2/22/2010

Страхът е тревога в по-едър мащаб

- Как да разреша проблемите, които имам със здравето си? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са тол­кова много, че биха стигнали за цели три живота. Защо вси­чките те са ме сполетели точно сега в този живот?

   - Най-напред нека да се разберем за следното: ти ги обичаш. Обичаш повечето от тях. Използваш ги възхити­телно добре, за да се само съжаляваш и да получаваш внимание.

   Рядко се случва да не ги обичаш и то само защото болестите са стигнали прекалено далеч. По-далеч, откол­кото си мислил, че могат някога да стигнат, когато си ги сътворил.

   Сега нека да проумеем нещо, което сигурно вече знаеш: ти сам си създаваш всички болести. Даже конвенци­оналните лекари вече виждат как хората разболяват сами себе си.

    Повечето хора го правят съвсем несъзнателно. (Те дори не знаят какво правят.) Така че, когато се разболеят, не знаят какво ги е ударило. Струва им се като че ли нещо ги е сполетяло, а не, че те сами са си го причинили.

   Така става, защото повечето хора прекарват живота си (а не само здравните си проблеми) несъзнателно.

   Хората пушат и после се чудят защо имат рак. Хората се хранят с животни и мазнина и после се чудят защо артериите им се запушват.

    Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти.

   Хората се състезават помежду си безмилостно, подла­гайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти.

   Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт.

   Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести - от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт.

   Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност на ум, които не разбира връзката си с Мен.

   Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими.

   Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб.

   Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си - безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост - всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия.

   По подобен начин (въпреки че е в по-малка степен) суетата, угаждането и лакомията също водят до физически заболявания или липса на добро състояние.

   Всички болести са създадени най-напред в съзнанието.

   - Как е възможно? Тогава какво става в случаите, когато се заразиш от друг? Настинка, та даже и СПИН?

   - В живота ти не се случва нищо - нищо, което най-напред да не е било мисъл. Мислите са като магнити - привличат към теб последици. Мисълта не винаги е така очевидна, както примерно „Ще се заразя с ужасна болест".

   Мисълта може да бъде (и обикновено е) далеч по-неулови­ма: „Нищо не струвам - няма за какво да продължавам да живея", „Животът ми е пълен хаос", „Такъв съм несретник", „Бог ще ме накаже", „Уморен и съсипан съм от този живот".

   Мислите са неуловима и в същото време изключител­но силна форма на енергия. Думите са по-забележими, с по-голяма плътност. От трите най-голяма плътност притежават действията. Действията са енергия в тежка физическа форма, в тежко движение. Когато мислиш, казваш и изявя­ваш отрицателна идея, каквато е „Голям съм несретник", ти задвижваш огромно количество творческа енергия. Нищо чудно тогава, че лягаш болен от настинка. Това ще е най-малкото.

   Щом веднъж резултатите от отрицателното мислене са приели материална форма, много трудно можеш да вър­неш нещата назад. Не е невъзможно, но е много трудно. Необходима е изключителна вяра. Иска се необикновено доверие в положителните сили на Вселената (независимо дали ще ги наречеш Бог, Богиня, Първична сила, Първопри­чина, Създател или каквото и да било друго).

   Лечителите имат точно такава вяра. Тя е вяра, която се прелива в Абсолютно Знание и Увереност. Те знаят, че ти по природа си създаден да бъдеш цялостен, завършен и идеален сега, в този момент. Това знание също е мисъл - много могъща мисъл. Тя има силата да премести планини, да не говорим за молекулите на тялото ти. Ето защо лечителите могат да лекуват, често дори от разстояние.

   Мисълта не познава разстояния. Мисълта обикаля света и прекосява Вселената по-бързо, отколкото ще про­мълвиш и дума.

   "Само изречи словото и рабът мой ще бъде излеку­ван." Така и стана на часа, даже преди изречението му да беше завършено. Такава беше вярата на центуриона.

