Мили приятели, Аз съм Йешуа. Представлявам енергията на Христос, който се е родил във вас и чрез вас сега на Земята. Моля ви да си представите моята енергия като слънце. Просто помислете за истинското Слънце, сияещо и олицетворяващо живота и силата. Можете също да разглеждате слънцето като метафора, като образ на самите вас – като образ на вашата същност и Душа. Съсредоточете съзнанието си за няколко мига в центъра на Слънцето и идете там с въображението си. Правете това много тихо и спокойно. Почувствайте безмерната сила на енергийното поле, явяващо се Слънцето и се почувствайте в центъра на този колосален вулкан от енергия. Почувствайте тишината, спокойствието и спонтанния характер на това сияние, което се случва от само себе си. Слънцето излъчва светлината си напълно свободно и без усилия.
Отдъхнете си там, в центъра на Слънцето, обкръжени от светлина, почувствайте колко естествено този източник ви дава сили. Тази светлина там е за вас, доколкото вие по своята същност самите сте слънце. Позволете си да се отпуснете и да потънете в тази светлина. Позволете на светлината нежно и любящо да ви прегърне. Тя тече, грее, но никога не изгаря. Позволете на тази светлина да тече през вас, напомняйки ви кои сте вие: Душа, слънце, звезда във всяка клетка от вашето тяло. Позволете на тази лечебна светлина на вашата Душа-слънце да напои всяка клетка от тялото ви.
Вие можете да намерите центъра на това слънце, вашето
централно ядро във всеки момент от ежедневния си живот, когато се
върнете в момента „Сега“, напълно насочвайки вниманието си в настоящето.
Ако сте заети с миналото или бъдещето, вие излизате от центъра си,
губите връзка с източника на светлината си, която ви носи. Но какво е в
действителност това „Сега“? Казват ви да бъдете в „Сега“, в момента, в
настоящето. Но какво е „Сега“ в действителност? В момента, в който
говорите за настоящия момент и той вече е отминал. „Сега“ не е минута,
не е и секунда. В действителност, не може да се изрази в единици за
време. „Сега“ се изплъзва в момента, в който искате да го определите. То
не е ограничено от времето и не се поддава на методите на обикновеното
мислене.
В земен смисъл можете да отчитате времето като 24 часа
в денонощие, 60 минути в час, 7 дни в седмицата и т.н. Този начин на
отчитане на времето не е естествен за човешкия дух. „Сега“ няма нищо
общо с времето. Каква единица време може да го опише? Човешкият ум не
може да се вмести или да разбере „Сега“, защото то не е подвластно на
логическото мислене, макар да е напълно понятно на нашите усещания.
Знаете какво е да се загубиш напълно в някой момент, например в момент
на наслада. Възможно е да сте имали моменти, когато сте изпитвали нещо
прекрасно и в същото време сте съзнавали колко са специфични тези
моменти. Вие сте били напълно отворени за опита, за преживяванията
минаващи през тялото ви и резониращи с Душата ви и чувствата ви. Тогава
става това – да сте едно с опита си, с момента „Сега“. Това е то „Сега“.
Когато сте в момента „Сега“, вие сте в центъра на слънцето си, на
Душата си и всички промени произлизат от това ваше централно ядро. Ние
говорихме, че страхът и безпокойството, които изпитвате, ви изтласкват
от централното ви ядро. Страхът е свързан с начина на мислене в
изчисляемото време – минало и бъдеще. „Какво ще стане? Какво не е както
трябва?“. Това е много човешко – гледаме със страх на бъдещето, но това
може да стане само ако сте извън своя център, ако сте излязли от „Сега“.
Пребиваването в „Сега“ означава, че вътрешната ви сила се интегрира с
Цялото и вие правите това напълно присъствайки в тялото си, Душата и
чувствата.
Искам да кажа повече за концепцията време и за това
как това може да ви плаши. В последните няколко десетилетия има много
предсказания за определени дати от бъдещето. Времето изглежда като
определена линия, минаваща от настоящето към бъдещето, върху която се
фиксират определени събития. Приемайки това видение, вие може да се
подготвите за предстоящите събития, със страх или с вяра. Но вярна ли е
тази картина? Действително ли бъдещето е права линия с фиксирани на нея
събития? Действително ли бъдещето е сума от всички тези часове, дни и
месеци, лежащи пред вас? Или това е напълно ограничен възглед за времето
и за бъдещето?
