Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели, аз съм Йешуа, стар ваш приятел, който се радва да сподели с вас този следобед. Това е нещо, което силно желаете, защото се чувствате изоставени и изгубени тук на Земята. Тук съм, за да ви припомня истината, която лежи във вас, във вашата душа. Тази истина не може да се види с просто око и вие често губите връзка с нея, когато сте заети с вашите дейности и отговорности.
Моля, отделете малко време да останете неподвижни и нека целият външен натиск да отпадне. Почувствайте тишина дълбоко във вас. Не мислете, че тишината в сърцето ви е нищожна. Но тя може да се усети, ако се отдръпнете от шума и суетата на ежедневието. Ние сме тук днес, за да предприемете това отдръпване, за да може да си спомните кои сте и да усетите енергията, която ви дава тази тишина. Това ви позволява да започнете да живее отново, но сега с повече лекота и радост.
Животът на моменти изглежда че е битка, но това не е начина, по който би трябвало да бъде. Вие тук сте основно, за да изпитате себе си, да си спомните за своята сила и красота като лъчисти ангели на светлината, както и да споделите тази светлина с другите. По този начин вие ще се чувствате като у дома си на Земята. Животът ще стане отново лесен и радостен.
Скъпи приятели, аз съм Йешуа, стар ваш приятел, който се радва да сподели с вас този следобед. Това е нещо, което силно желаете, защото се чувствате изоставени и изгубени тук на Земята. Тук съм, за да ви припомня истината, която лежи във вас, във вашата душа. Тази истина не може да се види с просто око и вие често губите връзка с нея, когато сте заети с вашите дейности и отговорности.
Моля, отделете малко време да останете неподвижни и нека целият външен натиск да отпадне. Почувствайте тишина дълбоко във вас. Не мислете, че тишината в сърцето ви е нищожна. Но тя може да се усети, ако се отдръпнете от шума и суетата на ежедневието. Ние сме тук днес, за да предприемете това отдръпване, за да може да си спомните кои сте и да усетите енергията, която ви дава тази тишина. Това ви позволява да започнете да живее отново, но сега с повече лекота и радост.
Животът на моменти изглежда че е битка, но това не е начина, по който би трябвало да бъде. Вие тук сте основно, за да изпитате себе си, да си спомните за своята сила и красота като лъчисти ангели на светлината, както и да споделите тази светлина с другите. По този начин вие ще се чувствате като у дома си на Земята. Животът ще стане отново лесен и радостен.
Така, приближете се заедно с мен и не забравяйте източника, от който сте произлезли: нетленната, вечна Светлина, която непрекъснато се променя, приема нови форми, но въпреки това остава неделима. Вие сте част от този поток и в действителност нищо не може да ви се случи. Вие сте в безопасност, дори сега, когато обитавате земно тяло. Вие сте в безопасност дори и в този свят, в който доминират сблъсъците и конфликтите.
Днес ние ще говорим за Светлината и тъмнината и затова как да осветлим тъмнината. А какво е тъмнината? Тя е нещо, което предизвиква съпротива във вас като човешки същества. Никой не иска да живее в тъмнина; никой не иска да изпитва болка, тъга или страх. И все пак тя е част от живота ви. Но защо съществува тази тъмнина?
Хората са си задавали този въпрос от векове. Да започнем с това, че много зависи от това как се задава този въпрос. Задавате ли въпроса открито: „Защо съществува тъмнината; защо се случва на мен; какво трябва да направя?” Или може би поставяте въпроса със страх, гняв и съпротива: „Защо тъмнината присъства в живота ми, как мога да я победя или избегна?” Почувствайте отчаянието и съпротивата, които последните въпроси изразяват, осъзнайте ги като емоции, които се намират вътре във вас.
Най-голямото предизвикателство за вас като човешки същества е да се изправите смело пред ситуации, които първоначално отказвате да приемете; да се изправите пред нещо, които искате да избегнете на всяка цена. Изисква се голяма вътрешна сила да приемете събитията в живота ви под формата на тъмнина. Ако не успеете да откриете тази вътрешна сила, тъмнината става по-дълбока, а отчаянието ви се засилва.
В действителност има два вида тъмнина в живота. Първия вид е нещо външно, което се случва докато следвате своя житейски път. Може да е раздяла с някой, когото обичате, загуба, болест или инцидент, всичко, което дълбоко ви травмира: криза, голям удар. Ще нарека това „тъмнина едно”.
