В действителност, мързела е липса на мотивация, когато, както беше
казано по-горе, не толкова искаме да постигнем поставените цели, колкото
искаме да го поискаме.
Как да се мотивираме? Тук се акцентира на два типа мотивация. Първия е пряка „вълшебна" мотивация, идваща самопроизволно отвътре, когато на човек, по щастливо стечение на обстоятелствата, му харесва това, което прави – за това стана въпрос по-горе. Мотивацията от втория тип е посредствена, идваща не толкова от удовлетвореност от самата работа, колкото от нейните плодове.
Как да се мотивираме? Тук се акцентира на два типа мотивация. Първия е пряка „вълшебна" мотивация, идваща самопроизволно отвътре, когато на човек, по щастливо стечение на обстоятелствата, му харесва това, което прави – за това стана въпрос по-горе. Мотивацията от втория тип е посредствена, идваща не толкова от удовлетвореност от самата работа, колкото от нейните плодове.
Ако
при пряката мотивация сме увлечени от процеса на това, което правим, то
при втория тип, процеса не ни интересува много, понеже той е в ролята
на своеобразен, често малко приятен, агент-посредник между желанието и
целта. По тази причина е толкова сложно да постигнем големи успехи в
делата си. С други думи, увлечения в своето дело, е подбуден всестранно
да вникне в неговите подробности, приемайки всичките му страни, ставайки
негов проводник. А ако не сте увлечени в самия процес, колкото в
резултатите му, вниманието постоянно се превключва на очакване. И ако
това очакване не се оправдае, работата носи разочарование.
Когато
имате пряка мотивация от увлечение по това, което правите, „проблемите"
и препятствията в процеса се възприемат като интересни задачи,
решаването на които дава опит и нови дълбини в любимото занимание.
Когато мотивацията е изключително посредническа, т.е. когато не ви е
интересно самото занимание, а само неговите цели, задачите се възприемат
като досадни препятствия и проблемите дразнят, защото поставят под
въпрос постигането на резултатите и заплашват с тревога от сриване на
надеждите.
И ако до сега не се занимавате с любимата работа,
това означава, че нямате пряка, „вълшебна" мотивация. При този случай,
си струва да признаете очевидния факт, че действията, за които ви е
нужна мотивация, са действия, които не искате да вършите. И да се
самобичувате по този повод, няма никакъв смисъл. Просто засега, за
„вълшебството" можете да забравите и да превключите вниманието си на
крайните резултати.
Изобщо, втория тип мотивация, като
залагаща целите, не е нещо погрешно. Така или иначе, всичко, което
правим, си има своите причини. А да получават непрекъснато удоволствие
от живота, могат, навярно, само светиите. На нас ни остава да
комбинираме пряката и посредническата мотивация. Т.е., понякога се
занимаваме с дела, които ни харесват, а понякога, защото имаме конкретна
цел.
Възможен е и най-добрия вариант – когато самия процес стане цел и при това носи на обкръжаващите някакви блага.
