Никой не прави нещо, което не иска

Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай " - избери го. 

 
   Избираш ли успех в светските дела? Избираш ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин сърце. 

   И не се изненадвай, ако се окаже, че си в етап на раз­витие, в който „светският успех" не те вълнува вече. 

   - Това пък какво означава? 

   - В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването. 

    В известен смисъл това е доста опасен период (особе­но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита! 

   Мисълта изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко бива игнорирано. Връзките с хората са оставени настрана. Семействата изчезват. Служебната работа минава на втори план. Сметки остават неплатени. Тялото даже дълго се оставя без храна. Съществото сега е насочило цялото си внимание към душата. 

   Това може да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съществото, въпреки че умът му не възприема никаква болка. Той просто е изпълнен с блажен­ство. Хората казват, че си е „загубил ума" - и в определен смисъл това може би е вярно. 

    Откриването на истината, че животът няма нищо общо с тялото, може да наруши равновесието в обратната посока. Съществото, което първоначално е действало, като че ли тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изобщо няма значение. Това, разбира се, не е вярно и съществото скоро (и понякога болезнено) си припомня. 

    Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята.

   Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени. Тялото и разумът не се изоста­вят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като една енергийна маса с три аспекта. 

   Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате „земен живот", божестве­ното ти същество отново ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност ти си една енергия, но с три различни характеристики. 

   Когато предприемеш живот в ново физическо тяло тук на Земята, етеричното ти тяло (както някои са му дали име) понижава вибрациите си - забавя се от вибрация, която е толкова бърза, че чак е невидима, до вибрация със скорост, която създава маса и материя. Тази материя е творение на чиста мисъл - работа на разума ти, на аспекта на висшия разум от твоето същество с три части.

 
   Тази материя е сгъстяване на милиони и милиарди различни енергийни единици в една гигантска маса, контро­лирана от ума... ти действително си главният ум! 

   След като тези енергийни единици изразходват енер­гията си, тялото ги изхвърля, докато съзнанието създава следващите. Съзнанието ги създава от непрекъснатата мисъл „Кой Си Ти"! Етеричното тяло „хваща" мисълта така да се каже, намалява вибрациите на новите енергийни еди­ници ("кристализира" ги в известен смисъл) и те стават материя - новата материя, която те изгражда. По този начин всяка клетка на тялото ти се сменя всеки няколко години. Ти съвсем буквално не си същият, който си бил преди няколко години. 

   Ако мислиш за болести (или изпитваш непрестанен яд, омраза и отрицание), тялото ти ще ги материализира. Хората ще виждат отрицанието и болестта и ще казват: „Какво се е случило?" Те няма да знаят колко точно поста­вят въпроса. 

   Душата наблюдава разиграването на цялата тази дра­ма година след година, месец след месец, ден след ден, час след час и винаги запазва Истината за теб. Никога не заб­равя главния чертеж, оригиналния план, първоначалната идея, творческата мисъл. Работата й е да ти напомня, така че ти да можеш отново да си спомниш Кой Си и тогава да избереш Кой Би Желал Да Бъдеш сега. 

   По този начин цикълът на сътворяване и изживяване, представа и осъществяване, знание и израстване в неизвест­ното продължава сега и завинаги. 

   - Ле-ле-е-е! 

   - Именно. А има и още много за обяснение. Толкова много! Няма да стане в една книга, нито вероятно в един живот. И все пак ти си сложил началото и това е добре. Просто го запомни. То е точно както великият ви учител Уилям Шекспир е казал: „На Земята и небето има повече неща, Хорацио, отколкото са били сънувани в твоята философия." 

   - Мога ли да Те питам нещо във връзка с това? Като казваш, че умът продължава с мен след смъртта, това значи ли, че „личността" ми продължава също? Ще знам ли след смъртта кой съм бил? 

   - Да ... както и кой си бил винаги. Всичко ще се открие за теб, защото тогава ще ти е от полза да го знаеш. Сега в този момент още не е. 

   - А относно този живот ще има ли „отчет", оценка, разплащане? 

   - В това, което наричаш „живот след смъртта" няма присъди и преценки. Няма да ти е позволено да осъждаш дори себе си (защото ти със сигурност ще си дадеш ниска оценка, като се има предвид колко безмилостен си към себе си в този живот). 

   Не, няма да има отчет и никой няма да раздава чер­вени и черни точки. Единствено вие хората слагате оценки и понеже вие го правите, решили сте, че и Аз би трябвало да го правя. Аз обаче не слагам оценки и това е голямата истина, която не можете да приемете. 

   Но въпреки че няма да има присъди и оценки след смъртта, ще съществува възможността отново да разгледаш всичко, което си мислил, казал и направил тук и да решиш дали би го избрал отново, имайки предвид Кой казваш, че Си и Кой Искаш да Бъдеш. 

   - Има едно източно мистично учение наречено Ката Според него в момента на смъртта на всеки се дава възможност да се освободи от всяка мисъл, която някога е имал, от всяка дума, която някога е изрекъл, от всяко действие, което някога е извършил, не от неговата гледна точка, а от гледната точка на всеки човек, който е бил засегнат. С други думи, ние вече сме изживели онова, което сме искали да мислим, да казваме и да направим и сега ни се дава шанс да изпитаме какво са изживели другите във всички тези ситуации. По този начин можем да решим дали отново ще помислим, ще кажем и ще направим същите неща. Ще коментираш ли? 