Вие, които присъствате тук и слушате това,
знаете, че в живота има много повече от това, което се вижда с
невъоръжено око. Вие виждате формата на вещите, някакви тела, дървета и
животни, растения и камъни, но интуитивно знаете, че това не е всичко,
че има още нещо, невидимо за очите и невъзприемаемо с физическите
сетива. Усещате там нещо тайнствено, някакъв вътрешен живот, създаващ
уникалност на индивида или вещите. Знаете, че трябва да търсите
по-надълбоко от повърхността на нещата и знаете каква радост изпитвате
прониквайки във вътрешния свят на наблюдаваното от вас, свят, който е и
вътре във вас. Това е реалният живот. Това, което е отвън е само
манифестация на вътрешния свят.
А как е с времето? Ако гледате
на времето като на линия от количествени единици или отрязъци: дни,
седмици, месеци, години, вие гледате на времето само отвън, от
перспективата на това, че можете да го измерите с часовници. Но времето,
погледнато отвътре, на нивото на опита, е нещо съвсем друго. Тази
вътрешна перспектива става очевидна, ако възприемете концепцията на
момента „Сега“. Тази концепция не може да се гради от часове или от
календара. Тя се базира на вашето съзнателно присъствие, на вашата
осъзнатост. Вашето вътрешно усещане за времето не зависи от хода на
часовниковата стрелка. То ви говори, че времето може да върви много
бързо или много бавно. „Вътрешното време“ може да спре в момент на
блаженство и да се разтегля до безкрайност, когато ви е скучно.
Вътрешното време тече в съответствие с това как преживявате събитията и
как възприемате нещата.
Какво може да се каже по повод на
миналото и бъдещето? Доколко те са реални, ако ги гледаме отвътре, а не
отвън? Отново си представете за миг, че се намирате в центъра на
слънцето на вашата Душа. В това неподвижно място, където няма време, има
само вечност. Макар и да има движение в лъчите, излизащи от вътре, има
една изначална същност, която е винаги само тук. Вие можете да я
наричате Съзнанието на Бог, ако искате, но това е Вечният Живот, който е
винаги вътре във вас, дълбоко във вашия център.
Слънцето
изпуска лъчи, представете си, че се намирате в тези лъчи, леко излъчващи
се от вашето слънце. Чрез тези лъчи вие манифистирате себе си в много
животи и в различни краища на Вселената. Може да се каже, че всеки лъч –
това е един отделен живот в пространството и във времето, в който сте
приемали специфичната форма – тяло. В това тяло сте натрупвали опит, то е
имало начало и край, то се е раждало и умирало, било е смъртно. За да
живеете в такова тяло, фокусирани във времето, вие попадате под влияние
на биологията и концепцията за време. Вие започвате да виждате нещата от
гледна точка на крайността, но истинския ви център се намира в центъра
на вашето слънце. И това слънце излъчва безкрайно много лъчи или
възможни ваши бъдещи проявления. Ваши потенциални животи и изразяване на
себе си. Бъдещето не е фиксирано. Макар и всяка времева линия да е
съвършено реална в „Сега“, вие може да избирате на какво да акцентирате и
да направите реално в своя свят.
Погледнете на мига и на
миналото по този начин. Вие смятате, че от миналото в „Сега“ има само
една времева линия, но ако погледнете от центъра на вашето слънце, ще
видите, че не е така. Пред вас е целият диапазон от времеви линии, някои
акцентирани от изборите ви, а някои дремещи, но все още годни за
активиране в някакъв момент от бъдещето. Миналото не е фиксирано и
„завършено“. Вие можете отново да създадете миналото, преглеждайки,
преосмисляйки опита си, взаимодействайки с него от настоящето. Това е
възможно, доколкото миналото не е нещо извън вас. Това не е една от
точките на линията.
За пояснение ще ви дам пример. Да
предположим, че страдате от минали взаимоотношения с майка си или с баща
си, че усещате, че те не ви приемат такива каквито сте, и чувствате
страх и неувереност в тези взаимоотношения. Смятате, че животът ви се
определя от това минало и се чувствате негова жертва. Чувствате, че сте
станали такива каквито сте заради родителите си и тяхното възпитание.
