Възнесеният Учител Христос чрез Аврора
Една от причините за разделянето на душата е свързана с вътрешния диалог, който човек води със самия себе си. Успокоението на ума и спирането на този диалог предотвратява разделянето й.
Когато разговаря със себе си, човек някак си се разделя на две същества, които водят беседа помежду си. Едната част на човека е егото му. Душата (или съзнанието) задава въпросите, а другата част – отговаря. Този диалог може да преминава, както на ментално, така и на по-дълбоко ниво, когато съзнателната част на ума влиза в диалог с подсъзнателната част или със свръхсъзнанието. На ментално ниво такъв диалог може да доведе до раздвоение/разслоение на личността. В дълбоките слоеве на съзнанието, такъв диалог може да доведе до разделянето на Душата.
Като цяло, разделението се случва между съзнанието и подсъзнанието. Най-разпространеното следствие на вътрешните диалози, е разделянето на Душата на отделни съставящи я. При това човек е склонен да индивидуализира отделената част и да й дава измислен образ и дори име. Когато вярва в събеседника си като на самостоятелна и отделна от него същност, човек разделя Душата си, като при това губи значителна част енергия и цялостността си. При някои може да се наблюдава не само раздвоение на Душата, но и надробяването й на множество дребни аспекти. Човек създава за себе си илюзията за общуване, но на практика общува със себе си.
Една от причините за разделянето на душата е свързана с вътрешния диалог, който човек води със самия себе си. Успокоението на ума и спирането на този диалог предотвратява разделянето й.
Когато разговаря със себе си, човек някак си се разделя на две същества, които водят беседа помежду си. Едната част на човека е егото му. Душата (или съзнанието) задава въпросите, а другата част – отговаря. Този диалог може да преминава, както на ментално, така и на по-дълбоко ниво, когато съзнателната част на ума влиза в диалог с подсъзнателната част или със свръхсъзнанието. На ментално ниво такъв диалог може да доведе до раздвоение/разслоение на личността. В дълбоките слоеве на съзнанието, такъв диалог може да доведе до разделянето на Душата.
Като цяло, разделението се случва между съзнанието и подсъзнанието. Най-разпространеното следствие на вътрешните диалози, е разделянето на Душата на отделни съставящи я. При това човек е склонен да индивидуализира отделената част и да й дава измислен образ и дори име. Когато вярва в събеседника си като на самостоятелна и отделна от него същност, човек разделя Душата си, като при това губи значителна част енергия и цялостността си. При някои може да се наблюдава не само раздвоение на Душата, но и надробяването й на множество дребни аспекти. Човек създава за себе си илюзията за общуване, но на практика общува със себе си.