   - Това, което ще се случи в следващия ти живот, е твърде изключително, за да бъде описано тук с терминоло­гия, която можеш да схванеш, защото изживяването е от друго измерение и буквално не подлежи на описание с помощта на такова абсолютно ограничено средство като думите. Достатъчно е да се каже, че ще имаш възможност да преразгледаш настоящия си живот без болка или страх от осъждане и да решиш как възприемаш изживяването си тук и накъде искаш да продължиш занапред.

   Много от вас ще изберат да се върнат тук. Ще избе­рат да се върнат в този свят на по-голяма плътност и на относителност, за да получат още един шанс да изживеят решенията и изборите, които правите за Себе Си на това ниво. 

   Някои от вас - шепа избраници - ще се върнат с раз­лична мисия. Ще се върнете в плътната материя, за да из­пълните предназначението на душата да изведете други от тази плътна материя. Сред вас на Земята винаги е имало хора, които са направили подобен избор. Веднага можеш да ги познаеш. Тяхната задача е изпълнена. Върнали са се на Земята само и единствено да помогнат на другите. Това е тяхната радост, това е техният възторг. Те не търсят нищо друго освен да бъдат в помощ на останалите. 

   Няма как да не ги забележиш тези хора. Те са нався­къде. Много повече са, отколкото си мислиш. И много е вероятно да познаваш или поне да си чувал за някой от тях. 

   - Дали и аз съм един от тях? 

    - Не. Щом се налага да питаш, знаеш, че не си един от тях. Никой от тях не задава въпроси. Просто няма какво да се пита. 

   Ти, синко, си посланик в този живот. Предвестник, търсач, а често и оратор на Истината. Това е достатъчно за един живот. Бъди щастлив. 

   - О, щастлив съм. Но винаги мога да се надявам на повече! 

    - Да! И ти действително ще се надяваш! Винаги ще се надяваш на повече. То е в природата ти. В божествената природа е винаги да се стремиш да бъдеш повече.
    Така че, стреми се, по всякакви начини се стреми. 

   Сега искам да отговоря на въпроса, с който започна тази част от нашия продължаващ разговор. 

   Иди и прави онова, което наистина обичаш да пра­виш! Недей да правиш нищо друго! Имаш толкова малко време. Как можеш и за миг да си помислиш да си осигуряваш съществуването, вършейки нещо, което не ти е по сърце;? Какъв живот ще е това? 

    Ако казваш: "Ама, ама ... има други, които зависят от мен ..., малки деца, които чакат да бъдат нахранени ..., съп­руга, която очаква от мен ...", Аз ти отговарям: Ако настоя­ваш, че животът ти се отнася до това какво прави тялото ти, не си разбрал защо си дошъл тук. Направи поне нещо, което те радва - което изразява Кой Си Ти. 

   Тогава поне ще избегнеш негодуванието и яда към онези, които си представяш, че пречат на радостта ти. 

   Онова, което прави тялото ти, не е за пренебрегване. То също е важно, но не по начина, по който си представяш. Действията на тялото са предназначени да бъдат отражение на състоянието ти, а не обратното: чрез действията на тяло­то да се опитваш да постигнеш желаното състояние. 

   Според истинския ред на нещата човек не прави нещо, за да бъде щастлив, а е щастлив и следователно прави нещо. Човек не прави нещо, за да бъде състрадателен, а е състрадателен и затова действа по определен начин. У високо съзнателната личност решенията на душата предшествуват действията на тялото. Само несъзнателен човек може да се опитва да създаде състояние на душата чрез нещо, което прави тялото. 

 
   Това се има предвид, когато се казва: „Животът ти не е онова, което прави тялото ти". Вярно е обаче, че онова, което прави тялото ти, е отражение на живота ти. 

    Още един божествен парадокс. 

   И все пак, ако не друго, поне знай следното: 

   Твое е правото на собствена радост - със или без деца, със или без съпруг. Стреми се към нея! Намери я! И тогава ще имаш щастливо семейство независимо колко пари изкарваш или не изкарваш. И ако те не са доволни и станат да си тръгнат, пусни ги с обич да търсят тяхната си радост. 

Ако от друга страна си израснал толкова, че делата на тялото не те притесняват, тогава си още по-свободен да се стремиш към радостта си - на Земята, както и в небесата. Бог казва, че е позволено да си щастлив - да, щастлив даже в работата си.

   Работата в живота ти е изява на това Кой Си Ти. Ако не е, защо изобщо я вършиш?
   Да не би да си представяш, че трябва да я вършиш?

   Не трябва да вършиш нищо.

   Ако определението на това Кой Си Ти е „мъж, който храни семейството си на каквато и да е цена, дори на цената на собственото си щастие", тогава обичай работата си, защото чрез нея сътворяваш жива изява на истинския Тебе.

   Ако определението на това Коя Си Ти е „жена, която работи на място, което мрази, за да изпълни задълженията си, както ги вижда", тогава обичай, обичай, обичай работата си, защото тя напълно подкрепя идеята и образа, които имаш за Себе си.

   Всеки може да обича всичко в мига, в който разбере какво прави и защо.

   Никой не прави нещо, което не иска.

Прочети още »