Но, да предположим, че през живота си сте започнали процес на вътрешно
израстване и сте се заели с изучаване на съзнанието си. Съединили сте
се със своята Душа и сте стигнали вътрешния център на вашето слънце. В
този процес вие формирате много по-широк поглед върху своя живот.
Например, вие виждате сега родителите си в контекста на тяхното минало,
виждате безсилието им, страха им и негативните убеждения. И в сърцето ви
покълва прошката.
Този по-широк поглед върху живота ви ви
помага постепенно да се избавите от усещането за жертва. Нещо повече,
вие започвате да усещате тази своя част, която никога не е била
засегната от това, което се случва с вас. Започвате да виждате и
чувствате тази своя част, която винаги е оставала цяла и невредима. Все
повече усещате собствената си независимост. И колкото повече се
свързвате с центъра на вашето вътрешно слънце, толкова по-леко ви става
да се спускате в миналото, като това на взаимоотношенията с вашите
родители. Опитът ви в тези взаимоотношения е само един от лъчите, само
една от възможните времеви линии. И с промяната на вашата представа за
себе си, ще бъдете пренасочени към други преживявания от миналото и към
друга времева линия.
Сега може да погледнете на отношенията си с
майка си и баща си от новата гледна точка на Душата си, която гледна
точка не сте имали в детството. Намирайки се в центъра на сърцевината
си, вие можете да възприемате родителите си в друга светлина, по-меко, с
по-голяма прошка. Можете да обясните на вътрешното си дете как този
болезнен опит е помогнал за израстването ви и как родителите ви не са
осъзнавали, че ви причиняват болка. Вашето настояще създава отново
вашето минало, освобождавайки енергия вътре във вас, заключена от
миналото. Вие буквално създавате нова времева линия в миналото, която
влияе на сегашните ви отношения с родителите. Те чувстват промените,
станали във вас и ако са отворени за това, вашите отношения се променят
към по-добро. С новите си възприятия откривате миналото, създавайки по
този начин нова времева линия с по-голямо разбиране и любов. Това е една
напълно реална възможност.
Със съзнанието си можете да
проникнете във времето. Времето не е фиксирано и не е заключено за вас.
Миналото в действителност не е приключило. За да не преживявате
миналото, дори травмиращите събития, които дълбоко са ви повлияли,
винаги има възможност от настоящето да пренесете в миналото любов и
поддръжка. Миналото – това са безбройни слънчеви лъчи, излизащи от
ядрото ви, можете да се свържете с миналото, ако влезете в центъра на
своето слънце.
Можете отново да създадете собственото си
минало, да го направите по-светло и леко, с голямо разбиране да
погледнете на това какви сте били и на хората около вас. Ако правите
това, то едновременно със създаването на ново минало, вие създавате и
ново бъдеще, доколкото изливайки светлина върху миналото си и променяйки
енергията, която носите в себе си от там, вие активирате за себе си и
ново по-ярко бъдеще. Нито миналото, нито бъдещето са фиксирани. Вие
можете да им влияете от момента „Сега“ и можете да направите това
по-силно, когато се намирате в центъра си, т.е. във връзка с Душата си.
Момента „Сега“ – това е опит. Жив, творчески момент, а не чертичка на
скалата, точка върху времевата линия. От момента „Сега“ изтичат всички
времеви линии. „Сега“ е там, където сте в настоящия момент, там, където е
цялото ви внимание. Когато сте съсредоточени върху най-просветлената си
и присъстваща част, върху ядрото си, Душата, съзнанието, вие излъчвате
светлина от вашето слънце-център и върху миналото си и бъдещето си,
съединявайки ги в едно. Времето не е права линия. Можете да си го
представите като сложна триизмерна паяжина, нарастваща във всички
посоки, в миналото и в бъдещето.
