Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели, възлюбени ангели на Светлината. Приветствам ви.
От Сърдечната Христова енергия, която аз, Йешуа,
постигнах, ви протягам ръка и ви приветствам. Възлюблени ангели! Знайте,
че се грижат за вас, че ви обичат безусловно, дори сега, когато сте в
тяло от плът и кръв, в смъртно тяло. Дори в ограниченията на този
временен дом, вие безусловно сте част от Бога, от Дома, за който така
копнеете. Никога не сте изоставяли истински Дома си, но не разпознавате
вечния огън, горящ винаги във
вас. Докоснете се сега до тази светлина, погрижете се за себе си,
разберете кои сте. Светлината, горяща във вас, е толкова прекрасна и
чиста. Как можете да се съмнявате в това?
Днес ще поговорим за умирането. Много страхове са
свързани със смъртта. Страх от анихилация, страх от забрава, страх, да
не би някоя голяма черна дупка да ви погълне, всичко това се асоциира
със смъртта. Както често се случва в земното измерение, имате склонност,
да обръщате нещата надолу с главата и да ги представяте точно обратно
на реалната действителност. В действителност, смъртта е освобождение,
завръщане в къщи, припомняне
кои сте в действителност.
Когато дойде смъртта, вие се връщате без усилия в своето
естествено състояние на битието. Съзнанието ви се смесва с пламъка на
светлината, който сте в действителност. Земният товар пада от раменете
ви. Физическото тяло налага известни ограничения. Истина е, че сте се
потопили в това състояние на ограниченост, което ви предлага възможност
да натрупате опит. Но независимо от това, възможността да се завърнете в
своето ангелско състояние,
дава усещането за щастие. Ангелът вътре във вас, обича да лети и да е
свободен, свободно да изследва милиардите светове, които съставят
Вселената. Съществуват толкова много неща, които могат да се опитат и
изследват. След като се родите в човешко тяло, малко или много, губите
връзка с тази ангелска свобода и усещането за съществуване без
ограничения.
Моля ви, присъединете се към мен сега, тъй като ще се
върнем в момента преди сегашната ви инкарнация. На вътрешно ниво сте си
позволили да започнете този земен живот. Това е съзнателен избор.
Възможно е да сте забравили за това и понякога да се съмнявате дали
действително искате да бъдете тук. Но е имало един момент, когато сте
казали „да”. Това е бил смел избор. Това е акт на голяма доблест –
временно да смените ангелската си
свобода и усещането за безграничност с приключението да станете човек,
да станете смъртни. Това приключение съдържа обещание, което го прави
ценно. Усетете това свое „Да!”, появило се някога в душата ви.
Припомнете си, как сте били привлечени от Земята. Усетете, как сте се
докоснали до земната реалност и до момента, когато сте се спуснали в
човешкия ембрион, в утробата на майка си. Можете да забележите известна
тежест, която обкръжава планетата Земя, известно затъмнение или
плътност.
На Земята има толкова много страдания. Болка, загуба,
страх, негативни мисли – това е част от колективната земна атмосфера. И
това е, през което вие, току що въплътена душа, се движите. Светлината
ви открива, че се движите през тъмнина и неизбежната завеса на
забвението се спуска върху изначално ангелското ви съзнание. Усетете
цялата печал на това събитие и стоящите зад всичко това доблест и
мъжество. Вие сте определили: „Искам
да го направя. Искам отново да се потопя в земната реалност, за да
намеря собствената си светлина, за да я разпозная, да я преоткрия и да я
дам на този свят, който има толкова голяма нужда от нея.”.
Да, това е скок в неизвестното. Временен отказ да помните
кои сте всъщност. Липсата на спомен за неограниченото състояние на
битието е част от човешкото съществуване. Забравили сте, че сте в
безопасност и сте независими, без значение къде се намирате. Като
човешки същества имате намерение да си върнете това естествено усещане
за свобода и безопасност. По вашия път можете да попаднете в капана на
сили, които, на пръв поглед, ви
предлагат това, което търсите, но фактически ви правят зависими от нещо
външно. Вие можете да разчитате на външни разсъждения за това как трябва
да се държите, за да бъдете любими. Тези лъжливи образи на Дома, тези
заместители ви водят към печал и депресия. Действително, пътешествието
от Небето към Земята, не е особено приятно. Но смъртта ви връща на
нивото на вечната любов и безопасност. Умирайки се връщате към това,
което винаги сте били. Ако умирате съзнателно, ако можете да приемете
смъртта и да се примирите
с нея, умирането е радостно събитие.