   А всички вие имате масово „умствена проказа". Умът ви е прояден от отрицателни мисли. Някои от тях идват до вас с тласък от другите. Много от тях сами си ги измисляте (измайсторявате си ги), а после ги таите и подхранвате с часове, дни, седмици, месеци ... даже години.

   ... и се чудите защо се разболявате.

   Може да „решиш някои от здравните си проблеми", както обичаш да ги наричаш, като решиш проблемите в мисленето си. Да, можеш да излекуваш някои от болестите, които вече имаш (които сам си си подарил), както и да пре­дотвратиш развитието на нови. И можеш да сториш всичко това, променяйки мисленето си.

   И също, колкото и земно да звучи, идвайки от устата на Бог: За Бога, погрижи се по-добре за себе си!

   Грижата, която полагаш за тялото си, не струва; почти не му обръщаш внимание, докато не усетиш, че нещо не е наред. Ти на практика не правиш нищо да го поддър­жаш превантивно в добро състояние. Грижиш се по-добре за колата си, отколкото за тялото си и това далеч не е единственото.

   Не само че не се предпазваш от рухване чрез редовни прегледи, ежегодни изследвания и спазване на предписано­то лечение, а се отнасяш зле с тялото си и в интервалите между тези прегледи, без изобщо да те е грижа! Защо въобще отиваш на лекар, получаваш помощ и след това не използваш предписаното лекарство? Можеш ли да Ми отго­вориш защо?

   Не спортуваш активно, без движение тялото ти се отпуска и даже още по-лошо - отслабва от неупотреба.

   Не го храниш здравословно и така го изтощаваш още повече.

   След това го пълниш с токсини, отрови и всякакви абсурдни субстанции, които минават за храна. И то продъл­жава да работи за теб и да ти служи - такъв невероятен двигател! След всичките тези яростни атаки все още про­дължава да действа смело с всички сили.

   Ужасно е. Условията, при които Очакваш тялото ти да оцелее, са ужасни. И ти правиш малко или нищо по въп­роса. Ще прочетеш тези редове, ще поклатиш глава със съжалително съгласие и веднага ще продължиш да трети­раш тялото си по-същия начин, по който си го третирал досега. И знаеш ли защо?

   - Страхувам се да попитам. - Защото нямаш воля да живееш.
   - Това звучи като сурово обвинение.

   - Нямах намерение да прозвучи сурово, нито като обвинение. „Сурово" е относително понятие - оценка, която поставяш на думите. „Обвинение" предполага „вина", а „вина" предполага извършването на нещо нередно. В слу­чая обаче нищо нередно не е сторено и следователно няма как да има вина и обвинение.

   Аз чисто и просто изрекох истината. Както всяко изричане на истината, едно от характерните му качества е да те събуди. Някои хора не обичат да ги будят. Всъщност повечето хора не обичат. Повечето предпочитат да си стоят в дрямка.

   Светът е в състоянието, в което е, защото е пълен със сомнамбули.

   А относно изказването ми, какво в него ти изглежда невярно? Ти нямаш воля да живееш. Или поне не си имал досега.

   Ако ми кажеш, че внезапно си се променил, Аз ще преоценя предвижданията си за това, какво ще направиш. Признавам, че предсказанието ми се основава на случилото се досега.

   ... То беше предназначено и да те събуди. Понякога, когато някой е заспал твърде дълбоко, се налага малко да го пораздрусаш.

   Забелязал съм, че в миналото си имал малко воля за живот. Ти можеш сега да го отречеш, но в случая действи­ята ти говорят по-ясно от думите.

   Ако някога в живота си запалил цигара (и още повече, ако си пушил кутия на ден през последните 20 години), значи, че имаш малка воля за живот. Хич не те е грижа какво причиняваш на тялото си.

   - Но аз спрях да пуша преди повече от 10 години! - Да, спря само след 20-годишно изтощително физи­ческо изтезание.

   И ако някога си поемал алкохол в тялото си, значи също, че имаш много малко воля за живот.

   - Аз пия съвсем умерено.