В следствие на такива удари идва и вашата реакция, вашия емоционален отговор. Всяко човешко същество е склонно да се противопоставя на съдбата си, да се движи срещу тъмнината. Но ако упорствате прекалено, ако се затваряте в себе си, ако се криете от това, което се случва в живота ви, тогава се появява втори слой тъмнина. Ще я нарека „тъмнина две”. Тя обгражда „тъмнина едно”.
„Тъмнина едно” ви отвежда в област на интензивни, дълбоки емоции. Някои събития от живота ви ви носят много тъга, страх и болка и докато изпитвате тези емоции, вие сте още по- осезаемо живи. Дълбоките емоции ви поразяват, шокират ви. Тогава идва въпроса имате ли достатъчно сила да повярвате, че тези преживявания биха ви отвели на едно по-високо ниво. Да вярваш в такъв живот има своя смисъл, въпреки че като човешки същества, често не разбираме това.
Ако трябва да бъдем още по-точни - да приемем, че душата може сама да е избрала да премине през такива условия, да изкара нещо на повърхността, да излекува нещо, което не сте знаели, че се нуждае от лечение. Идва момент на избор, изправени пред трудни обстоятелства - приемане или съпротива и затваряне.
Човешко е да кажете „не”. Не мога да кажа, че това е грешно, но по тази начин добавяте още един слой тъмнина върху вече съществуващия. Този слой ще наречем „тъмнина две”, втори вид тъмнина. Тази тъмнина идва от вътре; това е вашата реакция на „тъмнина едно”. Ако продължавате да казвате „не”, потокът на вашите емоции ще спре. „Не, аз не искам да преживявам това; отказвам; не мога да го приема.” Ще се изпълвате все повече с негодувание, гняв и горчивина. Тези чувства не са истински емоции, те са критика, която парализира естествения поток от емоции вътре във вас.
Животът винаги подлежи на промяна. По същество, той може да ви даде възможности за израстване или изцеление, за ново начало. Но ако упорствате на казвате „не”, вие блокирате тези възможности. Ако продължавате да мислите, че живота не е това, което трябва да е и го осъждате, то автоматично се изключвате от него. Ако тръгнете по този път, вие ще достигнете най- дълбоката тъмнина, която човешко същество е способно да изпита. Тя не е „тъмнина едно” (външните обстоятелства), която води хората до най-дълбоките нива на тъмнината, а упорития отказ да приемете емоциите, пораждащи се от „тъмнина едно”. Това е „тъмнина две”: вътрешно огрубяване и изолиране от чувствената природа.
Как човек може да донесе Светлина в тази тъмнина. Ако някой попадне в първия вид тъмнина и е много тъжен, обезпокоен и в затруднено положение, все още може да достигнете до него. Те все още са живи, те все още са в контакт с емоциите, преминаващи през тялото и психиката им и активно търсят смисъла зад това, което им се случва. Такива хора са все още здрави от психологическа гледна точка, дори и да са изправени пред много тежки ситуации. Човек попаднал в „тъмнина едно” има нужда от успокоение и съчувствие и те са способни да приемат и оценят един любящ жест някой друг - те все още са живи.
Но ако някой продължава да упорства в отказа си да приеме обстоятелствата, да продължава да казва „не”- такъв човек се затваря към любовта. Те се затварят също не само към вътрешната Светлина, но и към Светлината отвън, която идва от другите хора. Това е самота, усещане за изгубеност - това е ада на Земята. Всеки от вас познава този ад. За повечето хора затварянето започва още в детството им.
Обръщали ли сте внимание как децата се държат спонтанно и без задръжки и как лесно показват емоциите си? Тези емоции често минават много бързо, защото нямат прегради. Като цяло, животът свободно преминава през децата. Разбира се има и изключения, защото някои деца носят товар от ранно детство или минал живот, но мисля, че разбирате какво имам предвид. Да бъдеш дете е да си в състояние на относителна отвореност. Детето е жизнено и спонтанно и не би могло да бъде по друг начин; то все още не се е научило да овладява себе си както възрастните.
