Да Учите Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.

    Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.

    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. 

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.

    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.  

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.

Илюзията за Невежеството

Това е Десетата Илюзия: НЕВЕЖЕСТВОТО СЪЩЕСТВУВА.

    Колкото повече Илюзии се трупали една върху друга, толкова по-трудно можели хората да проумеят Живота. Задавали си все повече и повече въпроси, на които не можели да намерят отговор. Ако това е вярно, защо онова е тъй? Ако онова е вярно, защо това е тъй? Не след дълго вече и философите, и учителите започнали да кършат ръце. „Не знаем", казвали, „и не знаем дали е възможно да узнаем."

    Тъй се родила идеята за Незнанието, Невежеството.

    Тази идея служела на толкова много цели, че се разпространила бързо и скоро станала последният отговор.

    Просто не знаем.

    Човешките институции започнали да намират в нея не само убежище, а и някакъв вид власт. „Не знаем" се превърнало в „не се полага, не е редно да знаем", което пък станало „не ви е нужно, не ви и трябва да знаете, накрая - и в „от онова, което не знаете, не ви боли".

    Това дало на религиите и на властите, за тяхна радост, правото да казват каквото си изберат, без да се длъжни да дават някому отговор.

Илюзията за Превъзходството

Това е Деветата Илюзия: ПРЕВЪЗХОДСТВОТО СЪЩЕСТВУВА

    Хората са стигнали до заключението, че ако Ограничеността от Условия съществува, познаването на тези условия би трябвало да е необходимо, за да може човек да създаде и да се наслаждава на живота - и на онова след него - такива, каквито ги желае.

    Това заключение е било неизбежно, както и следното. Оня, който знае условията, е постигнал по-добър успех от оня, който не ги знае.

    На човешкия род не му е било необходимо много време, за да махне от горното изречение думите „постигнал" и „успех".

Илюзията за Ограничеността от Условия » Общуване с Бога

Животът на вашата планета е изпълнен с изживявания като алчност, лакомия, насилие, убийства и, почти навсякъде - на ограничена от условия любов. Стигнали сте до това изживяване, водени от представата си, че и любовта на Върховното Същество, е ограничена от условия. Или, ако не вярвате във Върховно Същество, а в Самия Живот, също си представяте Живота като процес, протичащ в контекста на Ограниченост от Условия. Тъй да се каже, едно условие зависи от друго. Някои от вас биха нарекли това Причинно-следствена Връзка.

Илюзията за Осъждането » Общуване с Бога

Казали сте си, че Аз съм ви отделил от Себе Си, когато за пръв път не сте успели да изпълните Изискването Ми. Когато сте били съвършени, сте живели в един съвършен свят, Рая, и сте се наслаждавали на вечен живот. Но когато сте извършили Първородния Грях и сте станали несъвършени, преживяването ви за съвършенство е приключило във всяка насока. Най-съвършеното нещо във вашия съвършен свят е било, че никога няма да умрете. Смъртта не е съществувала. Но след края на своето преживяване за съвършенство, вие сте приели Четвъртата Илюзия като факт. Недостигът съществува. Няма достатъчно.

Илюзията за Присъдата

Това е Шестата Илюзия: 

ПРИСЪДАТА СЪЩЕСТВУВА

    Решението ви, че трябва да направите нещо, за да придобиете нещо, от което няма достатъчно - включително и Бог - е изисквало от вас да отговорите на трудния въпрос: как ще бъде определено дали някой е изпълнил Изискването или не?

    Отговорът ви на тоя въпрос е предизвикал изобретяването на Присъдата.

    Някой, заключили сте вие, трябва да стане окончателен арбитър. Тъй като Творецът е въвел Изискването, изглежда логично той да реши кой е изпълнил това Изискване и кой не го е изпълнил.

    Дълго време човешкият род е поддържал мисълта, че има нещо, което трябва да направите, за да се харесате на Бога - и ако не успеете да го сторите, това ще има ужасяващи, страхотни последици. Разбираемо е, че сте стигнали до подобно заключение. Огледали сте се и сте видели, че животът на някои се нарежда, върви добре, а на други - зле. Примитивният разум е запитал : защо? И е стигнал до примитивният отговор.

Илюзията за Изискването

Това е Петата Илюзия: ИЗИСКВАНЕТО СЪЩЕСТВУВА

    Съществуването на Недостига бързо и неизбежно е довело до идеята за следващата Илюзия.