Какво се случва, когато умирате? Преди да умрете,
преминавате през стадий на разделяне и освобождаване. През тази фаза
казвате „сбогом” на земния живот и на любимите хора. Това може да бъде
трудно, но в същото време дава възможност да се замислите дълбоко над
себе си, над наученото и изпълненото на Земята през това въплъщение. В
мъката, която чувствате от раздялата си с близките, става още по-ясно
какво ви свързва с тях. Именно
връзката на любовта е безсмъртна. Тази връзка е толкова силна, че
преминава безпрепятствено през границата на смъртта. Любовта е
неизчерпаем източник, вечно даващ израстване на новия живот. Не се
страхувайте да загубите любимите си, защото точно в този момент на
прощаване, връзките на безусловна любов се усилват и дават начало на
новия живот. И това е действително така: Ако се разделяте с любимите си
хора, ще се срещнете отново. Отново лесно ще се откриете едни други,
защото най-краткия път един към друг е пътя
през сърцето.
Можете да сте сигурни, че любимите хора, които са си
заминали, са до вас, на нивото на сърцето. Почувствайте присъствието им,
защото те винаги са с вас и ви приветстват. Те се чувстват необременени
и свободни. Те са свободни от съмненията, които създават толкова
безпокойства на Земята и жадуват да споделят с вас любовта и добрината и
са достъпни по всяко време.
Оставащите тук често свързват тази фаза преди смъртта на
своите любими, с тъгата и загубата. Естествено е да оплаквате
заминаването на любимите хора. Естествено е да тъжите и да жадувате за
физическото им присъствие. Но ние ви призоваваме да опитате да
почувствате, че заминаването им отваря врата в ново измерение, където
връзката е толкова естествена, чиста, ясна и непосредствена, че стои над
всякакви методи за комуникация, които
обикновено се използват на Земята. Можете да се обръщате непосредствено
към любимите след тяхната смърт – от сърце в сърце. Чрез този метод
недоразуменията, които сте имали, могат много лесно да се изяснят, ако
общувате честно и открито с другите. Посланието ви винаги ще бъде
прието.
Когато самите вие умрете, ще видите хората, живеещи на
Земята, от съвсем различна перспектива. Ще станете по-търпеливи, меки и
ще откриете в себе си нараснала мъдрост. Няма да станете мигновено
напълно балансирани, поради емоциите и чувствата, които носите със себе
си, и които все още ви въздействат. Няма да станете безупречни или
всезнаещи, след напускането на физическия живот. И това съвсем не е
толкова лошо, тъй като и от тази
страна може да се експериментира и открива. Обаче, за повечето от вас
съществуват нови перспективи. Измерението на вечността е реално и това в
значителна степен смекчава вашата гледна точка за случилото се с вас и
хората от обкръжението ви през пребиваването ви на Земята.
А сега, какво се случва с вас, когато пресичате границата
на смъртта? Когато завършите фазата на печал, на прощаване, ще
усетите по-близо привличането на смъртта. Фокусът на съзнанието ви ще се
промени. Освобождавайки се от външния свят, от хората, от тялото си, ще
се обърнете навътре в себе си. Осъзнаването на външния свят силно ще
намалее и това ще ви позволи да се подготвите за вътрешно пътешествие, в
което всеки момент ще
се отправите. Ако сте приели съзнателно смъртта, ще усетите готовност да
се освободите. За близките ви е важно да ви освободят в този момент,
защото ви е нужна цялата ви сила, за да се обърнете навътре и да се
приготвите.
Умирането не трябва да бъде болезнен процес. Това, което е
естествено, има величествена природа. Умирането е свещено събитие,
съединяване на душата със самата себе си по най-интимен начин. По време
на финалния стадий, умиращия възприема земното измерение отчуждено:
тялото, миризмите, цветовете и другите физически усещания. Другото
измерение внася своето осъзнаване с толкова многообещаващо и приветливо
великолепие, че вече не е
толкова трудно да се смириш и да изоставиш всичко земно. Дори
присъствието на близките ви хора, вече не може да ви спре. Енергията на
Дома, на Бога, на Небесата, или както и да я наречете, е толкова
всепоглъщащо добра, топла и безопасна, че става лесно да освободите
умореното си и износено тяло и да го върнете на Земята.