Но когато израствате, вие започвате да изпитвате емоции, с които не знаете как да се справите. Хората са обучени да се плашат от трудни емоции. Често възрастните около вас не ви помагат да разберете тези емоции и да говорите за тях. Повечето от вас се объркват още като деца. Започвате да вярвате, че сте странни и различни. Може би като деца все още сте изпитвали вдъхновение, ентусиазъм, любов, мечти. И тези мечти са разтърсени от категоричността на реалността. Без да разбирате какво се случва, вие започвате да поставяте бариери, създадени от страх, предразсъдъци, които съществуват във вашата семейна среда, в училище или сред хората, които срещате. Вратите се затварят и това най-често се случва подсъзнателно.
Вижте дали може да откриете детето в себе си, символ на спонтанността. Дете, което е жизнено, непредубедено и казва „да” на всичко, което му се случва. Представяте ли си да казва „да” както на радостта, удоволствието, забавлението, така и на мъката, страха и яда? Представете си, че това дете вътре във вас иска да се покаже. Защото то все още е там; времето и пространството са илюзия. Във вътрешната реалност нищо не се губи.
Представете си за момент, че едно усмихнато дете се приближава към вас. Във въображението си го чувате да казва: ”Помниш ли кой съм аз?”. Погледнете детето и го попитайте какво може да направите за него. Има желания, които детето желае да види изпълнени, желания, които сте пренебрегвали от дълго време. Оставете детето да говори за момент. Детето защитава Вашето „да”, тази част от вас, която иска да живее, затова оставете го да ви говори.
Децата умеят да се доверяват. Като възрастни, вие усвоявате идеи, изпълнени със страх и недоверие и това подхранва желанието ви да казвате „не” на живота и ви отвежда в дебрите на „тъмнина две”. Помислете дали сега може да придадете въображаема форма на „тъмнина две”; тази част от вас, която се противопоставя на живота, която повече не иска да изпитва болка и която в действителност иска да избяга от живота. Усещате ли елемента на свиване и затваряне в себе си? Може ли да го почувствате физически или да си представите цвят, асоцииран с това усещане?
Има една част от вас, която се чувства много изморена и не желае повече да живее, защото е преживяла твърде много болка. Почувствайте тежестта на тази част. Бихте ли я приели? Не се опитвайте да я променяте веднага; опитайте се да разберете как е възникнала. Никой не се затваря умишлено поради нежеланието си да живее. Това е акт на отчаяние; това е незнание, че съществува друг начин на живот, който ви освобождава от рефлекса на затварянето.
Не ви моля да кажете „да” само на „тъмнина едно” във вашия живот: трудните моменти, болестите, болката, това, което не иска повече да живее. Моля ви да кажете също „да” на „тъмнина две”, на това, което се е затворило вътре във вас като резултат от болезнени преживявания. За да достигнете тази част във вас, нужно е да бъдете много нежни, защото настояването и принудата не работят тук.
Това е същността на Светлината; Светлината, която може да проникне в тъмнината. Светлината, която може да достигне всяко ъгълче, защото тя не осъжда. Тя не казва: „О, това е лошо, трябва да разрушим тези блокажи, защото живота трябва да потече отново”. Никога не се казва така. Светлината просто казва: „Разбирам”. Светлината казва: „Беше ти много трудно, мога да разбера това. Мога да видя как си се затворил.” Светлината е нежна. Тя може да проникне в най-дълбоката болка и в най-закоравелите човешки души.
Отново ви моля да се отворите към Светлината. Ако не може да откриете това желание в себе си, ако не може да почувствате тази отвореност, която да прогони „не”- то, тогава оставете нещата така, защото Светлината е винаги там. Тя е с вас във всеки момент на отчаяние, което е толкова дълбоко, че ви се струва, че няма Светлина. Тя е там през времето, когато тотално сте изгубили връзка със себе си.
Истината е, че Светлината не ви принадлежи, тя принадлежи на всички. Цялата вселена е Светлина. Всичко е пропито със Светлина. Знайте, че съществува и повярвайте в живота. Знайте, че дори през най-тъмната нощ, вашата душа винаги е близо до вас и ви докосва със Светлина и утеха. Светлината е с вас, животът е с вас.
Моля ви да се отдадете на Светлината. Светлината означава да кажете „да” не само на трудностите в живота, но също и на съпротивата към дълбоките емоции. Станете отново деца. Живейте! Кажете „да” на всичко. Обгърнете се със състрадание и разбиране. Виждам вашата сила. Във всеки от вас гори пламъка на осъзнаването, сияеща Светлина. Аз съм тук да ви припомня това.
Превод от английски Диди Маринова
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/pamela-kribe/956-dva-tipa-tamnina