   - Тялото не е създадено да приема алкохол. Алкохолът уврежда разума.

   - Че и Христос е пиел алкохол! Отишъл е на сватбата и е превърнал водата във вино!

   - А кой е казал, че Христос е идеален?

   - О, за Бога!

   - Кажи, да не би вече да се дразниш от Мен? - Е, би било прекалено да се дразня от Бога. Би било малко нагло, нали? Мисля обаче, че отидохме твърде далеч. Баща ми ме е учил „всичко да бъде умерено".

   Животът бе замислен да бъде живян по съвсем различен начин. И тялото ти беше създадено да издържи значително по-дълго.

   - Така ли?
   -Да.
   - Колко по-дълго?
   - Безкрайно по-дълго. - Какво значи това?
   - Значи, сине Мой, че тялото ти е направено да издър­жи завинаги.
   - Завинаги?
   - Да. Прочети го добре: завинаги!
   - Искаш да кажеш, че ние никога не сме били - че не сме - създадени, за да умрем?

   - Вие по принцип никога не умирате. Животът е вечен. Вие сте безсмъртни. Вие по принцип никога не уми­рате. Само променяте формата си. Даже и това не е трябва­ло да правите. Вие сте решили да го правите, а не Аз. Аз ви създадох тела, които могат да издържат вечно. Действител­но ли мислиш, че най-доброто, на което Бог е способен, че най-доброто, което Аз мога да създам, е тяло, което издържа 60, 70, евентуално 80 години преди да започне да се разпада? Така ли си представяш предела на Моите възможности?

   - Никога не съм мислил да кажа точно това ...

   - Построил съм великолепното ви тяло така, че да издържи вечно! Тези от вас, които се появиха най-рано, наистина живееха в тела без болка и страх от това, което сега наричате смърт.

   В религиозната си митология вие символизирате кле­тъчната си памет за тези първоначални човешки същества, наричайки ги Адам и Ева. Те, разбира се, бяха много повече от две.

   Както вече многократно обясних, в началото идеята беше вашите чудесни души да имат възможността да поз­наят Себе Си чрез изживяване в света на относителното, осъществено във физическото тяло. Това стана чрез забавя­не на неизмеримата скорост на всички вибрации (мисловни форми), за да се създаде материя - включително материята, която вие наричате физическо тяло.

   Животът еволюира чрез поредица от стъпки в про­дължение на няколко мига, които вие сега наричате мили­арди години. И в този свят миг вие се появихте от океана на живота и стъпихте на тази Земя в сегашната си форма.

   - Тогава поддръжниците на теорията за еволюцията са прави!

   - Намирам за забавно (т. е. източник на постоянно забавление) това, че вие хората имате такава нужда да раз­деляте всичко на правилно и погрешно. Никога и през ум не ви минава, че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте нещата и Себе Си. Никога и през ум не ви минава (освен на най-прозорливите сред вас), че нещо може да бъде едновременно и правилно, и погреш­но; че единствено в относителния свят нещата са само от единия или другия вид. В света на абсолютното, в света, в който и има, и няма време, всички неща са всичко.

   Там няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, няма правилно и погрешно.

   Космонавтите и астронавтите ви имат представа за това. Отначало им изглежда, че са изстреляни нагоре в кос­моса, а като стигнат там, виждат Земята над себе си. Или може би не е така. Може би я виждат под себе си! Но тогава къде е слънцето? Горе? Долу? Не! Там вляво. И така изведнъж излиза, че нещо не е нито горе, нито долу, а е отстрани ... т.е. всички определения за това изчезват. Така е в Моя свят - нашия свят - в нашия реален свят. Всички определения изчезват и става трудно даже да се говори за него в някакви дефинирани рамки. Религията е вашият опит да говорите за неописуе­мото. Не е свършила кой знае колко свястна работа.

   Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това - всичкото - в миг, в един свят миг - точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И ... всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години - точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията.

    И двете страни са „прави". Както откриха космонав­тите - всичко зависи от гледната точка