Щом го освободите с мир, душата ви леко се издига над
тялото. Усещате подкрепата на универсалните сили от мъдрост и любов. Ако
сте умрели без съпротива, близкото ви обкръжение ще се изпълни с
топлина и любеща енергия. Ще усетите неизразимо чувство на освобождение.
Вие сте свободни и всичко ви е станало ясно. Спомнили сте си за
всеобхватността на Любовта, не като абстрактна идея, а като осъзната
реалност. Пребивавайки на Земята,
сте нарекли този вид любов „Бог” и сте се придържали към измислената
представа, че Бог „иска нещо от вас”. Уверява ли са ви, че съществуват
определени изисквания от страна на Бог, изисквания, на които обикновено
не съответствате. Но тук, в това измерение си спомняте какво всъщност е
Бог: този, който ви одушевява, който ви вдъхновява, изпробващ чрез вас
сътвореното и в крайна сметка, опознаващ себе си във ваше лице. Бог,
който иска да стане човек чрез вас. Целта на вселенската еволюция сте
Вие, Богът станал човек!
Бог е източник на творението, а вие сте неговото
изпълнение. Вие, които сте дали Божията светлина на човешката форма,
никога няма да бъдете осъдени за човешкото битие. Напротив – прославяни
сте! Идеята за отмъстителния Бог е едно изкривяване – пълна
противоположност на реалната истина. Бог разпознава във вас Себе си,
независимо, какво правите или не правите. Когато се завръщате на онзи
свят, отново осъзнавате това и товара от
самоосъждане и усещането за недостойност, се изплъзва от гърба ви.
Отново усещате изначалната радост от живота и увереност в ръцете на
Бога.
Скоро след заминаването от този свят, започвате да
възприемате същността на светлината около вас. Това са водачите, които
ви помагат и хора, които сте познавали, заминали си преди вас. Понякога
ще бъдете учудени от това, което виждате: хора с които сте се срещали
само мимоходом, но са оставили дълбока следа в сърцето ви, тук могат да
са приятели от всичките ви животи и роднини. Всички, с които сте били
свързани чрез любовта, ще
дойдат да ви посрещнат в даден момент. И отново ще ви стане ясно, че
прощаването е илюзия, а сърдечната връзка – вечна. Ще изпитате
благодарност и благоволение, навлизайки в това ниво на любов и мъдрост.
След пристигането ви на онзи свят, започва фаза на
приспособяване, когато привиквате към новото обкръжение и бавно се
освобождавате от земните си навици. Трябва да се аклиматизирате и тук
има водачи, които са специализирани в това. Все още ще имате тяло, но ще
го усещате много по-леко и летящо, отколкото физическото. Много често
то външно изглежда като последното ви физическо тяло. Макар тук да има
свобода да си изберете някакъв
вид, повечето хора предпочитат за известно време тази приемственост.
Свободни сте да избирате каквито искате условия за живот, например,
прекрасен дом и градина в обкръжение на природа, както сте обичали,
докато сте били на Земята. Добре е да оживите земните си фантазии на
това ниво, което наричам астрално. Това измерение или царство на
съществуване, позволява много творческа свобода, но все още прилича и е
тясно свързано с физическата Земя.
Някои хора трудно приемат смъртта на Земята, и
преминаването им от другата страна може да не е толкова спокойно.
Обикновено, на тях им е нужно повече време за адаптация към новите
обстоятелства. Трябва им известно време за да осъзнаят, че действително
са направили преход. Някои хора са страдали дълго от болест и им е
трудно да я забравят. Не могат да повярват, че отново са здрави и често е
нужно търпение и нежна подкрепа от духовните
наставници, за да могат да се освободят от старото тяло.
Старото тяло може да прилепне към душата, просто като
понятие, като мисъл-форма. Същото се отнася и за емоционалните
наклонности и навици на поведение. Те могат да се повтарят на астрално
ниво, докато душата не осъзнае своята свобода, силата си да се освободи и
да се отвори за нещо ново.
