Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]
Бутон за дарения
чрез BITCOIN

Showing posts with label Разговори с Бога 1. Show all posts
Showing posts with label Разговори с Бога 1. Show all posts

2/25/2010

Душата търси чувството

 
- Че аз имам сто въпроса. Даже хиляда. Милион. И проблемът е, че понякога не знам откъде да започна.

    - Просто изреди въпросите. Започни отнякъде. Давай. Изброй онези, които ти идват наум.

    - Добре. Някои от тях изглеждат доста банални.

    - Стига си правил преценки срещу себе си. Просто изброй въпросите.

    - Добре. Ето някои, които ми идват наум в момента:

    1. Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех? Борбата ще свърши ли някога?

Има много ситуации, в които смъртта е за предпочитане пред живота

Човекът с вярата, че може да мести планини, който умира след шест седмици, е местил планини през тези шест седмици. Може би това му е било достатъчно. Може в последния час на последния ден да е решил: „Стига ми толкова. Готов съм да се запътя към ново приключение". Ти може би не си знаел за решението му, защото той не ти го е казал. Истината е, че той може да е взел това решение доста по-рано (дни, месеци по-рано) и да не ти е казал; да не е казал на никого.

    Създали сте общество, в което желанието да умреш е твърде неприемливо - да не се притесняваш от смъртта е неприемливо. Понеже ти не искаш да умреш, не можеш да си представиш, че който и да било друг може да иска да умре, независимо от обстоятелствата и състоянието му.

За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „без-умни"

- Кой е истинският път към Бога? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на въздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая, „като бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Аgе? Къде е пътят? В стриктните морални норми или в „прави, каквото си поискаш"? Къде? В традиционните стойности или в „импровизирай в процеса на правене"? Къде? В "Десетте Божи Заповеди" или в „Седемте стъпки към Просветлението"?

2/22/2010

Не можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се откажеш от него

Майсторка Учителка е тази, която е минала през дос­татъчно подобни изживявания, за да знае предварително какви са крайните й избори. Тя няма нужда „да опитва" нищо. Вече е била на това място и знае, че е неудобно и че не й приляга. И тъй като животът на Майстора е посветен на непрекъснатото осъзнаване на Себе Си (такъв, какъвто се знаеш), подобни „лошо прилягащи" чувства никога не биха били изпитвани.

    Ето защо Майсторите Учители остават невъзмутими пред онова, което другите биха нарекли катастрофа. Май­сторът благославя катастрофата, защото знае, че растежът на Личността идва от семената на бедствието (и на всяко изживяване). Втората житейска цел на Майстора е винаги еволюцията. Защото след като напълно се Себе-осъзнаеш, не ти остава нищо друго освен да бъдеш повече от него.

    На този етап се придвижваш от работа на душата към работа на Бог, тъй като това е, което правя Аз!

    За целите на тази дискусия ще допусна, че ти все още се намираш на етапа работа на душата. Все още търсиш да осъзнаеш (да превърнеш в действителност) Кой Си Наис­тина. Животът (Аз) щедро ще ти даде възможности да го сътвориш. (Запомни: животът не е процес на откритие, животът е процес на сътворяване!)

Никой не прави нещо, което не иска

Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай " - избери го. 
 
   Избираш ли успех в светските дела? Избираш ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин сърце. 

   И не се изненадвай, ако се окаже, че си в етап на раз­витие, в който „светският успех" не те вълнува вече. 

   - Това пък какво означава? 

   - В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването. 

    В известен смисъл това е доста опасен период (особе­но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита! 

Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в себе си

- Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотноше­ния, за да мога да изгладя хода им? Има ли начин да бъдеш щастлив в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?

    - Няма какво да научиш за личните взаимоотноше­ния. Трябва само да покажеш онова, което вече знаеш.

    Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измис­лена от теб цел.

    Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикател­ство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.

Няма какво друго да се прави

- Може да си мислиш, че е лесно „да бъдеш Който Си Наистина", но всъщност това е най-голямото предизвика­телство, с което някога ще се заемеш в живота си. Може дори и никога да не успееш. Малко хора успяват. Не в един живот. Даже не и в няколко живота.

    - Тогава защо да се опитваме? Защо да влизаме в игра­та? Кому е нужно това? Защо просто да не изиграем живота, като че ли е такъв, какъвто очевидно е и без това: обикновено упражнение по безсмислие, водещо до никъде; игра, в която не можеш да загубиш, независимо как играеш; процес, който в крайна сметка води до един и същ резултат за всички? Казваш, че няма ад, няма наказание, няма начин да загубиш - тогава защо да се занимава човек с опити да спечели? Каква е подбудата, като се има предвид колко трудно се стига там, където според тебе се опитваме да отидем? Защо да не я караме по-спокойно и просто да се отпуснем с цялата тази Божа работа и с историята около това „да бъдеш Който Си Наистина"?

    -Аха, изпитваме недоволство, а...
    - Ами уморих се да се опитвам отново и отново, само за да дойдеш Ти и да ми кажеш колко трудно ще бъде и как и без това само един на милион успява.

Действай преди да мислиш!

- Обичам Те, знаеш ли?
    - Знам, че Ме обичаш. И аз те обичам.

11.
    - Бих искал да се върна към списъка си с въпроси. Искам да вникнем по-детайлно във всеки един от тях. Ясно ми е, че можем да посветим цяла книга само на човешките взаимоотношения. Но тогава няма да стигна до другите въпроси, които имам.

    - Ще има други случаи и други места. Както и други книги. С теб съм. Хайде да караме нататък. Ще се върнем тук, ако имаме време.

    - Добре. Тогава ето следващият ми въпрос: Защо изглежда, че в живота си никога не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Съдбата ми ли е такава, че да спестявам и да се ограничавам, докато съм жив? Какво ме възпира да не мога да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?