Повечето хора преживяват моменти, в които са свободни от егото. Онези,
които са особено добри в работата си, могат да се освободят - до голяма
степен или напълно - от егото си, докато работят. Може изобщо да не го
съзнават, но за тях работата им се е превърнала в духовна практика.
Повечето от тях са присъстващи, когато работят, и изпадат в относителна
несъзнателност в личния си живот. А това означава, че състоянието им на
Присъствие е ограничено само до една сфера от живота им. Срещал съм
учители, хора на изкуството, медицински сестри, лекари, научни
работници, социални работници, келнери, фризьори, собственици на
различни видове бизнес, продавачи, които са възхитително добри в
работата си, без при това да търсят в нея своя аз. Единственото, което
правят, е да отговарят на това, което моментът изисква от тях. Те са в
единство с работата си, в единство с настоящето, в единство с хората,
които обслужват, или със задачата, която имат. Влиянието, което тези
хора оказват върху другите, далеч надхвърля изпълняваната от тях
дейност. Те намаляват егото у всеки, с когото влизат в контакт. Дори
хора с прекалено наситено его понякога се отпускат, свалят маската си и
престават да играят роля, когато общуват с тях. И не е изненадващо, че
хората, които работят без его, са изключително добри в това, което
правят - всеки, който е в единство с това, което прави, изгражда новата
земя.
Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]
Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]
Бутон за дарениячрез BITCOIN
Showing posts with label Екхарт Толе. Show all posts
Showing posts with label Екхарт Толе. Show all posts
5/29/2013
5/17/2013
Ти си прав, а другият греши
Оплакването, както и откриването на грешки у другите и реагирането
усилват усещането на егото за граница и отделност, от които зависи
оцеляването му. Но тези неща засилват егото и по един друг начин - като
го снабдяват с чувство за превъзходство, от което то се подхранва. Може
да не е незабавно видимо по какъв начин оплакването, например, заради
задръстването на уличното движение, относно политиците, относно „алчните
богаташи" или „мързеливите безработни", или пък относно колегите ви и
бившия ви съпруг/съпруга може да ви вдъхне чувство за превъзходство. А
ето причината: когато вие се оплаквате, се подразбира, че сте прави, а
човекът или ситуацията, от които се оплаквате или спрямо който/която
реагирате, са погрешни.
Нищо не укрепва егото повече от това да е право. Да си прав е отъждествяване с една умствена позиция, с една гледна точка, с едно мнение, с една преценка, с една история. За да бъдете прави, разбира се, се нуждаете някой да греши, така че егото обожава да изкарва някого грешен, за да бъде самото то право. С други думи: нуждаете се да изкарвате другите грешащи, за да постигнете по този начин по-силно усещане за това кои сте вие. Не само човек, но и ситуация може да бъде обявена за грешна, когато се оплакват и реагират спрямо нея. Да сте прави ви поставя в положение на въображаемо морално превъзходство спрямо човек или ситуация, които сте преценили и сметнали за недостатъчно добри. Това е чувството за превъзходство, за което егото жадува и чрез което безспирно нараства.
Егото се нуждае от превъзходство
Съществуват множество фини, но лесно забележими форми на егото, които може да наблюдавате у други хора и - което е по-важно - у себе си. Запомнете: в момента, в който осъзнаете егото във вас, възникващото осъзнаване е именно това, което сте отвъд егото, по-дълбокия ви аз. Осъзнаването на погрешното (т.е. недействителното - бел. прев.) е началото на възникването на действителното.
Например, каните се да съобщите на някого нещо, което се е случило. „Познай какво? Не знаеш ли още? Слушай да ти кажа." Ако сте достатъчно осъзнати, достатъчно присъстващи, може би ще съзрете как във вас възниква моментно чувство на задоволство преди да съобщите новината, дори ако тя е лоша. Това се дължи на факта, че за един кратък момент според вашето его е настъпило неравновесие между вас и другия - неравновесие във ваша полза. През този кратък момент вие знаете повече от другия. Задоволството, което изпитвате, е задоволство на егото, то произтича от усещането за по-силното ви его (с оглед на притежаваното от него, но непритежавано от другия знание) в сравнение с егото на другия. Дори ако другият е президентът или папата, пак ще се чувствате по-висши в този момент само защото знаете повече. Много хора са пристрастени към клюкарстването именно поради тази причина. Наред с това, клюкарстването често съдържа в себе си и елемент на злостно критикарство и осъждане на другите, така че то усилва егото чрез предполаганото, но въображаемо ваше морално превъзходство, което се появява винаги като усещане, когато изказвате негативна преценка за някого.
Subscribe to:
Posts (Atom)