В други случаи, душата остава привързана към земното
царство, особено към любимите хора, защото е умряла внезапно или много
млада. Това може да се случи в резултат на нещастен случай, бедствие,
или когато човека е в началото на живота си. В такива случаи определени
души не са готови да заминат. В такива случаи умирането, малко или
много, е травматично. На тази страна винаги има любеща подкрепа за
такива травмирани души. Рано или
късно, душата достига до разбиране и приемане на ситуацията. Винаги има
основателна причина за това, което изглежда като преждевременно
заминаване. Смъртта никога не е случайна.
С продължаване пребиваването ви на онзи свят, духът ви се
разпространява на по-широки и дълбоки нива на осъзнаване. Все повече и
повече се освобождавате от мислите и чувствата си, които сте имали на
Земята. Всъщност, постепенно се завръщате към ядрото на този, който сте,
душата ви, Божествената искра вътре във вас. Колкото повече навлизате
или се завръщате в това състояние на съзнанието, толкова повече се
отделяте от земната си
личност и земното измерение. Ще усетите потока на битието, достигащ до
дълбоките ви аспекти, ще си припомните другите ваши животи на Земята, в
които сте въплъщавали други страни на душата си. Ще осъзнаете
безкрайността, която е душата ви и огромния опит натрупан от вас в
пътешествията по Вселената.
Ако хора от този свят се свържат с вас в този момент, ще
усетят личност, достигнала мъдрост и духовна любов. Фактически, когато
се приближавате до ядрото на душата си, напускате астралното ниво и
навлизате в това, което наричам същностно ниво, царството на Същността.
Повечето хора остават след смъртта доста дълго на астрално ниво.
Разглеждат живота си на Земята и осмислят опита, който са получили. На
астрално ниво можете да изпитвате,
както радост, така и потиснатост, както позитивни така и негативни
емоции. Обкръжението ви отразява вътрешната ви реалност. Емоциите, които
изживявате, могат да приемат формата на цветя, ландшафт и неочаквани
срещи. Често посещавате астралното царство по време на сън, затова
познавате това поле на съзнание. В езотеричната ви литература, когато
говорят за много нива или сфери на живот след смъртта, подредени от
тъмнината към светлината, имат предвид точно астралното ниво.
На астрално ниво имате възможност да подредите
емоционалния си багаж, който носите със себе си от последния си живот на
Земята. В това ви помагат няколко любещи наставника. В някакъв момент
ще се освободите от всичките си връзки и емоционални болки и ще бъдете
напълно готови да напуснете астралния план. Когато това се случи –
прилича на втора смърт. Оставяте назад всичко, което не ви принадлежи и
си позволявате да се съедините
с Висшия си Аз, със свещеното си ядро. В момента на преминаване в
същностното ниво, осъзнавате безкрайната сила, която ви движи. Усещате
единството си с Бога.
Същностното ниво е нивото на вечния ви Аз,
местонахождението на свещеното съзнание, източника на цялото творение.
Моля ви за миг да се съедините с това ниво, тук и сега. То не е толкова
далеко. То пронизва всичко, и астралното, и земното ниво. Пронизва целия
космос. Присъствието, което усещате тук, е присъствието на Бога, чисто и
неопорочено. Това може да се усеща като дълбока тишина, напълно мирна,
но изпълнена докрай с живот
и творчество. От този източник произхожда цялото творение и тук се
завръщате отново.
Когато достигнете същностното ниво, ще можете да
направите съзнателен избор за мястото на по-нататъшното си пребиваване.
На това ниво, с помощта на учителите и наставниците, можете да
организирате следващото си въплъщение на Земята или да планирате други
пътешествия, в зависимост от целите ви. На същностното ниво ще можете да
чувате ясно гласа на душата си. Точно на това ниво веднъж сте казали
„да” на живота, който сега живеете.
Спомнете си за момент какво е това – да се усещате на
същностния план. Колкото повече осъзнавате това измерение в живота си на
Земята, толкова по-лесно ще ви е да умрете и след това да се придвижите
през астралното до същностното ниво.
Смъртта не е нищо повече освен преход. Един от многото,
които правите в живота си. Раждането е преход. Живота на Земята е
изпъстрен с толкова много преходи, завършване и освобождаване. Помислете
за това. Тялото, в което сте днес, някога е било много малко, малко
беззащитно дете. Но дори тогава душата ви вече е работела чрез вас.
