всичко - изцяло, докрай. А това ще ви направи отново - тебе и всеки друг - радостни от срещата си с всичко, радостни - изцяло, докрай.

    Всички неща протичат заедно, свързани са помежду си и ти вече започваш да съзираш и разбираш, че всички тези Пет Отношения на Бога към Света в действителност са едно и също. Те представляват онова, което е самият Бог.

    Качеството на Бога - да благославя всичко, е едновременно и качеството му - да не осъжда нищо. В света на Бога не съществува осъждане, а само похвала и препоръка. Всички вие трябва да бъдете похвалени за дейността, на която сте се посветили, за работата, която вършите - да узнаете и опознаете Кои Наистина Сте Вие.

    Каквато и беда да сполетеше майка ми, каквото и зло да й се случеше, тя винаги казваше: „Бог да го благослови!" Всеки друг би казал: „Бог да го прокълне", но Мама казваше: „Бог да го благослови!"

    Попитах я веднъж защо прави това. Погледна ме, сякаш не можеше да разбере въпроса ми. После, с обичта и търпението на човек, който обяснява нещо на малко дете, отвърна: „Не искам Бог да го прокълне. Искам Бог да го благослови. Само така ще може да се поправи."

    Майка ти „ясно е осъзнавала" нещата. Разбирала е добре много от тях.
    Върви сега и започни да благославяш всички неща в живота си. Спомни си, че не съм ти пратил нищо, освен ангели, не съм внесъл в живота ти нищо, освен чудеса.

    Как ще започне някой да благославя нещата? Не разбирам за какво говориш, какво значат тези думи. Ти даваш на нещо своята благословия, когато му предадеш своята най-висша енергия, своите най-възвишени мисли.

    Трябва да предам своята най-висша енергия, своите най-възвишени мисли на нещо, което мразя? Като войната? Насилието? Алчността? Злите хора? Безчовечните политици? Не разбирам. Не мога да дам на тези неща своята „благословия".

    Но за да се променят, тези неща имат нужда точно от твоята най-висша енергия, от твоите най-възвишени мисли. Не разбираш ли? Няма да промениш нищо, като го осъдиш. Всъщност, в буквалния смисъл на думата, ти ще го осъдиш да се повтори.

    И не трябва да осъждам желанието да се убива, яростните предразсъдъци, ширещото се насилие, неконтролираната алчност?

    Не трябва да осъждаш нищо. Нищо?

    Нищо. Не бях ли ти изпратил Моите проповедници, за да ти кажат „Не съди, нито пък осъждай"?

    Но ако не осъждаме нищо, изглежда като че ли одобряваме всичко.

    Да не осъждаш не значи да не се стремиш към промяна. Защото отказът да осъдиш нещо не значи, че го одобряваш. Значи само, че се отказваш да бъдеш негов съдия. От Друга страна, можеш просто да избереш нещо Друго, различно.

    Изборът за промяна не винаги трябва да иде от гнева. В действителност вероятността да постигнеш истинска промяна расте право пропорционално със стихването на гнева ти.

    Хората често използват гнева като свое оправдание за търсенето на промени и присъдите като свое оправдание за гнева. Във връзка с това сте си създали много драми, виждайки в несправедливостта оправдание за своите присъди.

    Мнозина от вас завършват и връзките си по този начин. Не сте усвоили изкуството да кажете просто: „За мен нещата свършиха. Настоящата форма на тази връзка вече не ми върши работа". Настойчиво повтаряте първата зърната несправедливост, после минавате към осъждането й, а накрая с гнева си се опитвате някак си да оправдаете промяната, която искате да извършите. Сякаш без гняв не бихте постигнали онова, което искате; сякаш не бихте могли да промените онова, което не ви харесва. По този начин разгръщате около всичко това всякакъв род драми.

    А Аз ще ви кажа: благословете, благословете, благословете враговете си и се молете за онези, които ви преследват. Изпратете им най-висшата си енергии и най-възвишените си мисли.

    Няма да бъдете способни да го сторите, ако не разглеждате всеки човек и всяко обстоятелство като дар, като ангел и като чудо. Сторите ли го, ще изпитате благодарността в цялата й пълнота. Ще бъдете благодарни за всичко, благодарни изцяло, докрай - Петото Отношение на Бога към Света - и кръгът ще се затвори.

    То е негова важна съставна част, това чувство за благодарност, нали?

    Да, благодарността е отношението, което променя всичко. Да бъдеш благодарен за нещо, означава да спреш съпротивата си срещу него, да го видиш и признаеш за дар, дори когато не веднага става ясно, че е дар.

    Освен това, вече ти казах, че благодарността за едно изживяване, условие или изход, когато бъде поднесена предварително, се превръща в могъщ инструмент за създаването на твоята действителност, както и в сигурен знак за Майсторство.

    То е толкова силно, че си мисля - може би Петото Отношение би трябвало да бъде поставено на първо място.

    Всъщност, величието на Петте Отношения на Бога към Света, както и при Седемте Стъпки към Приятелство с Бога е в това, че те могат да бъдат поставени и в обратен ред. Бог е изцяло, докрай благодарен, благославящ, приемащ, обичащ и радостен! Бог благодари, благославя, приема, обича и се радва на всичко! Прекрасно място, където искам да спомена любимата си молитва; най-могъщата молитва, която някога съм чул. Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да разбера, че този мой проблем вече е бил разрешен

Да, това е могъща молитва. Следващия път, когато бъдеш изправен пред условие или обстоятелство, което по твоя преценка ти създава проблем, изрази незабавно своята благодарност не само за решаването му, а и за самия проблем. Ако постъпиш така, веднага ще смениш и гледната си точка, и отношението си към проблема.

    След това, благослови го, както правеше майка ти. Предай му своята най-висша енергия и своите най-възвишени мисли. Така ще го направиш свой приятел, а не свой враг; нещо, което ще те подкрепя, а не нещо, което ще ти се противопоставя.

    После го приеми, а не му се противопоставяй, не го отхвърляй със злоба. Защото онова, което отхвърляш, упорства. Само онова, което приемеш, може да бъде променено.

    А сега, обвий го с любов. Каквото и да преживяваш, ти можеш тъй да обичаш всяко нежелано преживяване, че да го прогониш. В известен смисъл - „да го обичаш до смърт".

    Накрая, бъди радостен, защото така най-подходящият, съвършеният изход ще ти е под ръка. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото радостта е онова, Което Си Ти и което винаги ще бъдеш. Тъй че, при среща с всеки проблем направи нещо радостно.

    Както пееше Ана в мюзикъла „Кралят и Аз":

    „Свиркам си весела мелодия
    и нейното радостно настроение
    непрестанно ме убеждава,
    че не ме е страх
".

    Чудесно го каза.


Прочети още: