Работата - със или без его

Повечето хора преживяват моменти, в които са свободни от егото. Онези, които са особено добри в работата си, могат да се освободят - до голяма степен или напълно - от егото си, докато работят. Може изобщо да не го съзнават, но за тях работата им се е превърнала в духовна практика. Повечето от тях са присъстващи, когато работят, и изпадат в относителна несъзнателност в личния си живот. А това означава, че състоянието им на Присъствие е ограничено само до една сфера от живота им. Срещал съм учители, хора на изкуството, медицински сестри, лекари, научни работници, социални работници, келнери, фризьори, собственици на различни видове бизнес, продавачи, които са възхитително добри в работата си, без при това да търсят в нея своя аз. Единственото, което правят, е да отговарят на това, което моментът изисква от тях. Те са в единство с работата си, в единство с настоящето, в единство с хората, които обслужват, или със задачата, която имат. Влиянието, което тези хора оказват върху другите, далеч надхвърля изпълняваната от тях дейност. Те намаляват егото у всеки, с когото влизат в контакт. Дори хора с прекалено наситено его понякога се отпускат, свалят маската си и престават да играят роля, когато общуват с тях. И не е изненадващо, че хората, които работят без его, са изключително добри в това, което правят - всеки, който е в единство с това, което прави, изгражда новата земя.

Как да се справим с мързела

В действителност, мързела е липса на мотивация, когато, както беше казано по-горе, не толкова искаме да постигнем поставените цели, колкото искаме да го поискаме.
   
Как да се мотивираме? Тук се акцентира на два типа мотивация. Първия е пряка „вълшебна" мотивация, идваща самопроизволно отвътре, когато на човек, по щастливо стечение на обстоятелствата, му харесва това, което прави – за това стана въпрос по-горе. Мотивацията от втория тип е посредствена, идваща не толкова от удовлетвореност от самата работа, колкото от нейните плодове.

Ти си прав, а другият греши

Оплакването, както и откриването на грешки у другите и реагирането усилват усещането на егото за граница и отделност, от които зависи оцеляването му. Но тези неща засилват егото и по един друг начин - като го снабдяват с чувство за превъзходство, от което то се подхранва. Може да не е незабавно видимо по какъв начин оплакването, например, заради задръстването на уличното движение, относно политиците, относно „алчните богаташи" или „мързеливите безработни", или пък относно колегите ви и бившия ви съпруг/съпруга може да ви вдъхне чувство за превъзходство. А ето причината: когато вие се оплаквате, се подразбира, че сте прави, а човекът или ситуацията, от които се оплаквате или спрямо който/която реагирате, са погрешни.

     Нищо не укрепва егото повече от това да е право. Да си прав е отъждествяване с една умствена позиция, с една гледна точка, с едно мнение, с една преценка, с една история. За да бъдете прави, разбира се, се нуждаете някой да греши, така че егото обожава да изкарва някого грешен, за да бъде самото то право. С други думи: нуждаете се да изкарвате другите грешащи, за да постигнете по този начин по-силно усещане за това кои сте вие. Не само човек, но и ситуация може да бъде обявена за грешна, когато се оплакват и реагират спрямо нея. Да сте прави ви поставя в положение на въображаемо морално превъзходство спрямо човек или ситуация, които сте преценили и сметнали за недостатъчно добри. Това е чувството за превъзходство, за което егото жадува и чрез което безспирно нараства.

Егото се нуждае от превъзходство

    

Съществуват множество фини, но лесно забележими форми на егото, които може да наблюдавате у други хора и - което е по-важно - у себе си. Запомнете: в момента, в който осъзнаете егото във вас, възникващото осъзнаване е именно това, което сте отвъд егото, по-дълбокия ви аз. Осъзнаването на погрешното (т.е. недействителното - бел. прев.) е началото на възникването на действителното.

     Например, каните се да съобщите на някого нещо, което се е случило. „Познай какво? Не знаеш ли още? Слушай да ти кажа." Ако сте достатъчно осъзнати, достатъчно присъстващи, може би ще съзрете как във вас възниква моментно чувство на задоволство преди да съобщите новината, дори ако тя е лоша. Това се дължи на факта, че за един кратък момент според вашето его е настъпило неравновесие между вас и другия - неравновесие във ваша полза. През този кратък момент вие знаете повече от другия. Задоволството, което изпитвате, е задоволство на егото, то произтича от усещането за по-силното ви его (с оглед на притежаваното от него, но непритежавано от другия знание) в сравнение с егото на другия. Дори ако другият е президентът или папата, пак ще се чувствате по-висши в този момент само защото знаете повече. Много хора са пристрастени към клюкарстването именно поради тази причина. Наред с това, клюкарстването често съдържа в себе си и елемент на злостно критикарство и осъждане на другите, така че то усилва егото чрез предполаганото, но въображаемо ваше морално превъзходство, което се появява винаги като усещане, когато изказвате негативна преценка за някого.

Отдадеността - печатът на свободата

Бъдете честни. Признавайте си. Егото във всеки от нас се опитва да ни убеди, че сме по-пробудени, отколкото сме всъщност. Духовната арогантност е коварна и донякъде се дължи на примамливото обещание на разни учения да ни доведат до „моментално просветление" или на техники да ни направят способни да „медитираме като будистки монаси за не повече от 20 минути"!

    Егото се чувства чудесно от новината, че не е задължително пътят на трансформацията да е трънлив. Кой не обича да чува, че трябва само да повярва — а не да _работи_ върху себе си, — за да се пробуди? Вдъхновението на думите се приема много по-лесно от усилията на практиката — в края на краищата утвърждаването, че сме неизменна част от Бог не изисква дисциплината, необходима, за да _реализираме_ Божието съзнание. А ако вярваме в прераждането, може да си помислим:

    „Че защо да бързам, като винаги мога да постигна просветление в следващия живот?"

Практики за придвижване в тъмната нощ

Един от начините да се справим с измамната игра на егото е да започнем собствен вътрешен диалог на духовно търсене:

    „Ако тази тъмна нощ никога не си отиде, какво качество ще трябва да развия, за да живея в душевен мир? Какво от моя установен модел на съществуване — от личността на повърхността — ми се подсказва да изоставя, за да се издигна на следващото ниво на съзнание?"

    Може би качеството, което трябва да проявим, е любов или прошка, състрадание, безкористност, търпение, смиреност, непривързване, упование, щедрост, упоритост или любяща доброта към себе си. В мига, в който престанем да се съпротивляваме на тъмната нощ, ние създаваме условие това качество да изплува от дълбините на съществото ни и да завладее съзнанието ни. Вниманието се пренасочва от стремежа да се отървем от неприятното чувство към ускоряването на трансформацията. Вместо да търсим облекчение, се фокусираме върху качеството, опитващо се да се прояви, и дори едновременно с това приемаме дискомфортното чувство — било то страх, съмнение или гняв, каквото и да е. Тези емоции не могат да ни унищожат, защото не са истинската ни природа и посрещайки ги с душевна увереност, ще доловим качеството, което сме призовани да родим и изразим.

Изкуството да бъдеш сам

Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се чувстват нежизнеспособни, не са в състояние да са щастливи сами и се надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с някого другиго. Двама нещастни души не стават щастливи само от това, че са заедно. Още повече, че към това после се прибавя страхът да не изгубиш отново другия. Страхът не е основа за истинска любов.

Да бъдеш сам е задача, която все някога бива поставена на всеки човек, и от която той не може да избяга, която трябва да бъде решена. Това не означава да си отшелник или саможивец. Такова самотничество не е и мъчителна самота или изолация. Ако владея изкуството да бъда сам, това означава да бъда в будно само-съзнание, сливане на всичко в едно, съдържащо се в Едното. В това си съзнание съм обвързан с другите, и по този начин с цялото, по много интензивен и дълбок начин, който не се корени в мисленето, а обхваща всички области на битието. Едва тогава съм свободен. Едва тогава е възможна истинска любов.

Нямате нужда от тяхното одобрение

   Да се нуждаете от одобрение, е все едно да казвате: „Вашето мнение за мен е по-важно от моето собствено мнение за мен самия."

   Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на другите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одобрението само по себе си не е вредно. Всъщност похвалата е изключително приятно нещо. Стремежът към одобрение се превръща в слабост само когато стане потребност,   а не желание.

Развитието и несъвършенството като мотиви

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълноценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотивация се нарича „мотивация на несъвършенството", а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието".

    Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще видите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът е жив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единственото доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

   Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефектите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато решите да се демобилизирате или да изживявате отрицателни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в известно   отношение  сте  несъвършен.

Разпалете в себе си огъня на желанието

Общото между всички просветлени същества е, че са били изпълнени с небесния огън, горели са от желание да влязат в съзнателно общение с Реалността. Качеството на Христово съзнание, притежавано от Махатма Ганди, е било за мир, който надминавал всякакво човешко разбиране. Неговото духовно пробуждане станало проводник за освобождението на Индия. Джордж Уошингтън Карвър видял Духа да се взира в него от цветята и растенията и огромната му любов към тях ги накарала да му споделят тайните си. Последвайте примера на Великите! Разпалете огъня на желанието да реализирате своята Буда-природа, своята Христова природа.

    Започнете, като постигнете центрираност в медитацията и попитате висшия си Аз кои качества трябва да култивирате. Бъдете наистина тихи, за да чуете посланието на духа, идващ от сърцето ви. После накарайте това качество на душата да оживее, почувствайте го като истинско във вас. Може да си направите аудио запис, на който предявявате правото си на собственост върху него, и дори да добавите музика за фон, която според вас вибрира в хармония с качеството. Пускайте си записа, докато шофирате и вършите всекидневните си дела и когато си легнете вечер. Така магнитното ви поле ще се настрои на нужната енергийна вълна, привличайки необходимите за култивирането неща.

Митът за съвършенството

В земята на A3 СЪМ присъствието аз съм повече, отколкото ще бъда, аз съм всичко, което АЗ СЪМ. Низвергнат няма да си в тази земя, в нея нищо няма да те нарани.

    Очаквате ли да намерите съвършената работа, съвършения партньор, идеалните деца, тегло, кола, дом, духовна пътека — тоест един усъвършенстван аз, преди да се благословите със себеприемане? Ако е така, чака ви разочарование. Колкото и акредитиви, похвали, почетни значки и купи да получите, радостта ви ще бъде секната от един груб натрапник — егото, което ще ви казва, че ви трябва още малко по-силно чувство за важност, за да отговаряте на изискванията за себеприемане.

Вашият съвършено несъвършен аз

Ако постоянно поправяме нещата, които смятаме за свои несъвършенства, можем да стигнем до вманиачаване. Вижте какво се случва с децата ни в днешно време — кандидатстват за прием в колеж, докато са още в прогимназия! „На всяка цена" — това е нашата национална мантра. Правителствени програми принуждават учителите да се занимават единствено с провеждане на тестове, а децата ни превръщат в роботи, които вместо да научават, запаметяват, за да се „представят както трябва". Родителите пък, изплашени да не би детето им да не влезе в колежа, който те са избрали, започват да го „натискат", лишавайки го от сън, игра, движение и творческо изразяване.

Всичко вече ви е наред

Понякога се колебаем да се приемем такива, каквито сме, защото си представяме, че ще станем самодоволни и мързеливи и така ще спрем да се развиваме. Това погрешно разбиране идва от философията „Не почивай върху стари лаври". Казваме си:

    „Още не си съвършен, не си постигнал целта, така че не губи време да се харесваш, защото току-виж решиш да останеш на това ниво".

    Себеприемането не означава, че се отказваме от намерението си да се разгръщаме, да се стремим към безукорност — "себеприемането, което не зависи от одобрението на външния свят, ускорява растежа ни, защото ни подхранва отвътре. Чрез него Азът мотивира аз-а".

Реалност с главно „Р“

Да се пробудим означава да осъзнаем реалното — не реалистичното, а реалното с главно „Р". Това е вечната, неосезаема, невъобразима Цялост, стояла скрита под тежестта на незнанието ни за нашата истинска същност.

    За голямо съжаление на запад хората израстват в сянката на невярната концепция, че са грешни по рождение — внушение, донесло на човечеството само страдания. Няма такова нещо като първороден „грях"; има просто невежество и действие от състояние на непознаване на истинската ни природа, тоест илюзорно усещане за отделеност от Източника. В своята същност ние нямаме недостатъци — та нали сме пълноправни изражения на необятната красота, сътворени по образ и подобие на Духа, на неговата цялост?

Нов изглед на вашата райска градина

Може би сте от хората, на които им е било втълпено да вярват, че сме родени в грях, че от самото начало имаме недостатъци и нужда от майстор градинар, който да изкорени плевелите от вътрешната ни Райска градина. Има само един грях на този свят — невежеството в основата на убеждението, че сме отделени от Цялото, от Източника. Шри Ауробиндо го определя като „отклонение от Истината и Правото на духа, от неговата интегралност и хармония".