Когато сте пораснали, много от вас са прегърнали изискванията, които е
предявявал животът пред вас
и сте се сблъскали със страха и съмненията. Осъзнаването на свещения ви
център на душата е било изместено на заден план. Но идват моменти в
живота, когато измерението на свещеното съзнание се отваря отново. Често
това се случва в моменти, когато трябва да се освободите от нещо, с
нещо да се разделите.
Възможно е това да е раздяла с любимия, напускане на
работа или някакъв друг възможен сценарий. Такива събития са преходи и
приличат на смъртта. Не в буквалния смисъл на думата, а на
психологическо ниво. От вас се изисква да се откажете от нещо на дълбоко
ниво и точно в такива моменти на освобождаване започвате да усещате
реалността на вашия вечен Аз, свещената светлина, която гори вътре във
вас. Тази реалност е винаги с вас,
без никакви условия, дори всичко около вас да се променя и изчезва.
Същото се повтаря и при физическата смърт. Ако в този момент сте
достатъчно храбри, ще освободите всичко, вечността ще ви подхване и ще
преживеете много силно осъзнаването на това кои сте в действителност.
Смъртта в съзнателно смирение е свещено събитие,
изпълнено с живот и красота. Величието на случващото се обзема
присъстващите. Колкото повече усещат „умирането по време на живота”,
токова повече се изпълват с почит и благоволение към прехода, на който
стават свидетели.
Основният въпрос на всички възможни преходи, започвайки
от раждането и смъртта, до моменти на интензивни емоционални раздели
през живота, е въпрос не на оцеляване, а способност на съхраняване на
връзката с божественото ядро. Ще можете ли да съхраните връзката със
същностното ниво, със своя източник, с биещото сърце на Създателя.
Най-добрия начин да се приготвите за смъртта и това, което е след нея, е
да се свържете със същностния
план. Осъзнаването сега, преди физическата смърт, че ядрото на това,
което сте, не зависи нито от физическото ви тяло, нито от личността,
която сте приели в този свят, ви освобождава за гладък преход, когато
моментът настъпи.
Връзката със същностното ниво е ваш избор. Смъртта като
такава, не може да ви приближи към него. След смъртта оставате в много
голяма степен личността, която сте сега, макар и с други възможности и
по-широка перспектива. Винаги остава решаващия въпрос: помните ли себе
си? Способни ли сте съзнателно да контактувате с извънвремевото
измерение, което протича през вас и в действителност ви вдъхновява?
Вие сте вечни, любими ангели на Светлината. Повярвайте в
това. Позволете на това знание да ви утеши и подкрепи, когато настъпи
часът ви, а също и сега, когато се сблъсквате с предизвикателствата на
живота.
За да умрете спокойно, от вас се изисква да се
дистанцирате вътрешно от всичко, което ви привързва към земното
съществуване. Практикувайте такова дистанциране през целия си живот и ще
сте готови за този момент. Може да попитате: „Нима не е трагично да се
дистанцирате от живота и да сте в него?”. Отговора е: „Не е. Точно
обратното, това е показател за действително силен дух”.
Какво означава такова дистанциране? Означава, че обръщате
внимание на същността и не се ангажирате с несъществени неща. Това
означава, че не създавате ненужни емоционални драми. Означава, че
получавате удоволствие от обикновените неща в живота. Да практикувате
дистанциране и да сте настроени към същностното ниво, означава да
осъзнавате скритото измерение, лежащо точно под и зад видимото. Това
означава да се откажете от прибързани
изводи за понятията добро и лошо и да се доверите на космическия разум,
който превъзхожда човешкия.
Мнозина от вас са обхванати от мисловна треска. Трескаво
обмисляте живота. Как да решите проблемите. Как да свършите всичко,
което си мислите, че трябва да направите. Прекалено силно се
съсредоточавате върху организацията на живота чрез волята и ума.
Дистанциране означава не толкова сериозно да възприемате умствения си
аспект. Действително ли е трагично да се направи всичко това? Не.
Напротив, това придава светлина и лекота в
живота ви.
Точно вашия прекален стремеж към контрол превръща живота
ви в тежка и изморителна борба. Дистанцирането дава вътрешен мир, хумор и
съдържателност. Осъзнаването на ограничеността на живота води до
неговото обгрижване. Точно тук божествената ви същност може да тече
свободно от същностното ниво към земната реалност. Когато това се случи,
ще сте победили смъртта преди да умрете.
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
http://www.jeshua.net/bg/