    Ако има достатъчно, няма нужда да правите нищо, за да получите онова, което желаете или от което имате нужда. Само да протегнете ръка - и то вече е при вас. Но хората не са решили, че нещата стоят така. Казали са, че няма достатъчно. И тогава са се изправили пред въпроса: как може някой да получи достатъчно? Как може някой да отговори на изискванията за това?

    Въобразили сте си, че трябва да правите нещо, за да получите от онова, от което няма достатъчно - нещо, което би ви позволило да предявите върху него претенции, без те да бъдат оспорвани. Представяте си, че само по този начин можете да получите каквото и да било - включително и Бога - при делба във ваша полза, без караници и убийства. Въобразявате си, че това е Изискването. Казали сте си, че изпълнението му - каквото и да било то - е „онова, което е нужно". Тази представа е останала у вас устойчива и непоклатима до ден днешен. Дори е ставала все по-силна. Вярвате, че ако направите онова, което е необходимо да направите, можете да бъдете онова, което искате да бъдете. Ако искате да бъдете щастливи, ако искате да се чувствате сигурни, ако искате да бъдете обичани, има неща, които трябва да направите, за да постигнете тази цел. Не можете да бъдете всичко това, ако нямате достатъчно. А не можете да имате достатъчно, ако не направите онова, което трябва, за да получите достатъчно - да отговаряте на изискванията за това.

Илюзията за Недостига

Това е Четвъртата Илюзия: НЕДОСТИГЪТ СЪЩЕСТВУВА

    Тя произтича от Третата Илюзия, защото без представата за Разединението представата за Недостига не може да има никакво основание. Ако съществува само Едно Нещо и това Едно Нещо Сме Всички Ние, не би могло да има никакъв вид недостиг, защото това Едно Нещо е всичко и тогава...

    То е достатъчно за Самото Себе Си.

    Това е твърдение, изразяващо природата на Бога. То обаче не е преживяването, жизненият опит на хората, защото те, хората, си въобразяват, че са отделени от Бога, както и един от друг.

    Но човекът не е отделен от Бога, щом като Бог е Всичко, което съществува. Затова хората нито са, нито могат да бъдат отделени един от друг.

    Това е твърдение, изразяващо природата на хората.

Илюзията за Разединението

Третата Илюзия е: РАЗЕДИНЕНИЕТО СЪЩЕСТВУВА

    Единственият начин да се избяга от загадката на Втората Илюзия е било да се създаде трета - Творецът и творенията не са едно цяло.

    Това е изисквало от човешкия разум да измисли възможност от невъзможното - да си представи, че Онова, Което Е Едно Цяло, не е Едно Цяло, че Онова, което е Обединено, всъщност е разделено. Това е Илюзията за Разединението - представата, че разделението съществува.

    Представителите на човешкия род са стигнали до заключението, че ако творенията са отделени от Твореца и ако Творецът им позволи да правят каквото си искат, те биха могли да направят нещо, което Творецът не иска те да направят. При тези условия Волята на Твореца би могла да не бъде изпълнена. Бог би могъл да пожелае нещо и да не го получи. Разединението създава възможността за Неуспех, а Неуспехът е възможен само ако Нуждата съществува. Така едната илюзия е поставена в зависимост от другата.

Илюзията за Неуспеха

Втората илюзия е: 

НЕУСПЕХЪТ СЪЩЕСТВУВА

    Представата, че Божията Воля (ако допуснем, че Бог има такава) би могла да не бъде изпълнена, противоречи на всичко, което сте мислили, че знаете за Бога - тоест, че Бог е всемогъщ, неотклонно присъстващ, че е Върховното Същество, Създателят - но е и някой, когото вие въпреки всичко ентусиазирано прегръщате. Тя е породила крайно невероятната, но много могъща илюзия, че Бог може да претърпи неуспех. Може да се стреми към нещо, но да не го постигне. Да пожелае нещо, но да не го получи.

    Казано накратко, Божията Воля може да не се изпълни.

Илюзията за Нуждата

Първата илюзия е: 

НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА

    Това е не само Първата, а и най-голямата Илюзия. Върху нея са изградени всички други илюзии.

    Всичко, което преживявате в момента, целият ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от нея.

    Във Вселената нужда не съществува. От нещо се нуждае само оня, който изисква някакъв определен резултат. Вселената не изисква никакъв определен резултат. Вселената е резултатът. И в съзнанието на Бога нужда не съществува. Бог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше някакъв определен резултат. Бог не изисква никакъв определен резултат. Бог е оня, който създава всички резултати.