       Когато разчистим отломките невежество от първично чистото си райско съзнание за Единност, за Цялост, ще опознаем своето вътрешно богатство. Добрата новина е, че никога не е късно да разсеем илюзията за отделеност на егото и отново да тръгнем свободно из величествената градина на своята същност.

Стабилизиране на жизнените структури

Основното объркване настъпва с подтика на егото към външно съвършенство, докато в същото време Аз-ът се стреми да изрази вътрешното. Много хора ми пишат с въпроса къде грешат, когато законът за проявлението не им доставя желания от тях начин на живот, след като са въвели нужните корекции в умствената нагласа „Ако можеш да си го представиш, можеш и да го имаш". Вселената не се интересува дали разполагаме с десетте най-важни символа, които заявяват на света, че сме „успели". Този тип материална сполука не е белег за духовно постижение, както се опитват да ни внушат духовните материалисти. http://ping.fm/6solR

Надхитряне на егото

Умът на егото гледа на личността, физическата външност, къщата, приятелите и кариерата ни като на показатели за нашия успех. Това, което го подтиква и мотивира, е прекомерната самокритика; изпъстрена тук-там с похвалното скандиране „Браво на теб, супер си!". Когато сме центрирани в съзнанието за истинската си природа, живеем незасегнати от фалшивото самомнение, измамната скромност, лишеното от съдържание чувство за превъзходство или малоценност. Вместо това се водим от мъдростта, състраданието, достойнството, самообладанието, радостта — присъщите ни качества на душата. Напълно възможно е да се живее в такова съзнание.
    Това не означава, че изведнъж ще се превърнем в очарователна личност, харесвана от всички, или ще станем непогрешими, а че ще изпитваме към себе си любящо състрадание и то ще ни подтиква да растем, да продължаваме своя път към пробуждането. И същите качества ще насочваме към другите.

    Кои според вас са нещата, които в момента ръководят живота ви? Кои са законите на вашата същност? Хармоничен ли е вътрешният ви живот?

Вътрешен разговор на дълбоко ниво

Ако някога сте писали дневник и сега го отворите, ще видите как преживяванията неизменно са ви водели към промяна. Много често нещата, които очакваме с чувство на тревога, страх или съмнение, така и не се случват. Ако не влагаме енергията си в негативни емоции, като се вкопчваме в тях, те ще прекосят небето на ума ни и ще си отидат. При преминаването им през нас ги усещаме много силно, защото не сме научени да ги наблюдаваме, без да се привързваме. Стискаме мислите, които ни харесват, а онези, които са ни неприятни, се опитваме да отхвърлим, като ги крием от себе си и, разбира се, от другите. "Всъщност външното съвършенство е главното ни скривалище, а стремежът към него — основният начин да избягаме от себе си."

Не се хващайте на въдицата

Когато четем за живота на духовни гиганти и други хора, на които светът се възхищава, ни прави впечатление, че много често личността им е предизвикателна, ексцентрична, трудно поносима. Те не се стремят да бъдат „приятни" според разбиранията на обществото — интересува ги контактът с дълбините на съществуванието. Прозренията, които после споделят, променят живота на много хора и като цяло издигат вибрацията на планетата.

    Личността е фасада, която градим, за да общуваме със света; маската, която полираме и показваме пред него. Съставена от външни влияния, тя е обусловеността, с която сме се съгласили, за да бъдем социално приемливи. Този пласт броня трябва да пробием, за да открием себе си. Иска се голяма смелост, за да се впуснем в търсене на истинската си същност, искрено да желаем да опознаем всяко кътче от себе си. Това е вътрешната мисия на духовния воин.

С пълно самоуважение напред!

Твърде често бъркаме самоуважението с укрепналото его — укрепнало в смисъл на „надуто". Самоуважението е резултат от дълбокото ни самоосъзнаване като духовно присъствие в човешко тяло. Както вече казах, пътят към това осъзнаване се осветява от упованието и любовта. Важно е да зарежем оправданията от рода на „Някой ден, когато вече не ми се налага да се разправям с кофти началник, неподходящ партньор и с проблемното си дете, ще се организирам". Истината е, че точно докато изпитваме това чувство на ограниченост от обстоятелствата, можем да се уповаваме на себе си, да се обичаме и при тези условия. Можем да го направим още със следващия дъх, стига да знаем, че истинското щастие е независимо от обстоятелствата, каквито и да са те. Когато тази истина ни озари, ще живеем в рая дори докато сме здраво стъпили на земята. Ще съединим небето и земята. http://ping.fm/Ow9As