2/22/2010

Нямаш задължения във взаимоотношенията

Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действител­ност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анар­хия". Аз го наричам великото обещание на Бога.

    Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.

    Нямаш задължения във взаимоотношенията. Имаш само възможности.

  Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш нао­паки, ще пропускаш идеята.

    Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са све­щено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.

    Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.

    В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.

    - Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократ­но съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?

    - Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължител­ността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.

    Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни. И все пак, въпреки че не съществува подобно изиск­ване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връз­ки съдържат забележителни възможности за съвместен рас­теж,  съвместна изява и  съвместно осъществяване. И това си има своята награда.

    - Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?

    - Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни" причини. (Използвам думата „правилни" като относително понятие. Имам предвид „правилни" по отно­шение на по-голямата цел на живота ти.)

Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни" причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.

Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.

- Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.

- Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил".

-Точно така.

- И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил". Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?

За повечето хора любовта е отговор на задоволява­нето на някоя нужда.

Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възмож­ността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш. Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много". Вие казвате: „Обичам те много" и оттам започва разочарованието.

- Подчертавал си това и преди.

- Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.

- Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, пов­таряйки едно и също отново и отново.

- Нещо като живота.

- Туш!

- Процедираме така: ти задаваш въпросите, а Аз просто им отговарям. Ако попиташ едно и също нещо по три различни начина, Аз съм задължен да продължа да отговарям.

- Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?

- Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за цял живот, вероятно би било добре да прибавиш и малко мисъл.

От друга страна, ако ти харесва да минаваш през връзките една след друга или още по-зле, ако ти харесва да останеш в една от тях, защото си мислиш, че „трябва" и после да живееш в тихо отчаяние, ако ти харесва да повта­ряш тези тенденции от миналото си, продължавай да пра­виш същото.

- Добре де, добре. Разбрах. Леле-е, ама си безжало­стен, а?

- Това е проблемът с истината. Истината е безпощадна. Не те оставя. Непрекъснато се промъква при теб от всички страни, показвайки ти кое как е в действителност. Това може да бъде досадно.

- Добре. Искам да намеря инструментите за дълготрай­на връзка и ти казваш, че целенасоченото влизане във връзката е един от тях.

- Да. Уверете се и ти, и партньорът ти, че се съглася­вате за целта.

Ако и двамата се съгласите на съзнателно ниво, че целта на връзката ви е да създадете възможност (а не задължение) за растеж, за пълна Себе-изява, за издигане на живота и на двама ви до най-високия му потенциал, за излекуване на всяка неистинска мисъл или дребна идея, която някога сте имали по отношение на себе си и за край­ното обединение с Бога чрез причастието на душите ви, ако положите тази клетва, вместо клетвите, които сте полагали, връзката ще е започнала на много добра основа. Тръгнала е по прав път. Това ще е много добро начало.

- И пак, няма гаранция за успех.

- Ако искаш гаранции в живота, значи животът не е това, което искаш. Искаш репетиции по вече написан сцена­рии ли?

Животът по природа не може да има гаранции, иначе предназначението му би се осуетило.

- Добре де. Разбрах. И така, значи поставих връзката на „много добра основа". Сега как да я поддържам по-нататък?

- Знай и разбирай, че ще има предизвикателства и трудни времена. Не се опитвай да ги избегнеш. Стани едно с тях. С благодарност. Виж ги като големи подаръци от Бога; като прекрасни възможности да направиш това, за което си дошъл във връзката (и в живота).
Постарай се да не виждаш партньора си като враг или опозиция по време на тези моменти. 

Прочети още тук »