И какво може да направите с
това знание сега, в ежедневния си живот? Можете да осъзнаете собствените
си сили и потенциал. Всичко, и миналото, и бъдещето се намират в
границите на вашите сили и възможности. Ням сила извън вас, която да
определя бъдещето ви, или миналото ви. Нищо не е определено веднъж
завинаги. Вие сте творец. Винаги и във всеки момент. В този смисъл сте
господар на своето минало и своето бъдеще. Ако останете в своя център,
то можете да се придържате към това в съзнанието си, към този източник
на светлина. В постоянното разбиране на този източник лежат вашата
увереност, безопасност и смирение. Ако се намирате в центъра на вашето
слънце, можете да се смирите, да приемете това и за вас това ще бъде
очевидно и естествено. Обаче, само да излезете от този център и да
започнете да мислите: „Как да загърбя ужасното си минало? Как мога да
създавам бъдеще в този свят, изпълнен със страх и заплахи?“ вие в същия
момент излизате и от своето ядро. Изкуството на този трансформиращ
процес е в това, да се върнете в ядрото, в центъра си и да не се
опитвате да намерите решение по пътя на мисленето. Постарайте се да
намерите решението в самото ядро, в центъра на вашето слънце, в момента
„Сега“, където няма време! Това е Дома, където можете да бъде насаме със
себе си, и в който нищо външно не може да предопредели съдбата ви или
да ви предпази от нея.
Отново ви моля да си представите, че сте
в центъра на това сияещо слънце, което сте вие самите. Чувствате
светлината и силата, които са там, и това не е никакво усилие за вас,
доколкото това слънце вече го има вътре във вас. А сега си представете,
че някъде там в паяжината от лъчи, излизащи от вътрешното ви слънце, има
времева линия на миналото, която има нужда от повече светлина. Не е
необходимо да виждате нещо конкретно или да почувствате нещо. Просто си
представете, че светлината от вашето слънце леко и постепенно запълва
тази тъмна пътечка към миналото. Напълно е възможно да не ви се удаде
напълно да успеете, но това ще постави първоначалната връзка с тази
времева линия на миналото и вие ще можете да се връщате към нея винаги,
когато поискате. Кажете на тези минали събития, заобиколени сега от
светлината на вашето слънце: „Всичко, което се нуждае от Светлина,
получава сега тази Светлина от мен. Старата болка или травма, имаща
нужда от разрешаване и отпускане, може да излезе сега чрез моята
Светлина“. Разкъсайте всички привързаности към това минало събитие. То
не определя какви сте вие сега. Вие не сте тъмнината, която идва от там.
Вие сте Светлина! Вие, действащи от центъра на вашето слънце, сте
освободител и лечител на миналото и по този начин творец на бъдещето.
Сега идете в бъдещето. Бъдещето лежи около вас като огромна триизмерна
паяжина с множество потоци и вие сте в нейния център. Бъдещето не идва
към вас някъде отвън. Нишките на тази паяжина идват от вашето сърце, те
постоянно се създават от мислите ви и чувствата ви. Вътрешните ви
състояния се колебаят през цялото време между създаването на различни
възможни времеви линии. За това не е необходимо нищо специално да
правите. Всичко просто се случва, защото вие сте слънце, което само може
да излъчва наоколо. Да сте Творец е вашата природа. А сега, питайте
бъдещето си, помолете тази паяжина от времеви линии да ви покаже
най-голямата нишка в този момент. Помолете: „Върху какво трябва да се
съсредоточа в този момент? В каква посока трябва да вървя сега, за да
имам прекрасно, сияещо бъдеще? Какво е необходимо да осъзная сега, в
този момент?“ Ще чуете призив от центъра на слънцето си, ако успеете да
се отворите за него. Вашата Душа иска да ви успокои и да ви поощри да се
съедините с прекрасното бъдеще, което вече дреме някъде вътре във вас.
Осъзнайте колко леко идва към вас това бъдеще. Не е необходимо да се
стараете и работите над това. Останете в момента „Сега“. Почувствайте
със сърцето си как енергията на това прекрасно, ярко бъдеще вече е част
от вас. По този начин, вие много по-лесно ще го притеглите към себе си.
Почувствайте това бъдеще в сърцето си и го пробудете просто като му се
радвате. Открийте неговите любящи вибрации. Поканете го в сърцето си, в
ръцете си и му позволете да тече през ръцете ви към реалността на
Земята. Позволете му да се случи и това ще бъде най-естественото нещо на
света. Бъдете уверени в него и чувствайте силата на слънцето дълбоко в
себе си. Почувствайте го в сърцето си, в цялото тяло. Позволете силата
на това слънце да се заземи чрез нозете ви.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net/bg/
